Meta Platforms се сблъсква с нарастващ натиск в Европа заради своите смарт очила с вградени камери и изкуствен интелект.
Няколко държави - сред които Франция, Германия и Нидерландия - вече обмислят ограничения върху използването им, докато регулаторите на европейско ниво проверяват дали технологията отговаря на общите правила за защита на личните данни на ЕС.
Какъв е проблемът със смарт очилата
Очилата на Meta, разработени в партньорство с RayBan, разполагат с вградени камери и микрофони, управлявани чрез гласови команди и изкуствен интелект. Те позволяват на потребителите да правят снимки и видеа, да използват дигитални асистенти и да взаимодействат с технологии без нужда от смартфон в ръка.
Именно възможността устройството да записва хора в реалния свят без тяхното изрично знание обаче предизвика сериозни притеснения сред европейски законодатели, регулатори и организации за защита на личната неприкосновеност.
В дизайна на очилата са заложени и бели LED, които се активират веднага, когато устройството записва - сигнал към всички останали, който да пречи на идеята за "скрита камера". Според мнозина обаче това не е достатъчен знак, който да каже на околните, че са записвани.
Според Euractiv Европейският комитет по защита на данните (EDPB), който обединява националните органи за защита на личните данни в Европа, вече подготвя доклад за смарт очилата, който се очаква да бъде публикуван до края на лятото.
Проверката трябва да оцени потенциалните рискове за неприкосновеността на личния живот и да предложи възможни мерки за регулиране на технологията на европейско ниво.
Някои държави обаче смятат, че не трябва да се чака общоевропейско решение и вече предприемат собствени действия.
Германия: "Това са замаскирани камери"
Темата стана особено актуална в страната, след като организацията за дигитални права HateAid съобщи, че полицията в Потсдам е получила сигнали от млади жени, които твърдят, че са били тайно записвани от мъже, използващи смарт очила на Meta в обществен басейн.
Това доведе до бърза реакция от страна на местните регулатори, които започнаха проверка.
Томас Фукс, комисар в службата за защита на данните в Хамбург, коментира в интервю за германската телевизия ARD, че смарт очилата представляват "замаскирани камери", които потенциално може да бъдат забранени, тъй като нарушават законите за използването на записващи устройства, скрити в предмети от ежедневието.
Германските власти сега проверяват дали въпросните бели LED светлини са достатъчен индикатор, който да гарантира, че околните са информирани, че някой ги записва. Друго нещо, което регулаторите ще проверят, е начинът, по който данните от очилата могат да бъдат използвани за обучение на системи с изкуствен интелект.
НПО в Нидерландия предупреждава за "загуба на неприкосновеност на улицата"
В Нидерландия организацията за дигитални права Bits of Freedom също призова за ограничения върху AI очилата на Meta, предава водещата местна телевизия NOS.
От организацията настояват технологията да се разглежда по същите законови правила, които към момента разглеждат различни шпионски софтуери, инструменти за следене онлайн и други "следящи" приложения, които злоупотребяват с неприкосновеността на гражданите.
"Представете си, ако всички започнат да ходят с такива очила. Ще изгубите пълната си поверителност на улицата. При всеки разговор ще трябва да се чудите дали не ви записват", заявяват от Bits of Freedom пред NOS.
Според организацията подобна технология може да промени начина, по който хората общуват, и да създаде постоянно усещане, че са наблюдавани.
Във Франция алармират за риск от "почти невидимо и повсеместно наблюдение"
Още през май тази година френският регулатор за защита на личните данни - Националната комисия по информатика и свободи (CNIL) - предупреди за потенциалните опасности от смарт очилата.
От CNIL посочват пред Politico, че устройствата създават "значителен риск" от появата на форма на наблюдение, която е "почти невидима и повсеместна" и може да доведе до "дълбока трансформация на обществата".
Регулаторът подчертава, че смарт очилата не трябва да бъдат разглеждани просто като поредната потребителска технология, тъй като могат да "заснемат, обработват и интерпретират данни в реално време, без хората наоколо да знаят за това".
Скандали с тайни записи и данни за изкуствен интелект
Един от спорните моменти, които предизвикаха недоволство в европа спрямо очилата на Meta, дойде след разследване на шведските издания Svenska Dagbladet и Göteborgs-Posten,
Опасенията около очилата на Meta се засилиха след няколко случая на нарушаване на правото на лична неприкосновеност, които показаха как тази технология може да бъде използвана по проблемен начин.
По-рано тази година шведските издания съобщиха, че подизпълнители на Meta в Кения са преглеждали "изключително лични" записи, направени със смарт очилата, за да помагат при анотирането на данни за обучение на изкуствен интелект.
