Илон Мъск създава нова компания и идеята за нея звучи абсолютно безумно. Това изречение би могло да бъде написано през 2002, когато той основа SpaceX; през 2004, когато се присъедини към Tesla; или дори през 1999, когато основа X.com. И трите бизнеса звучаха безумно в началото. И трите, по различни начини, са се реализирали потресаващо успешно, пише "Слейт".
За последната му идея ни казват, че вероятно е най-безумната до момента.
Като потвърждение на публикация в Wall Street Journal миналия месец, Wait But Why в четвъртък описа визията на Мъск за компания на име Neuralink, чиято цел е грандиозна - да промени фундаменталното естество на човешките комуникации завинаги.
Планът му е да вгражда компютърни чипове в мозъка, което в крайна сметка би улеснило нещо, което Мъск нарича "взаимна телепатия" между хората.
Това би направило възможна ера, в която хората предават мисли и образи директно в съзнанието на другите, което би премахнало необходимостта от езици. И това е нещо добро, заявява Мъск пред Тим Ърбан от Wait But Why, защото се задава свръхинтелигентен изкуствен интелект и ще трябва да бъдем много по-умни, ако искаме да спрем машините да превземат света и да подчинят човешката раса.
Каква облекчаваща мисъл!
Ако това звучи като научна фантастика, то е защото наистина е фантастично. Резонно е да кажем, че масови издания като Wall Street Journal не биха приели на сериозно подобно нещо, ако идваше от някой друг освен Мъск, който има ненадмината биография на превръщане на привидно невъзможни неща в реалност.
Вече има скептици, които убедително твърдят, че последното обещание на Мъск надали някога ще се сбъдне.
Така че защо да го приемаме на сериозно? Отговорът е в подхода на Мъск към стартъпите - не толкова "мисли мащабно, започни от малките неща", колкото "мисли в огромни мащаби, и започни от големите неща."
Във всеки от случаите до момента, Мъск се е захващал с това, което е смятал за част от най-големите проблеми на човечеството - като е формулирал дългосрочна стратегия, която включва доста спекулативни прогнози за далечното бъдеще.
Но във всеки от тези случаи той е имал и много по-реалистичен, макар и смел, кратко - до средносрочен план, който разчита на технология, която е почти на хоризонта, или вече е достъпна. Това са неговите истински бизнеспланове.
В случая с Neuralink, приказките на Мъск за телепатия и бунт на роботите доминираха ранните публикации в пресата.
Но той отново има много по-реализуема и не толкова привлекателна междинна цел, която вероятно сте пропуснали сред по-лъскавите крайности на мащабното му предложение в пресата.
Много преди да се опита да се рови в мозъка на който и да е жив и здрав човек, Neuralink планира да разработи устройство, което да помага в лечението на хора със сериозни мозъчни увреждания и травми. Както разказва Мъск пред Ърбан:
"Първата употреба на тази технология ще е за възстановяване от мозъчни увреждания в резултат на инсулт или изрязване на раково образование, където хора са изгубили почти напълно определен когнитивен елемент.
Тя ще помогне на хората, които са напълно обездвижени или обездвижени в долните крайници, като осигурява невронен байпас от моторния кортекс до мястото, където се активират мускулите".
Разбираемо е, че тази част от плана на Мъск се отразява като допълнителна подробност. Самият Мъск я представя по този начин. Но не бъдете изненадани, ако Neuralink след 10 години е известен не като компанията за взаимна телепатия, а като лидер в областта на медицинските устройства за мозъка.
Помислете за Tesla и SpaceX, които сега познаваме основно като компания за електромобили и производител на аерокосмическа техника.
Tesla е публично търгувана компания с пазарна капитализация около 50 млрд. долара.
SpaceX не е на борсата, но е оценявана на около 15 млрд долара. И двете са хвалени за потенциала им за растеж, но вече са сериозни, утвърдени компании с реални продукти и големи парични потоци.
Всичко това ни кара да забравяме, че преди 12 години те звучаха също толкова нереалистично, колкото Neuralink звучи сега.
