Човекът изобщо не е най-вълнуващият примат на Земята. Тази популярна сред природозащитниците теза е зрелищно разгърната и в най-горещата световна кино премиера в момента "Зората на планетата на маймуните".
В научно-фантастичния екшън трилър на Мат Рийвс най-интересните персонажи са шимпанзета, орангутани и горили със силно развит интелект, готви да преминат на следващото еволюционно стъпало и да се затвърдят като новите биологични господари на света. Филмът е продължение на хита от 2011-а "Възходът на планетата на маймуните", който пък бе успешен рестарт на иконичната поредица, започнала през 1968-а с класиката "Планетата на маймуните".
В съзвучие с митологията на легендарната сага, новият епос описва драматичен междувидов конфликт - човекът срещу другите висши примати. В тази колизия на хоминиди губещи са представителите на хомо сапиенс - с нулева харизма, физически слаби и морално неадекватни, хората са описани като провален вид, погубил своя шанс за хармонично съществуване в екосистемата на синята планета.
Маймуните, от друга страна, са представени като вълнуващи крадци на шоу, способни да пленят колективното въобръжение на киноманите. Шимпанзетата Цезар и Коба, "изиграни" от Анди Съркис и Тоби Кебел благодарение на технологията motion capture представляват върхът в съвременните компютърни ефекти и би трябвало да осигурят на "Зората на планетата на маймуните" солидни финансови постъпления.
Те вече имат и запазено място в пантеона на знаменитите екранни примати. Сега ще си припомним кои други човекоподобни се прехвърлят по клоните на филмовата фауна.
Кралят и кокала
Да говориш за маймуни в киното, без да споменеш "Кинг Конг", е като обсъждаш гангстерски филми и да пропуснеш "Кръстникът". Огромната горила е върховният примат в седмото изкуство и най-разпознаваемото екранно чудовище заедно с Годзила. "Кинг Конг" от 1933-а е революционно холивудско постижение, а героят от заглавието е автентична суперзвезда. "Конг" е голям и страшен алфа-мъжкар с особено влечение към изплашените блондинки.
Той е последният останал от своя вид и физическата невъзможност да реализира полов акт с човешките жертвоприношения, които му пращат туземците го вкарва в драматичен режим на екзистенциален гняв. Епическата трагедия на гигантската горила Кинг Конг може да приключи само на едно място - върхът на "Емпайър стейт билдинг".
Друг иконичен филмов примат е Moon-watcher от началото на великия шедьовър на Стенли Кубрик "2001: Космическа одисея" от 1968-а. В една от най-завладяващите сцени, запечатвани на целулоид, този космат предшественик на хората се научава да използва инструменти, убивайки тапир с голям кокал. А само с една монтажна връзка, в която хвърлената към небето кост е последвана от кадър с космически кораб,
Кубрик показва цялата човешка еволюция, че и отвъд. 1968-а сигурно е най-силната година за човекоподобните в киното защото тогава излиза и оригиналния "Планетата на маймуните", дал началото на легендарната поредица.
Като говорим за примати и класики не може да не споменем страховитя отряд на летящите маймуни от "Магьосникът от Оз", излязъл през 1939-а. Освен великолепен и революционен за времето си специален ефект, летящите маймуни се приземяват директно в кошмарите на тогавашните деца.
Непропускаемо заглавие от поджанра на еволюционните филми е и праисторическата драма на Жан-Жак Ано от 1981-а "Борба за огън", който по невероятен начин показва жестоката конкуренция на няколко вида ранни хоминиди за територия и ресурси.
Но съвсем не всички маймунски филми са драматични и величествени като посочените по-горе. Дори напротив - в повечето случаи най-близките ни роднини са използвани от развлекателната индустрия за
комично облекчение
Всеки продуцент знае, че всяко шимпанзе, което прави смешни гримаси гарантира санитарния минимум комедиен ресурс, а подходящият контекст може да осигури жанров хит. За пълноценно семейно забавление Холидуд разработва динамиката между маймуната и човека. Един от най-прочутите тандеми е между шимпанзето Бонзо и Роналд Рейгън от актьорските му години.
Демократите в САЩ обичат да казват, че именно от своя екранен партньор президента Рейгън се е научил на маймунските номера, които приложил после в политическата си кариера.
Републиканците не са съгласни, но това е друга тема. Клинт Истууд опита да повтори успеха на Рейгън и Бонзо, този път с орангутана Клайд във филма Every Which Way But Loose (1978). Резултатът обаче е стряскащо разочароващ, но не чак толкова, колкото дуета на Ерик Кантона със симпатично шимпанзе в провала "Муки".
Експолатацията на примати за целите на семейното забавление продължава във филми като "Дънстън сам в хотела", "Бебето беглец", Funky Monkey и много други. Като тук под експлоатация се има предвид имиджова, а не физическа, защото често маймуните не са истински, а по-скоро дело на майсторите по специални ефекти. Но и там не винаги се получава, а свидетелство за това е бутафорната визия на трилъра от 90-те "Конго".
Независимо дали са живи дресирани изпълнители или резултат от аниматроника, грим и компютърна графика приматите са ценен елемент от еволюцията на киното. Винаги, когато хората станат скучни можем да разчитаме на шимпанзета, горили и орангутани. A това се случва често. ДНК-то ни почти съвпада, но нашите застрашени братовчеди често ни разкриват един друг, крайно интригуващ свят.
