Днешните тийнеджъри са по-материалистични, но по-малко склонни да се трудят за играчките си, ако ги сравним с "бейбибумърите" отпреди три десетилетия. Това показва провокативно ново изследване, което оценява трудовите навици и нагласи на няколко поколения абитуриенти.
"В сравнение с предишните поколения, днешните абитуриенти са по-склонни да искат повече пари и материални блага, но не и да работят усилено, за да ги заслужат", твърди един от авторите на изследването - Джийн Туендж, професор по психология в държавния университет в Сан Диего. Той определя това несъответствие като "разлика между фантазия и реалност".
Медиите смятат това за "самозабравяне"
Новите открития се основават на национално представително изследване в САЩ, включващо 355 000 американски гимназисти в последната година на средното им образование. Проведено между 1976 г. и 2007 г., изследването проучва отношението на тийнеджърите от няколко поколения към материалните блага и мотивацията им да работят усилено, за да си осигурят добър живот.
Всички млади хора, взели участие в изследването, оценяват колко важно е за тях да притежават своя собствена къща (не апартамент), нова кола на всеки 2-3 години, вила в избран от тях курорт и много други екстри. Освен това, били питани до каква степен са съгласни с твърдения като: "Очаквам работата ми да бъде основна част от живота ми".
62 на сто от учениците, анкетирани между 2005 г. и 2007 г., са убедени, че е важно да бъдеш богат. За сравнение - едва 48 на сто от поколението на т.нар. бейбибумъри, анкетирани от 1976 до 1978 година, вярват в същото. Но що се отнася до трудовата етика, ситуацията е обърната: 39% от новото поколение признават, че не искат да работят усърдно. На това мнение са само 25 на сто от запитаните през 70-те години.
Още няколко притеснителни тенденции
"Материализмът е нараснал значително от средата на 70-те до края на 80-те години. Макар че след това се наблюдава лек спад в нивата на материализма, младежите в края на миналото десетилетие са значително по-ориентирани към материалните ценности в сравнение с младежите през 70-те години", пишат авторите.
В същото време "ориентираността към работата" е спаднала драстично между средата на 70-те и средата на първото десетилетие на новия век, добавят учените. Особено впечатление прави процентът на тийнеджърите, които смятат работата за "централна част от живота" - спадът между поколенията е до по-малко от двама на всеки трима младежи.
35% от бейбибумърите признават, че нежеланието да работят усърдно може да им попречи да получат желаната работа. При "поколението на хилядолетието" обаче тази цифра е нараснала до 39%.
Какво е сбъркано при децата в наши дни? Младежите, израснали във време на обществена нестабилност (криза, безработица) и разединение (неженени или разделени родители) са особено склонни да възприемат материалистични ценности. "Нещо повече, когато по-голям процент от икономиката е ориентирана към рекламни послания, младежите също е вероятно да приоретизират материалистични цели."
Късмет в тази насока, "поколение Аз"
Регистрираното разминаване често проличава в поколения, белязани от нарцисизъм и разглезеност, коментира Туендж, автор на книгата "Поколението Аз: Защо съвременните американци са по-уверени, преследващи целите си и разглезени, но и по-нещастни от всякога".
Тя и съавторът на изследването Тим Касър, професор по психология в колежа "Нокс" в Илинойс, твърдят, че изучаването на материализма е оправдано, тъй като той често бива свързван с депресия и тревожност.
Предсказуемо е, че представители на старите поколения не реагират с особени симпатии на разглезените деца на новото хилядолетие. "Боже, когато приключих с ученето, работех на бензиностанция, миех чинии и правех каквото можех, за да свързвам двата края, докато не ми се отвори позиция за шеф на корпорация. Никога не съм съзнавал, че имам друг вариант - да хленча и да се оплаквам от това," пише един от читателите на Salon, звучейки до голяма степен като вбесен баща.
Поколението не е определящо
"До гуша ми е дошло от това, че поколението на над 50-годишните помпозно заявя, че тийнеджърите не знаят какво е тежка и усърдна работа. Естествено, че знаят. Със своите IT умения те са по-готови да се изправят пред живота, отколкото много от старците," пише читател в Daily Telegraph.
"Те не са глупаци, те съзнават, че системата работи срещу тях. Работи усърдно и работата ти ще бъде изнесена другаде. Получи университетска диплома и прекарай живота си в изплащане на студентски заеми," пише друг хаплив коментатор.
"Тези деца са израснали в купени с кредити "къщи на мечтите", където дори не се е налагало да делят баня с братята и сестрите си. С вездесъщи, месещи се във всичко родители, които са писали домашните и курсовите им работи вместо тях. Какво очаквате? Не е тяхна вината", коментира друг.
Както обобщава друг форумец: "Ако не можеш да мечтаеш, докато си в училище, кога изобщо ще имаш тази възможност?"
Имат очи да казват, че живеят под наем Старото поколение затова го е яд, защото децата му всъщност не искат да прекарат живота си, изплащайки ипотека за къщата и кредити за колата и обзавеждането.
Хъм - младите искали къща, вила и нова кола ама без да работят - че то тогава излиза, че аз съм бил още млад бе!?!
Разбира се, че има такава реакция. Бейбибумърите са видяли американската мечта. Работиш и с парите си уреждаш живота. Само че това вече не е така. Младежите виждат, че дори с много по-големи усилия не могат да постигнат това, което са постигнали родителите и дядовците им. Виждат огромните студентски заеми, чакащи изплащане и знаят, че следването може и да не им помогне. Виждат също дядо и баба със собствена къща и средно образование. Виждат огромната разлика между бедни и богати. Животът в САЩ малко по малко се влошава.
