Ветераните, които замениха оръжията с писане на код

Младши сержант Сергей Козюк е едва на 23 години, когато е мобилизиран да защитава родната си Украйна във войната срещу Русия. Бие се на фронтовете в Донецк и Луганск, вижда как приятелите и бойните му другари умират без време. Ранен е при взрив по време на Битката за Иловайск през лятото на 2014 г., като по-късно получава медал за вярна служба.

Войната в Източна Украйна преобръща тотално живота на младия мъж. Променя всичко, в което някога е вярвал.

По време на руската военна интервенция в Украйна, започнала през февруари 2014 г., са убити над 2750 украински войници. Ранените са повече от 10 000.

Трети батальон на 51-ва механизирана бригада от украинската армия, в който случи и Сергей, се бие в района в близост до границата с Русия.

Освобождават го от служба заради травмата. Оттам нататък Козюк трябва да намери сили и смисъл да продължи с живота си. Преди войната е завършил Националния университет в Лвов, има диплома за магистър по радиофизика и електроника. Затова решава, че най-удачната кариера би била в областта на софтуера и информационните технологии.

Записва се в обучителна програма за военни ветерани, организирана от софтуерна компания на име "Елекс", базирана в Лвов. Градът се намира в западната част на Украйна, където бизнесът не е толкова сериозно засегнат от сътресенията в Донбас.

Веднага след като завършва школата с отличие, Козюк е взет на работа като фронт-енд разработчик. Занимава се с уеб дизайн, поддръжка на уеб страници, SEO оптимизация и др.

До известна степен, работата е форма на терапия, казва той.

Колегите и приятелите му не позволяват да изпадне в отчаяние. Всекидневните задачи му помагат му да забрави ужасите на войната, правят живота му малко по-смислен и интересен.

Всъщност, Козюк е част от цяла група ветерани, над 60 души, които получават нова квалификация за програмисти през програмата на лвовската компания. Около дузина от тях в момента работят в технологичния бизнес.

Ветераните са сред най-лоялните и трудолюбиви служители на компанията. Тези хора са много мотивирани и издържат на високи нива на стрес.

Създателят на компанията Олексий Скрипник си спомня как преди много години прочел, че Бил Гейтс наемал войници за свои служители в Microsoft. "Тогава си мислих, че това е ужасна идея. Сега мисля, че Гейтс е бил изключително мъдър човек", разказва той.

Мнението му за качеството на армейците се променя, след като се запознава с ветеран, когото иска да привлече като проектен мениджър.

"Попитах го дали смята, че ще се справи с тази работа. А той ми каза: "Щом съм успял да накарам стотици войници да се бият за родината си на Източния фронт, какъв е проблемът да работя с няколко програмисти, които получават заплати?"

"Елекс" осигурява работа на 1100 души в офисите си в Украйна, а около 70% от клиентите на фирмата са американски компании. Останалите са базирани предимно в Европейския съюз и Близкия изток. Проектите им често вклчюват технологии като Интернет на нещата, добавена реалност, виртуална реалност, роботика и др.

Първоначалната идея за обучителната програма не е да се намерят нови служители. Всъщност, целта на инициативата е да се помогне на войниците да се социализират и да се приспособят отново към цивилния живот. Инженерите на компанията знаят, че умението да пишеш код е ценно качество за човек, който си търси работа. Затова решават, че ветераните може да оценят възможността да се преквалифицират в тази посока.

Тъй като част от "учениците" са претърпели тежки травми по време на войната и се движат с инвалидни колички, класните стаи са преоборудвани, така че да отговарят на потребностите им. Повикан е и екип от психолози, за да помага на момчетата да се адаптират и да не изпитват трудности по време на процеса.

Оказва се, че някои от бившите военни надминават всички очаквания на лекторите си и са наети на работа незабавно.

Много мениджъри по цял свят все още се колебаят да наемат ветерани поради страх. Войниците са хора, които не търпят несправедливост. Ако компанията има неадекватни практики спрямо служителите си, те веднага реагират.

Безработицата и неспособността да се грижиш за семейството са основният проблем на бившите служители на армията, които полагат всички усилия за връщане към нормалния си живот. Всеки от тях се бори по свой начин с емоционалните и физически травми от войната. Липсата на сигурност може да увеличи тежестта на симптомите при някои от тях.

