Деветдесет процента от четящите този текст ще са седнали. Останалите десет вероятно ще стоят прави на спирката на метрото или в автобуса на път за или от офиса, където вече ще са прекарали между осем и петнайсет часа в седнало положение. Седим на закуска, седим в колата, седим пред компютъра в офиса, вечерта отново седим пред телевизора.
За разлика от предците си, чието ежедневие е преминавало предимно в движение, днес дори рядко ни се налага да станем и да отидем до съседната стая в офиса, защото така и така цялата работа се върши онлайн. Пред екрана на компютъра и все така седящи си поръчваме дори храна, която също изяждаме, докато кликаме из мрежата, отпуснати на стола.
За цялото време, прекарано зад бюрото, мускулите по тялото ни са заети единствено да местят мишката по екрана и евентуално да вдигат телефона. И така, ден след ден, неусетно, но сигурно, създаваме перфектните условия за поредица от сериозни и труднолечими заболявания, които нехайно подаряваме на организма си.
Болестта, седнала на стола
Днес се приема, че повече от половината от всички работни места в западното общество са компютърно базирани. Най-сериозното негативно последствие от това е заседяването и логичното редуциране на физическата активност, които водят до т.нар. болест на заседяването, позната още като Метаболитен синдром.
Това е състояние, при което ензимите на липопротеина липаза в кръвоносните съдове реално "заспиват" след 60-90 минути на неактивност. Тези ензими са от изключителна важност, защото отговарят за метаболизма на мазнините и захарите в кръвния поток. Физическото движение стимулира ензимната активност, подобрява холестерола и регулира кръвната захар.
Липсата на движение и заспиването на ензимната активност допринасят за увеличаване на теглото, носят риск от диабет и намаляване на HDL - добрия холестерол. Седенето се отразява зле и на гръбначния стълб - то го затруднява повече от стоенето прав. Безкрайните часове, прекарани в седнало положение, натоварват прешлените и причиняват изравняване на нормалната крива в долната част на гърба.
Това изкривяване на гръбначния стълб увеличава вътрешното напрежение, затова и започваме да усещаме болки в кръста и гърба. Заедно с физическите последици от обездвижването трябва да имаме предвид и психическите промени, до които то води с времето.
Заседяването е причина за обща физическа неактивност, която е в основата на депресии, меланхолия, обща нервност и чувство за неудовлетвореност и обречена цикличност.
Малки физически "заблуди"
В наши дни спортът и поддържането на добро здраве чрез движение и хранителен режим, отдавна не е каприз, а необходимост. Въпреки това обаче много хора, чиято работа е свързана с часове седене на едно място, смятат, че ежедневното едночасово ходене на фитнес или практикуване на някакъв спорт, е достатъчна превенция срещу последиците от застояването.
Да избягаш десет километра сутринта, но за сметка на това да направиш общо десетина метра ходене през целия си осемчасов работен ден не може да компенсира отрицателните ефекти от обездвижването. Тях няма да елиминира и балансираното хранене - то може да спомогне за регулиране на теглото например, но в никакъв случай няма да премахне болките в ставите и гърба, хемороидите и забавената циркулация на кръвта.
С тези неудобства няма да се справи и перфектният ергономичен стол. Да, той ще направи седенето по-комфортно, ще намали в някаква степен напрежението в гръбнака, но няма как да се погрижи за оросяването на клетките, или пък реактивирането на ензимите.
Спасителните офисни ухражнения
Това, което реално може да противостои на метаболитния синдром, е регулярното и често раздвижване на тялото. Кратките разходки в офиса или извън него, нарочните раздвижвания около бюрото, както и комплексът от няколко лесни за изпълнение и ефективни упражнения на стола, правени минимум на всеки час реално могат да събудят приспаните ензими и да стимулират метаболизма.
За да постигнете наистина добри резултати, трябва да смените режима си на работа и твърдо да го следвате. Добре е например да програмирате алармата на телефона си да ви дава знак на всеки час, че е време за малка гимнастика.
За да не се чудите какви упражнения да правите, вижте например комплексът YOGA във видеото по-горе, разработен специално за хора, които прекарват работния си ден седящи на стол. Той предлага лесни за изпълнение упражнения, базирани на йога, които раздвижват тялото ефективно, без да натоварват излишно или да губят твърде много време.
Десет неща, които да знаете за заседяването
Заседналият начин на живот струва на Европа повече от 80 милиарда евро годишно или с 5 милиарда евро повече, отколкото светът отделя годишно за лекарства против рак.
Един от всеки четирима европейци води заседнал начин на живот без никакви физически упражнения.
По-често обездвижени са жените, отколкото мъжете. При младите хора 4 от всеки 5 не се движат достатъчно.
Обездвижването убива два пъти повече хора в Европа от затлъстяването.
Работещият в магазин човек изразходва по време на работния си ден около 1500 калории. Този зад бюрото изгаря най-много 1000.
Седенето с отворен ъгъл на бедрата, по-голямо от 90°, намалява напрежението в гърба.
Ергономичната седалка осигурява по-голяма стабилност и контрол при продължително седене, но не анулира заплахата от вредните за здравето последици от обездвижването.
Тренировката, колоезденето и други видове спорт са чудесни за подобряване на общото физическо състояние, но не противодействат на продължителното заседяване. Активно спортуващите, които след това прекарват по-голямата част от деня си седнали на стол, са известни като "спортуващи канапета".
Раздвижването трябва да е най-малко на всеки час. Ако можете да стоите прави, не стойте седнали. Ако можете да ходите, не стойте прави. И ако можете да направите нещо с ръцете си, не се изкушавайте да използвате машина.
Най-добрата ви поза е следващата ви поза. Няма един единствен най-добър ергономичен стоеж. Препоръчително е да сменяте позициите, като включвате четири референтни пози - изправена, сгъната седнала, с разтворени бедра и с изпънат гръб.