С празна глава няма как да работиш за да живееш, Rapidfire Lighthning, от мен да го знаеш. А вие това искате.
За бейби-буумърите са били още пресни уроците от Втората световна и затова акъла им е бил на място. Днешните млади са (сме) възпитавани в традициите на поп-фолка и лъскавия живот по медиите, затова морето изглежда до колене..... чифт силиконови цици и живота е като на кино
Гладът е силно мотивиращ фактор. Ще си продават фасоните въпросните тийн-лекета, доде са живи мама и тате да ги ранят. После ще спрат да имат претенции, ама... А през това време ще са нещастни, щото нивото на нещастност е в пряка зависимост от разликата между очаквания и действителност. После като няма вече кой да ги храни ще бъдат просто... гладни
Децата, които сега навлизат в живота (почти) нямат примери на успешни по техните стандарти хора, които да са се реализирали чрез труд. До голяма степен контактите и примерите са иградени през кривите огледала на медиите и социалните мрежи. Хал-хабер си нямат от това, което ние сме научили от бащи и дядовци, които имат спомени от войните през миналия век. Не помнят времето когато Младост и Люлин бяха поляни, а не гета. Не знаят какво да чакаш да докарт хляб или мляко или да "пуснат" банани в показния или дънки във "Валентина". Не знаят какво е да има само 2 телевизионни програми при това не целодневни. Не са учени какво значат сирени за въздушна и химическа опасност. Не знаят какво е 3 години в казарма на повече от 150 км от местоживеенето. .......... Не знаят и какво искат, защото когато го получат ще открият, че то не ги прави щастливи, понеже парите са еквивалент преди всичко на положен труд и трупането им по друг начин, не носи благата и удовлетворението, което очакват от тях, с други думи те се обезценят и като следствие се обезсмислят. Сегашната световна криза го доказа по безспорен начин. Ако има страни където кризата не се усеща то е там където се работи - в Китай например. Но и там вече взеха да търсят на работата лекото и не ги чака светло бъдеще.
Илия, дано чуждите студенти научат по-добре български език от теб. Погледни къде и кога се поставят запетайки, кавички, както и кои думи и кога се пишат с главна буква. "Ксенофобия с обратен знак" е ксенофилия.
Пак не разбрахте Повечето от младите искат да работят за стандарт. Не искат да работят за оцеляване или за джобни. А това, което сега се предлага, вкл. и в България, е работа за оцеляване и за джобни. Като заплащане, имам предвид. И докато бившите бригадирчета от САЩ разправят в България как си купували маркови маратонки с един дневен надник, в България същите струват половин-една заплата.
Ще повторя за неразбралите (млади). Въпроса е че света не се променя според вашите желания и насторения. Ако това е вървяло в домовете ви, забравете го. Света се променя изключително бавно и сложно по модели, върху които отделния човек или дори масата хора не мога да въздействат. Не дай боже да се върнат онези времена, коато физическото оцеляване е било под въпрос. Но ако само иска и претендира, а нещо не се прави, всичк още се срине, защото това което е постигнато с труд изисква макар и по-малко, но все пак някакви усилия за да се поддържа. ....само за справка, преди няколко седмици 18-годишната ми дъщеря, рече че не иска да учи моден дизайн къде да е, а в Ню-йорк или Париж защото там били дизайнерите...и тоав при положение, че догодина завършва. ...а едно време през целия гимназиалне курс се готвих за приемни изпити, с ясна идея къде ще кандидатствам. Ей за това става дума, че в резултат на подготовката си можех да вляза в желана специалност, а сега просто се искат неща без оценка за реалната им стойност защото някой си го е направил или поискал или казал, че това е cool
Експлорер, ние не сме виновни, че ти си научил дъщеря си, че може да отиде в Ню Йорк с едно щракване на пръстите. Щом желае да учи това - нека се понапъне, да поработи и да отиде там да учи. Майка ми се е подготвяла 3 месеца по биология и е влязла с оценка 5.50, в първите 10, преди почти 30 години. Не е била разглезена пикла, преди това е работила по бригадите да си изкара пари. Хора разни, едни могат за 3 месеца, други за 30 години не успяват. За протокола, ако сега имах дете, не бих му плащала висшето в България.
@#13, честно казано, ако мериш успеха със заплата колкото за едни маратонки, то говорим за различни неща
g00mba, самия факт, че ще "плащаш образованието" [висшето] на детето си показва защо сме на този хал. Един мъж или дама на 18 години, вече трябва да са се научили, че живота им е в техните ръце. И ако се налага да избира между плащане на образованието и висене в Син Сити, Биад, "Еклипс" в Хага или "Fabric" в Лондон ще се замисли, или поне ще добие някаква ценностна система. Дали ще е правилна или не, времето ще покаже. Но ако ти му налагаш твоята ценностна система "мама меси, тати носи, да живей, живей труда", едва ли ще стигна далече в посоката която аз смятам за правилна.
Добре, нали осъзнаваме, че това е поредната статия, която няма абсолютно НИЩО общо с българската действителност, и че, в крайна сметка, обсъждаме неща, от които нямаме представа от първа ръка? По-точно вие ги обсъждате...
Galina Aleksandrova >Родриго, не виждам нищо лошо да се плати таксата за университета и да се >осигурят средства за съществуването на студента. Жалко тогава, мненията ни се различават. След това? Има ли нещо лошо да се осигурят средства на завършилия студент? И докога? И ако "тогава е друго", какво му е другото? Той пак ти е дете. В един момент ще се окаже, че живота въобще не е толкова лесен, колкото е бил през първите му 23 години. Мислиш ли, че ще му е по-лесно? Колкото по-рано един човек получава уроци за реалния живот, толкова повече опит ще има като влезе в него.