"Една от най-често срещаните тенденции за справяне с напрежението е алкохолът. В началото пиенето наистина помага за отпускането на емоционалния стрес, но по никакъв начин не решава проблемите. Отговорност на всеки от нас е да уважим усилията и опита на войниците ни. Длъжни сме да оценим какво правят те за нас", казва психологът Микола Винутский. Украинските IT-специалисти явно споделят мнението му.

Технологичните компании от Лвов са дарили на правителствените служби софтуерни решения, чиято стойност се оценява на няколко милиона евро.

В компанията на Олексий Скрипник, например, разработват прототип за автономен танк, който може да оперира на бойното поле, да провежда разузнавателни мисии, да евакуира ранени войници, и т.н. Машината обаче би могла да бъде използвана и в селското стопанство или за аварийни нужди на местните власти.

Създадена е и безплатна платформа, чрез която лекарите да могат да споделят информация за състоянието на пациенти от военния контингент.

За ветерани като Сергей Козюк тези проекти му дават усещането, че все още има принос към усилията на своите бойни другари, че все още може да помогне на страната си. Войната го е научила как да бъде по-силен, здрав, упорит и решителен. Знае как да постига резултати в критични ситуации. Сега технологиите му дават втори шанс.

#1 dedo adji 26.11.2017 в 11:20:20

Не само ние, а и Украйна следва челния американски опит, в случая с полза. В САЩ има хиляди ветерани от Виетнам, завършили образование с държавна субсидия и станали полезни членове на обществото, а не психясали Рамбовци. Това е добре и за тях и за обществото. А може освен американския опит да има и американско финансиране, в края на краищата 5-те млрд налети в украинската революция едва ли са отишли само за сандвичи и кафета на майдана. Лошо няма. А война между Русия и Украйна не е имало. В Украйна имаше, и още тлее, гражданска война, в която Русия помага на едната страна.

#2 sim4o 26.11.2017 в 12:28:10

Фюрерът е въвел за пръв път подобна програма: "6 июля 1944 г. директива от 5 марта 1942 г. была значительно расширена: помимо недееспособных немецких соискателей офицерского звания все недееспособные германские добровольцы, чей характер и морально-волевые качества позволяли продвигать их по службе до офицерского звания, могли также зачисляться на курсы для инвалидов. Их отмечали как «ограниченно пригодных для действительной военной службы» в течение по крайней мере шести месяцев. ... .... норвежец Ханс-Петер Хофф был тяжело ранен в июле 1941 г., когда он служил в составе III батальона полка СС «Германия». Он был зачислен на курсы для инвалидов; в июне 1944 г. Хофф в звании унтерштурмфюрера резерва СС служил в лыжном егерском батальоне СС «Норге» (по-видимому, при штабе). ... .... Развитие в школе спорта для инвалидов и их успешная реабилитация вызвала широкий интерес со всех сторон: от медицинских служб вермахта до медицинских институтов и кафедр (в частности, Мюнхенского университета ортопедии) и немецкого Красного Креста. Также знаменитый немецкий кинооператор Гуцци Лантшнер начал в Бад-Тёльце съемки специального фильма, посвященного спорту для инвалидов, работа над которым, правда, закончена не была... ... Достигнутые в Бад-Тёльце результаты реабилитации инвалидов были для руководства СС сколь неожиданными, столь и впечатляющими. ... одним участником этой реабилитационной программы был Ханс Хусеманн. В составе «Лейбштандарта» он получил тяжелейшее ранение в нижнюю половину лица, хирургам едва удалось восстановить Хусеманну нижнюю челюсть. После того как его физическое состояние немного вернулось к норме, Хусеманн был направлен в Бад-Тёльце на курсы для инвалидов. В заключение нужно сказать, ..., организация офицерских курсов для инвалидов со всех точек зрения оказалась очень эффективным и действенным ходом...., благодаря этому инвалиды войны, часто с потерями конечностей, не чувствовали себя выброшенными из жизни, обузой, а могли ощущать свою полезность стране и обществу."

Новините

Най-четените