Мъск основава SpaceX със "скромната" цел да колонизира Марс и да превърне човешките същества в многопланетна цивилизация, като шанс за справяне с екзистенциалната заплаха за глобална катастрофа, която би унищожила човечеството.
Това е типът идея за стартъп, която изглежда не толкова с потенциал да набере рисков капитал, колкото с потенциал да провокира въпроси за психичното здраве на основателя си.
Мъск обаче разграничава отрано краткосрочните, средносрочните и дългосрочните си планове за компанията. Той не започна с подготовка на планове за колониалното управление на Марс. Вместо това той посвети първите години на компанията на опити да изгради функционираща ракета.
След като направи това, планът му беше да прави все по-добри и евтини космически кораби, със заявена цел за "революция в цената на космическите пътувания".
Това все още е мащабна цел, но със сигурност не и безумна.
По-важното е, че това е цел, която загатва за реалистичен бизнесплан: да спечели държавни поръчки за доставки до Международната космическа станция.
След като постигна това, SpaceX се подготвя за първата си космическа мисия с човешки екипаж. Фирмата все още е далеч от колонизирането на Марс. Но Мъск и неговият екип от SpaceX ще са постигнали много дори и никога да не стигнат дотам.
Ранният основен план на Мъск за Tesla съвсем с малко се отличаваше от SpaceX в абсурдността си.
По време, когато електромобилите бяха отхвърляни от мнозина като технологична задънена улица, самата идея за стартъп за електрически коли звучеше донкихотовски. И все пак целта на Мъск не беше само да произвежда и продава електромобили.
По-мащабната цел на фирмата той обяви в манифест през 2006 - "да спомогне за прехода от икономика, базирана на изкопаеми въглеводороди, към такава, базирана на соларно електричество". Разбирате ли?
Tesla е компания, основана с цел да преобрази икономиката и да отбие света от изкопаемите горива. Електрическите автомобили просто се оказаха първата стъпка в този план.
И отново Мъск го реализираше методично, на ясно разграничени етапи.
Първо компанията разработи и произведе мотора за високопроизводителна електрическа спортна кола, като използва съществуващ модел - Lotus Elise.
Тя никога не би се превърнала в пазарен хит, но заради новостта си намери нишов пазар сред магнатите от Силициевата долина и холивудските знаменитости. Това положи основите за радващия се на масово одобрение Model S, луксозен седан с цена, конкурираща Mercedes и Audi, който на свой ред предизвика огромно търсене за първото масово возило на Tesla - предстоящия Model 3.
Сега, с изобилие от предварителни поръчки, Tesla се разширява в няколко насоки: разработка на самоуправляващи се коли; поглъщане на компания за соларна енергия; изобретяване на продукти за битово съхранение на енергия; и построяването на най-голямата в света фабрика за електрически акумулаторни батерии.
"Икономиката на база соларна енергия", която Мъск си представяше преди повече от десетилетие, все още остава далечна мечта. Tesla обаче вече са изминали сериозен път в тази насока, и междувременно се радват на процъфтяващ бизнес.
Все още е възможно, естествено, някой ден SpaceX и Tesla да реализират първоначалната визия на Мъск за тях.
И все пак в мащабите във времето, които обикновено използваме, за да оценяваме стартъпи, това почти няма значение. Мъск се цели толкова високо, че може изобщо да не успее и въпреки това да има изключително успешна компания. За всеки друг такива компании биха означавали мисия за цял живот.
Същото важи и за X.com, който Мъск основа през 1999 с целта да пребори банковата система, като изгради цялостна онлайн финансова институция.
Скоро тя се сля с конкурент, който се фокусираше върху паричните трансфери между хора от джобния им Palm Pilot. Този продукт, PayPal, се превърна в хит, и Мъск в крайна сметка свали от лидерската позиция и измести създателя на PayPal - Питър Тил.
PayPal никога не стана точно каквото Мъск беше замислил, но се разрасна в огромен бизнес и осигури на Musk стартовия капитал, за да основе SpaceX.
