Рядко има момент, в който не се възползваме от шанса да видим отражението си - дали чрез компютърен екран, прозореца във влака, обратната страна на лъжицата или дори през фронталната камера на мобилния си телефон.
При все това, според нова вълна блогъри, фиксирането на погледа ни върху нашето отражение и вманиачаването по външния ни вид се превръщат в нещо нездравословно. В своя опит да престанат да се вманиачават по начина, по който изглеждат, тези млади автори са започнали т.нар. "огледални пости" - максимално ограничаване на взирането в отразителни повърхности за различни периоди от време, които варират между месец и година.
Огледалото се превръща в табу
Трендът започва от САЩ с блогъри като 36-годишната писателка на свободна практика от Ню Йорк Отън Уайтфийлд-Мадрано, която списва блога The Beheld. "Осъзнах, че имам "огледално изражение"," споделя тя. "Всеки път, в който виждах отражението си, отварях очите си малко по-широко, всмухвах бузите си малко и накланях брадичка, за да мога да изглеждам по желания от мен начин. Това ме караше да се чувствам много суетна".
Тя предприема първата си едномесечна огледална стачка през м. май 2011, в опит да престане да бъде толкова самомнителна спрямо лицето си. "Не исках да го правя, защото и без това се чувствах ужасно - просто бях загрижена за това колко често мисля за външния си вид. Исках да видя до каква степен настроението ми се влияе от начина, по който възприемам външния си вид".
В края на този експеримент, тя споделя, че се чувства "по-спокойна и уравновесена", макар че признава, че вторите й огледални пости през юли същата година са далеч по-голямо предизвикателство. Сега този ритуал се е превърнал в нейн годишен обичай. "Това е моят начин да бъда в мир със себе си и да си припомням, че няма нужда да проверявам как изглеждам всяка минута, за да бъда едно напълно функциониращо и способно човешко същество".
Изборът на сватбена рокля - триумф или мъчение
Друга 29-годишна блогърка на име Керстин Грайс, завършила социология в Сан Франциско, се подлага на "огледални пости" в продължение на 12 месеца в навечерието на сватбата си. Тя споделя, че покупката на сватбената й рокля е провокирало "подновено - и много неприятно - усещане за суетна несигурност" във външния й вид. В блога си "Mirror Mirror... Off the Wall", тя пише: "Почувствах се неспокойна при мисълта за ситуацията с роклята. Наистина ли това беше толкова необходимо? Дали щастието ми заради роклята надминаваше концентрираната върху самата мен мания, през която преминах, за да си я купя?"
В резултат на това тя е избягвала всякакви отразяващи повърхности с изключение на огледалата в колата, и е забранила да й бъдат показвани нейни снимки. В края на експеримента тя пише: "Успях по-добре да разделя външния си вид от самочувствието си. Това вероятно е най-голямата тайна на това да се чувстваш красива." Сега тя пише книга за опита си, която ще бъде издадена от реномирано британско издателство.
Проучване, публикувано от изданието Behaviour Research and Therapy по-рано тази година, установи, че жените поне във Великобритания се оглеждат в огледалото около 38 пъти на ден, докато мъжете го правят "само" 18 пъти на ден.
Спорно е доколко подобни огледални стачки имат реален положителен ефект
Д-р Филипа Дидрикс, психолог в Центъра за изследвания на външния вид в Бристол, изтъква нарасналия натиск в обществото хората да изглеждат по определен начин като причината, поради която хората стигат до крайности в опита да избягват отраженията си. "Идеалите за външен вид, които имаме сега, са непостижими за повечето хара, така че когато те се сравняват с тях, осъзнават нереализуемостта им и се чувстват неудовлетворени от своя вид."
Според нея обаче "огледалните пости" не биха имали дългосрочен положителен ефект върху възприятието на собственото тяло. "Когато работим с хора, които имат проблеми с възприятията на тялото си, всъщност ги насърчаваме да прилагат нещо, което наричаме 'техника на излагане в огледалото' - точно обратното на "постите"," твърди тя. "Насърчаваме хората да гледат в огледалото и да имат по-малко критичен подход към това, което виждат, а да се концентрират върху нещата, които харесват."
Избягването на огледалата отразява манията по външния вид в обществото и социалните мрежи
Кейт Фокс, социален антрополог в Изследователския център по социални проблеми в Оксфорд, също смята, че тази концепция не е особено конструктивна: "Вярно е, че избягването на нещо по толкова драстичен и драматичен начин може да осигури само временно облекчение. Това е рязко отхвърляне на въпроса за външния вид по същия начин, по който диетите често водят до това хората да се вманиачават дори още повече за храната, която консумират. За мен в този подход има полъх на нарцисизъм, по-голям от гледането в огледалото, както го правят нормалните хора."
Тя също така казва, че воденето на блог за "огледални пости" е поредна форма на фиксиране върху проблема с външния вид. Уайтфийлд-Мадрано е съгласна: "Предполагам, че започнах да отделям изключително голямо внимание на начина, по който се чувствах, и започнах да приписвам всяко чувство на експеримента. Когато го правих за втори път и имах огромни затруднения, имах чувството, че дори самите огледални пости са отражение на начина, по който се чувствам".
И все пак тази концепция очевидно е докоснала чувствителна струна у читателите. По нейни думи, "вече можем да насочваме и селектираме публичния си имидж в огромна степен чрез социалните мрежи. Чудя се дали причината, поради която огледалните пости имат толкова голямо въздействие върху хората, е че има нещо привлекателно в това до такава степен да изоставиш възможността да контролираш имиджа си. Когато разговарях с хора, които изоставят Facebook, те описват усещанията си в подобни понятия на тези, които използвам за "огледалните пости": спокойствие, свобода, усещане, че познаваш по-добре себе си и приоритетите си."
