Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Позитивните страни на тълпите

Масовото събиране на хора може да бъде изненадващо дружелюбно, колкото и да сте предубедени
Масовото събиране на хора може да бъде изненадващо дружелюбно, колкото и да сте предубедени

"В тълпата... човек слиза няколко стъпала надолу по стълбата на цивилизацията. Изолиран, той може да е възпитан и културен; в тълпата той е варварин".

Представянето на лудостта на тълпите през XIX век от Густав Льобон може и да е повлияно от Френската революция, но все пак то остава доминиращото разбиране за поведението на тълпите и в наши дни.

Повечето от нас изглеждат убедени, че тълпите живеят в психологическа "зона на здрача", пълна с примитивни пориви и невъздържаност, където хората се лишават от идентичност и без да мислят, биват насочвани към насилствени или ирационални действия.

Подобни идеи са остарели и противоречат на съвременното научно разбиране на поведението на тълпите.

Социално-психологическите изследвания показват, че вътрешната динамика в голяма група хора е много различна от начина, по който изглежда отвън.

В многобройни анализи на футболни мачове, публични демонстрации, фестивали и бунтове през последните три десетилетия, британските учени Стивън Райкър, Клифърд Стот и Джон Дръри са установили, че хората в тълпите не се отказват от рационалността си, нито жертват идентичността си в полза на манталитета на групата.

Те не губят здравия си разум, но стават силно чувствителни към онова, което правят хората около тях и в резултат на това са склонни съм силно сътрудничество.

Това вероятно е познато усещане за всеки, който се е присъединил към протестен поход, флашмоб, фестивал, парад и други подобни.

Обратно на популярното разбиране, тълпите са изключително склонни към подкрепа, алтруистични, дружелюбни и често доста забавни.

"Само в тълпа човек може да се освободи от страха си от докосване", отбелязва Елиас Канети през 1960 годиан в теза, която предшества съвременната наука за динамиката на тълпата.

"Всички там са равни; разликите не са важни, дори полът не е важен. Човекът, притиснат до теб, е същият като теб"

Алтруизмът и солидарността не са рядкост

И дори, смея да твърдя, те са стандартното поведение сред тълпите, както установих, когато писах книгата си "Силата на другите: натискът на околните, груповото мислене и как хората около нас влияят на всичко, което правим".

Наскоро Райкър и други учени демонстрираха, че това положително изживяване всъщност може да подобри здравословното състояние на хората и да засили усещането им за благосъстояние.

В последните осем години те изучават религиозния фестивал "Маг Мела" в северна Индия, привличащ милиони индуисти през януари и февруари.

Чрез анкети и поведенчески изследвания, те установяват, че участниците съобщават за по-малка тревожност и по-малко болести след фестивала, отколкото преди него - ефект, който трае седмици.

Райкър стига до извода: "Според всички принципи на традиционната логика, Мела не би трябвало да има ефект. Там е претъпкано, шумно и крайно нехигиенично. Но събитието е хармонично и хората са спокойни".

Положителните изживявания сред тълпа си заслужават да им отделим внимание, защото твърде често, когато неочаквано се оказваме сред многобройни непознати, обстоятелствата рядко са предразполагащи - влак или метро в час пик например, или непомръдваща опашка пред магазин.

Една от целите на нюйорската общност за шеговити пърформънси Improv Everywhere е да направи колективните изживявания забавни, което постига, като предизвиква "сцени на хаос и радост на обществени места".

От август 2001-ва, те са организирали над 100 такива импровизирани стрийт шоута, включително фалшив концерт на U2 върху покрив в Ню Йорк, масова инвазия по плажове на актьори, облечени в черни костюми и бални рокли и "пътуване в метрото по бельо", провеждащо се ежегодно в един ден в средата на зимата в 60 града по цял свят.

Видеата на тези им акции показват, че повечето наблюдатели стават охотни съучастници на случващото се, точно както го планират и организаторите.

Понякога солидарността на тълпите променя историята

Египетската революция в края на януари и началото на февруари 2011-та беше поразителен пример на силата на общността (въпреки че постиженията й донякъде бяха пропилени).

Нещо повече - онези, които се събраха на площад "Тахрир", за да настояват за оставката на Хосни Мубарак, прекараха прекрасно времето си.

Пенсиониран бизнесмен, който бе пътувал от Александрия, Египет, за да се присъедини към протестиращите, сподели: "За мен това е нещо прекрасно. Тук има всякакви хора - от университети, гимназии, основни училища. Бездомни хора. Хора от всякакви религии. Всички разлики изчезват, всички имат една обща цел. Наистина се разплаках, защото това беше първият път, когато видях египетския народ да не се страхува от нищо".

Тълпите са динамични и адаптиращи се.

Но все пак най-важната и най-недооценена тяхна черта е, че те са пътят към разбирането на нашето социално "аз".

"Колкото повече изучавате тълпите, толкова повече се доближавате до базовите процеси на човешката социалност", казва Райкър. "Колективното е изключително важно за оформянето на ежедневната ни идентичност, за ежедневното разбиране на нашата същност, за промяната".

Най-четените