Гледана в такъв мащаб, Neuralink изглежда като много различно предложение от впечатлението, което създават първите публикации в пресата.
Да, не е немислимо някой ден тя да позволи телепатия. И Мъск може наистина да я приема като нова неразработена територия за човешките комуникации и основно оръжие в предстояща борба между хората и роботите, опитващи се да ни подчинят. Това обаче не означава, че всички други трябва да я възприемат по този начин.
От практична гледна точка, можем да смятаме дълготрайната визия на Мъск като основател на компаниите му за нещо като етиологичен мит - приказка, която той разказва за тях, за да придаде на бизнесите си по-дълбок смисъл.
Това е полезно за много и различни неща. За Мъск то изяснява проблема, който той се опитва да реши, и му дава усещане за цел, че се захваща с него.
Същевременно то вдъхновява някои от най-умните и амбициозни хора в която и да е област да се присъединят към него, защото този тип хора обичат да мислят за работата си като за променящи света решения, водещи до трансформация.
Един от най-подценяваните аспекти на успеха на Мъск е способността му да привлича инженери и дизайнери, които са достатъчно талантливи, за да превърнат скиците и проектите му в реалност.
И накрая, това предизвиква медиен шум, който гарантира на компаниите на Мъск повече реклама и публичност, отколкото биха могли да постигнат с традиционни маркетингови стратегии. (Има основателна причина да не виждате много реклами на Tesla по телевизията.)
Заглавие "Мъск стартира компания за медицински устройства, лекуващи мозъчни травми" не звучи толкова бомбастично, колкото "Илон Мъск, сериозно, стартира компания за телепатия." Първото заглавие обаче би било по-реалистично, когато се върнем към същата тема след десетилетие. Извършването на мозъчна хирургия върху здрави хора, за да бъде разширен интелектът им с ИИ може да е фантазия, а може и да не е, но медицинските невронни импланти далеч не са научна фантастика. Този тип устройства вече съществуват в научни лаборатории по света.
Това, което реално прави Мъск, е да се опитва да комерсиализира технологията, като направи тези чипове много по-евтини и много по-функционални, отколкото са в момента.
Това само по себе си няма да бъде лесно. Дори и да проработи, това няма да е огромен бизнес, тъй като пазарът е ограничен до хора с достатъчно сериозни увреждания на мозъка, които да оправдават инвазивната процедура по имплантация. Но все пак със сигурност би бил жизнеспособен бизнес.
Потребителският пазар не е масов и за космически ракети или за електрически спортни коли на стойност 100 000 долара.
Ако замисълът му сработи - и Neuralink стане лидер в невронните импланти - не е особено преувеличено да смятаме, че човек с изобретателност на Мъск, работещ с някои от най-добрите учени и инженери в тази област, с течение на времето би могъл да разработи всякакви нови приложения за технологията, включително, но не само "взаимна телепатия." Първите джаджи ще плащат сметките, докато инвеститорите се бият, за да застанат зад най-нашумялата компания за медицински устройства.
Естествено, възможно е и Neuralink да не стигне доникъде. Повечето стартъпи се провалят.
Самият Мъск е имал и други нашумели идеи, които до момента не са довели до поразителни достижения. Той се прочу с предложението си за Hyperloop, хипотетична свръхскоростна система за масов транспорт, но досега не е инвестирал много време или пари в идеята. Наскоро той оповести, че започва да копае тунели, но мащабите и амбициите му остават неясни. Очевидно той все пак има филтър за идеи - и Neuralink успешно е преминала през него.
Има само един проблем с игнорирането на мащабната история, която Мъск разказва, когато стартира нова компания, и с фокусирането върху краткосрочния бизнесплан.
Tesla и SpaceX съществуват от по-малко от 15 години - и Мъск все още е само на 45.
Сега изглежда достатъчно да приемем, че всъщност те не целят съответно да ликвидират употребата на изкопаеми горива и да осигурят колонизация на Марс.
Но дайте на Мъск и екипите му още десетилетие-две и може би ще изглеждаме наивни, че сме се съмнявали, че през цялото време той не е спирал да реализира мащабния си план.