Според публикациите сред материалите е имало интимни кадри, записи на въвеждане на банкови данни и други доста лични моменти.
Ирландският регулатор за защита на данните, който отговаря за надзора върху Meta в Европа, заяви тогава, че компанията го е уверила, че данни на европейски граждани не са били включени в този процес.
Допълнителни спорове възникнаха заради случаи, в които смарт очилата са били използвани за тайно заснемане на хора.
Според Euractiv някои мъже са използвали устройствата, за да записват срещите си с жени и да публикуват видеата онлайн без тяхното съгласие.
Какво гласят правилата в България
В България правото да не бъдеш фотографиран, филмиран или записван без изрично съгласие е гарантирано от Конституцията (чл. 32, ал. 2), като изключение правят само случаите, предвидени в закон (например за нуждите на разследване от полицията). Друго изключение се допуска, ако става въпрос за публично място, а снимащият не заснема конкретно вас.
Ако обаче подобна технология като очилата на Meta се използват за фокусиране и проследяване на конкретен човек без негово знание, това е нарушение.
Също така използването на устройства, маскирани като ежедневни предмети (очила, химикалки, часовници) за тайно събиране на информация, се преследва сериозно от закона у нас. Чл. 339а от Наказателния кодекс (НК) предвижда лишаване от свобода до 3 години за всеки, който произвежда, използва или продава специални технически средства за тайно събиране на информация без разрешение.
Чл. 145а от НК наказва с лишаване от свобода до 1 година или глоба този, който използва незаконен запис с цел да причини вреда или да злепостави някого.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) следи за спазването на GDPR. Образът на човек е неговите биометрични и лични данни. Така че ако някой заснема със смарт очила, а след това качи в социалните платформи видеото без съгласието на заснетите лица, КЗЛД може да наложи сериозна административна глоба в размер на няколко хиляди евро.
Също така всеки гражданин, заснет тайно, има право да съди извършителя в Граждански съд за неимуществени вреди (стрес, уронване на престижа, психически дискомфорт) и да изиска финансово обезщетение.
Meta заявява, че е предприела мерки срещу подобни злоупотреби.
Компанията посочи, че е добавила система, която автоматично спира записа, ако бъде засечен опит LED светлината да бъде покрита или манипулирана.
Говорител на Meta заяви пред Politico, че очилата разполагат с "важни вградени механизми за защита на личните данни".
"За разлика от смартфоните, нашите очила имат LED светлина, която се активира, когато някой използва устройството, за да направи снимка или видео. Очилата разполагат и с технология за засичане на опити за манипулиране, която предотвратява покриването на тази светлина", става ясно от изявлението на компанията.
Регулаторите настояват за действия
В Брюксел евродепутати поискаха от Европейската комисия да предприеме "конкретни действия", за да гарантира, че смарт очилата на Meta и използването на данни за обучение на изкуствен интелект отговарят на правилата на ЕС.
Някои представители на ЕП се обявиха дори за ограничаването на технологии, които могат да нарушат личното пространство или да бъдат използвани за насочени злоупотреби срещу жени.
"Рисковете са високи. Имаме нужда от дискусия и трябва да гарантираме, че това е приемливо за нашето общество, че хората могат да разберат кога някой използва тези устройства, за да ги снима или записва", заяви пред Politico Ерик Лейонрам, генерален директор на шведската служба за защита на данните.
Бъдещето на технологията
Въпреки критиките Meta продължава да развива своя продукт. Компанията посочва, че смарт очилата са сред най-бързо растящите категории потребителска електроника.
По данни, цитирани в публикации, през 2025 г. в световен мащаб са били продадени над 7 милиона чифта смарт очила на Meta.
Компанията обаче не е единственият технологичен гигант, който работи по подобни устройства. Samsung Electronics и Google също разработват "интелигентни очила", а според информации Apple Inc. планира собствен продукт в тази категория.
Междувременно в ЕС вече се появяват инициативи срещу потенциалните злоупотреби
Програмистът Ив Жанро създаде приложението Nearby Glasses, което предупреждава потребителите, когато в близост има смарт очила. Според него приложението е изтеглено над 120 000 пъти след старта си през февруари.
"Сигурен съм, че има полезни приложения на смарт очилата. Но това, което виждаме онлайн, е злоупотреба с тях. Това не е нещо, което обществото трябва просто да приема", заяви той, .
Пред Meta предстои ключов тест - дали смарт очилата ще се превърнат в следващата голяма потребителска технология или ще се сблъскат с едни от най-строгите правила за защита на личното пространство в света.
