Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Спете като къпани в "Тюдорската ложа"

Лондонски хотел предлага специална програма за страдащи от безсъние
Лондонски хотел предлага специална програма за страдащи от безсъние

Ако трябваше да направя списък на всички неща, които ми пречат да заспя, щеше да ми трябва адски много хартия. Челните позиции в този списък щяха да бъдат отредени на: работата, споровете, смартфоните, изпитите, говоренето пред публика, летенето със самолети, гневът, тъгата, любовта, мъката, алкохолът, хъркането, храната, щастието, разговорите, скърцащите подове, тийнейджърите, които се прибират късно и моторът на съседите.

Въпреки това, повече от всичко изброено дотук, две други неща гарантират провала ми да заспя. Първото е непознатото легло, а второто, което е по-чудовищно от всичко останало, взето накуп, е мисленето за това колко малко спя.

Когато хотелът "Майлстоун" в Кенсингтън, Лондон ме кани да изпробвам новия им туристически пакет: "Спете като къпани", който включва консултация с "треньора по дълбок сън" Тедж Самани, няма как да не почувствам прилив на надежда. Макар че съм сигурна, че успехът на начинанието е обречен дори преди самото му начало.

В "Тюдорската ложа"

На пристигане в голямата викторианска сграда от червени тухли ме посрещат изключително учтиво пременени мъже, един от които се представя като Нийл и ме отвежда в най-хубавата стая на хотела.

"Тюдорската ложа", съобщава той, отваряйки вратата към широка и изискано декорирана стая, центъра на която е масивно позлатено легло, доставено от "Сотби" от Ню Йорк. Взирам се в лъскавото съоръжение, снабдено с четири фалически златни пилона, упорито сочещи тавана.

Всъщност леглото не е нужно, за да забележа хоросановата замазка във форма на сватбена торта над главата си, която обхваща няколко сантиметра от стените, където се среща с набръчкан плат в кремаво и кафяво.

По цялата стая са разпръснати масички и бюфети, върху които има огромни вази с лилии и орхидеи, плюс подноси, пълни с шоколадови, желирани и ментови бонбони. Съседната врата разкрива всекидневна с втори гигантски плазмен телевизор, още цветя и сладки, дървена облицовка и балкон, в случай че гостите се отегчат от телевизията и предпочетат да възпроизведат знаменитата сцена от Ромео и Жулиета.

Чувствайки се недостойна за тези луксозни апартаменти, из които Нийл така охотно ме разхожда, се отдавам на приятния подарък, който той ми дава - малко сапунче - мил, но ненужен жест предвид изобилието от продукти на Penhaligon в лъскавата баня.

Чай и домашни бисквити преди консултация с треньора по сън

В малкото време за убиване преди консултацията си поръчвам чаша чай, сервирана с карамфил и чиния вкусни домашно приготвени бисквити - и се настанявам на леопардовото канапе, за да разгледам книгите до камината. Между тях има старо издание с кожена корица на "Барнаби Ръдж" и малко по-посредствена книга с илюстрации на дакели.

Срещата с "треньора по дълбок сън" се провежда в стая, в която леглото е заместено от махагоново бюро и тапети с нарисувани полици с книги. Тедж Самани се оказва усмихнат млад мъж, облечен в тъмен костюм и лъскава синя вратовръзка, сякаш готов за сватбена реч.

Докато стоя срещу него, хвърлям плахи погледи към единствения предмет на бюрото: отворено куфарче, в което са разположени монитор и различни електроди, прикрепени към него.

Тедж е бивш професионален тенисист и някога е страдал от сериозна форма на инсомния. Но сега той се радва на добър сън - и след като е преминал през седем психологически курса, учи бизнесмени и случайни гости в "Майлстоун" на същото.

Два прости съвета

Споделям му за всички неща, които ме държат будна, а той кима мъдро и продължава да повтаря "Разбирам" по доста убедителен начин. След това навлиза в дълга реч за парасимпатичната нервна система, алфа, бета и гама мозъчните лъчи, в която се губя, но се озарявам в усмивка, когато той ми казва, че имам необичайна връзка с моя денонощен ритъм. Това е нещо чудесно, което да научиш, дори и да не си подозирал до момента, че имаш такъв.

След това той се заема с подготовката на мой собствен "поръчков личен план за сън". Добрата новина е, че не се налага да ме свързва към неговата машина, докато съм в пищното златно легло. Необходимо е само да следвам два прости съвета: да си лягам 45 минути по-рано, което ще ме направи по-малко нервна за заспиването навреме, и да намирам време вечер да се освободя от всички стимулации и да си пилея времето, без да правя нищо.

Възлите в мозъка ме държат будна

Ако сънят е израз на увереност, мисля, че може да го овладея. Съветите на Тедж са банални до крайност, но има спокойна увереност в него, която се предава и на мен. Когато се озовавам в хотелския СПА-център за следващия етап на моето лечение - пилеене на времето - чувствам, че нещата ще се променят за мен в насока стабилен и добър сън.

Следващия час прекарвам в лежане на бяла пейка, без да правя нищо, докато терапевтката Фиона Кийн, (силно препоръчвана от Джоан Колинс), втрива горещи камъни в гърба ми. Тя казва, че има някои доста шокиращи възли на раменете ми - и усърдно ги удря с камъчета. Има само един недостатък на тази приятна терапия: не възлите по раменете ми ме държат будна, а възлите в мозъка ми.

В затъмнения апартамент на леглото ме чака пореден списък от съвети за заспиване - както и малко пакетче със сини сливи, халогенно фенерче, с което да чета - и най-странното, миниатюрна книга за морски фарове.

Вана, меки възглавници, твърд матрак и... хапче за сън

Вземам си дълга вана, обвивайки се в един от шестте меки халата, окачени в гардеробите и на кукички из апартамента, след което се качвам в златното ми легло, наслаждавайки се на усещането на най-гладките чаршафи, най-меките възглавници и твърдия матрак.

Не само че то е удобно - също така в хотела е и изключително тихо. Часът е по-ранен от обичайния за лягане. Време е за изгасване на лампата.

И все пак сънят не идва. Светвам отново лампата и вместо да броя овце, се заемам да броя възглавници, крака на табуретки, пуфове, драперии и воланчета. Похапвам малко от кифлата с чудесен домашен конфитюр, оставена в стаята по-рано.

Гася лампата и лежа още известно време, опитвайки се да не мисля за сън. След това ставам от леглото и отивам до тоалетната, водена от странна синя светлина. Отново се настанявам - но сънят не иде.

Светвам лампата и обмислям дали да не прибягна до кристалната гарафа, пълна със сладко шери, но решавам вместо това да прибягна към изпитаното средство за заспиване в критични случаи: малка част от хапче с миртазапин. Слава богу, 15 минути по-късно изпадам в химическа забрава.

На следващата сутрин се будя уморена в златното ми легло и след силен златен душ слизам в украсената зала за вечери и поръчвам "здравословната и енергизираща" закуска, препоръчана от Тедж. Банановата овесена каша е невероятна, както и кадифено мекият йогурт, поръсен с ядки.

На следващата нощ вкъщи се пъхам отрано в собственото си легло, с намачканите му чаршафи и си мисля колко обикновено и опърпано изглежда. Не мисля дълго за него, преди да ме завладее сънят, който не спира да ме завладява и през следващите 9 часа.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените