Образованието страда от един особено голям проблем. И то не само у нас, където проблемите с лопата да ги ринеш, а по целия свят - учениците от новото поколение в момента просто не могат да концентрират вниманието си за по-дълго време.
Свикнали от мобилните приложения да бъдат подтиквани да цъкат, скролват, суайпват и т.н., способността на децата от Поколението Z (между 10 и 24 години) и идващото след тях Поколение Алфа (0-9 години) да задържат вниманието си върху учител, изнасящ лекционен урок пред дъската, е все по-малка.
Сега и учителите имат проблем - как да приспособят традиционната учебна програма, така че тя да е адекватна на учениците в момента, които са заобиколени от технологии, и трябва ли да има компромис с традиционното образование?
Ранното развитие на мозъка е сложна тема, но през последните няколко години изследователите по света са изразили безпокойство относно въздействието на смартфоните и различните занимателни приложения върху концентрацията при децата.
"Съществува нарастваща маса от доказателства - и, да, те не могат да потвърдят напълно тезата и могат да бъдат оспорени - но все пак доста ясни доказателства, че технологиите, социалните медии, постоянният достъп до интернет и смартфоните вредят на способността на децата да се съсредоточват. Ние фундаментално променяме начина, по който децата мислят и как се развиват техните мозъци", казва д-р Джим Тейлър, автор на книгата "Raising Generation Tech" ("Да отгледаш технологичното поколение").
Така например средно се смята вече, че обикновеният тийнейджър има продължителност на концентрираното внимание от около 28 секунди. И това е проблем, пред който учителите се изправят всеки ден. А липса на политики за решаването му (или поне адаптирането на образователната система към него) за момента или няма, или са рядкост.
Ефектите от въвеждането на технологиите в ежедневието на децата се виждат най-ясно в типичните чисто училищни задачи като четенето, което става все по-трудно заради разликата между обикновения текст на хартия и приложенията богати на снимки, картинки и интерактивни бутони.
Така в момента много ученици намират за изключително изтощително да четат сложен или дълъг текст без редовни почивки. И според някои учители сякаш преди учениците са можели да посвещават вниманието си върху дадена задача за далеч по-дълго време, докато при сегашните се вижда липсата на тази издръжливост, което се проявява в молби за почивка или просто изоставяне на зададената задача.
Четенето от мобилно устройство също не помага - фактор, който дава индикации за това, че проблемът се крие много по-дълбоко от обикновения носител на информация.
Способността за концентрация не е просто ценност сама по себе си, а възможност за по-широко възприемане на информация и е пряко свързана с капацитета за запомняне и схващане на получената вече информация.
Без способността да концентрират вниманието си децата няма да могат да обработват информация. Те няма да могат да я складират в паметта си, което означава и че няма да могат да я интерпретират, анализират, синтезират, да гледат на нея критично и на нейна база да взимат решения, обяснява д-р Тейлър.
Когато учениците не могат да отделят достатъчно внимание за дълги лекции, много учители вече разделят уроците на по-малки парчета, правейки ги далеч по-интерактивни. Това се превръща и в световен тренд - по-кратко, с почивки, с обсъждания.
Допълнително с това на много места вече, за да се стимулира вниманието на децата и способността им да възприемат информация, се набляга на упражнения за отпускане и дори медитация в началото на часовете.
Друг подход, който е възприет от мнозина преподаватели, е да се отиде директно на територията на учениците - социалните мрежи и платформите като YouTube и Instagram. Има примери за това как учители заснемат клипчета как правят експерименти по химия или физика, които след това биват публикувани в YouTube. Впоследствие тези видеа се използват като примери в моменти, когато скуката започне да натежава.
Други намират интересни картинки или видеа за уроците си и ги вкарват в предаването на урока. Крайната цел е една - да се разнообрази учебното съдържание така, че учениците да успеят да усвоят максимално количество знания на фона на новите условия и риска от загуба на внимание. Това отваря цял един нов клон в проектирането на приложения за образование, в който само в САЩ за миналата година са вложени над 1,45 млрд. долара.
Но докато някои от учителите се опитват да вкарат технологиите в класните стаи, множество проучвания показват, че по-традиционните класни стаи могат да бъдат по-успешни. Споед данните от изследване във Великобритания от 2015 г. продуктивността на учениците се повишава, когато се забранят мобилните устройства в час.
Междувременно професорът по неврология Уилям Клем, автор на поредицата "Умения за обучение", посочва проучване от 2014 г., че воденето на бележки на хартия в дългосрочен план помага на учениците да запазят информацията в главата си по-добре от използването на лаптоп за записки.
Клем също посочва опасностите от разкъсването на уроците на по-малки парчета. Според него това може да доведе до изпускане на важна информация в уроцте.
Той казва, че учениците се нуждаят от време, за да се включат в темата наистина, след като учителят я представи, преди да продължи с нещо друго. Затова и според него, както и според доста други негови колеги, лекционният формат на уроците не трябва да бъде изключван или поне не съвсем.
Въпреки че технологията подкопава някои аспекти на образованието, тя също така овластява учениците по неочаквани начини начини. Единият от тях е способността сами да определят какво им е интересно и да сканират интернет за информация по тема, които наистина ги интересуват. Така те не трябва да търсят специално учител, за да научат нещо ново и да получат отговори на въпроси, които ги занимават.
А това е и изначалната форма на интернет - да предоставя информация на онези, които са достатъчно любознателни, че да потърсят.
По този начин самата информация става общо достояние и вече успехът не зависи толкова от това да знаеш най-много, а от способността да се мисли критично и творчески, което, по ирония на съдбата, са две качества, които дигиталните медии подкопават чрез намаляване на обхвата на вниманието.
