Най-глезеното поколение жени

Жасмин е на 25 години и печели 1900 британски лири месечно. Въпреки това, през изминалите няколко седмици, си е купила чанта за 1200 и рокля за 800. Оправдава се с думите, че предпочита да плати сега и да се притеснява по-късно. А хората като нея не са един или двама...

Току-що сте се поглезили с чисто нов чифт обувки, резервирали сте третото си за годината пътуване в чужбина, а следващата седмица ви предстои чудесен спа уикенд с най-близките ви приятелки. На кого му пука, че до заплата остават още три седмици и че кредитната ви карта заплашително достига своя лимит?

Що се отнася до заплахата от нова рецесия, тя няма нищо общо

Тази седмица британският министър-председател Дейвид Камерън бе разкритикуван за чернова на своя реч, в която се твърди, че "единственият начин да се измъкнем от дългова криза е да се оправим със собствените си дългове". Това на практика означава всички да си платят сметките по кредитните карти.

Тези думи предизвикаха фурор не само защото идват от образован и привилегирован човек без финансови затруднения, но и защото намекват, че хората, които имат дългове, трябва да ги изплатят. А той не знае ли, питат се масите, че ние сме длъжници, защото нямаме друг избор?!

Някои обаче имат избор - и все пак предпочитат да са задлъжнели

Значителна част от обществото, особено младите работещи жени, умишлено избира трупането на дългове, за да може да си позволи да живее "елитен" живот. Трудолюбиви по природа и работещи много неща едновременно, тези млади дами смятат, че малките екстравагантни подаръци могат да направят живота им поне малко по-поносим.

Много от нас до такава степен са свикнали да получават това, което искат, когато го поискат, че дори вече не осъзнават колко са разглезени.

Всички доказателства говорят, че днешните жени са най-глезеното поколение на всички времена. Не само, че имат и очакват повече, отколкото родителите им са притежавали някога, но и чувстват, че то им принадлежи по право, независимо дали могат да си го позволят.

Болестта на съвремието: постоянно да живееш над възможностите си

Да вземем например 25-годишната Жасмин Мейс, която печели 30 000 британски лири годишно като организатор на луксозни събития в Лондон. Миналият месец не устоява на изкушението да си купи чанта на Gucci за 1200 лири и рокля на Ролан Муре за 800, въпреки че все още изплаща големи дългове от предишните си шопинг приключения.

"През изминалите шест месеца похарчих и 1500 лири за чифт диамантени обеци от Chanel, 700 лири за чанта на Balenciaga, купих си и слънчеви очила Bvlgari на цена 200 лири и портфейл Mullberry, който се продаваше в комплект с куфарче за документи само за 400," обявява тя без капка притеснение.

Излишно е да споменаваме и 500-те британски лири, които тя е похарчила през изминалите два месеца само за прически, маникюр и други стандартни козметични процедури. Всички тези луксове са извън възможностите на Жасмин. Но фактът, че дълговете си се трупат не я притеснява - тя има кредитна карта. Защото Жасмин получава всичко, което пожелае.

Те не се лишават от нищо, защото са убедени, че "го заслужават"

Това категорично усещане за заслуженост е характерно за жените, които печелят добре.

40-годишната Никола Фийлдс работи до късно и постоянно балансира между изискванията на напрегнатата си работа и нуждите на младото си семейство. Но, както самата тя се утешава, поне животът на градяща кариера професионалистка и отговорна майка идва заедно с гардероб от хубави дрехи.

Неотдавна тя решава да се "почерпи" с чифт обувки Chloe. Разбира се, прибързаната покупка е оправдана като заслужен подарък след тежката работна седмица. Истината обаче е, че майката на Никола би чакала до Коледа за подобен подарък и вероятно би била много по-щастлива при получаването му. Тук се крие и проблемът: дори и да можем да си позволим да се поглезим, това не ни прави по-щастливи.

Всъщност, според ново проучване днес два пъти повече жени са склонни към депресия в сравнение с броя им преди 40 години. Естествено, няма как да се докаже, че причината за масовото нещастие е нарастващата ни нужда от незабавно удовлетворение. Но вероятно настоящият акцент върху непрекъснатото придобиване на нови и нови вещи е причината, поради която много от нас не се чувстват толкова доволни, колкото са се чувствали родителите и прародителите ни на същата възраст.

Консуматорската мания, която ни оставя болезнено неудовлетворени

Очевидно за хората като Жасмин дори самата идея за спестяване на пари е абсурдна. "За да си купя дрехите, които харесвам, трябва да спестявам месеци наред. За мен е по-лесно, когато искам нещо, да извадя кредитната си карта или да взема заем - и да го платя по-късно", свива рамене тя. "Към момента сметките по обслужване на кредитните ми карти са 6500 лири, имам заем за 1500 лири и банков овърдрафт от 2000 лири".

Жасмин никога не е трябвало да пести за нищо в живота си. Тя е дъщеря на богат инвестиционен банкер, а докато расте, майка й стои вкъщи, за да задоволява всяка нейна нужда. "Когато бяхме малки, мама много обичаше да ни води със сестра ми на шопинг в Ню Йорк няколко пъти годишно. Беше невероятно." Така че няма нищо чудно, че първото, което прави Жасмин, когато започва да учи в университет, е да вземе овърдрафт и да си извади кредитна карта от банката на мама и тати.

"Беше толкова лесно да харча нещо, което не ми създаваше усещането за истински пари", споделя тя, допълвайки, че сестра й, която сега е на 22 години, с нищо не е по-добра. "Тази седмица си е направила резервация за пътешествие до Австралия, при положение, че вече е задлъжняла с 4000 лири по кредитната си карта".

Повечето от тези жени са привикнали от деца да получават каквото желаят

Грейс Уоткинс е израснала, очаквайки да получава само най-доброто. Сега на 26 години, тя печели 22 000 лири годишно като PR, но въпреки това живее осезаемо над възможностите си, купувайки дизайнерски дрехи и заминавайки на екзотични екскурзии - модел на поведение, който датира още от детството й. Баща й е имотен предприемач, а майка й - реставратор на мебели.

"Веднъж когато бях дете, плаках, докато нашите не ми купиха чифт дънки на Calvin Klein, които исках да нося в деня без униформи в училище. Бях на 11 години, но чак сега осъзнавам колко разглезена съм била".

Поколение без изградени приоритети, лишено от всякакво търпение

Може да бъде трудно да се устои на покупката на дадени неща, особено ако детето си мисли, че има нужда от тях. Но тези деца израстват като нетърпеливи възрастни, които очакват да получават нещата, без да са ги заработили. На тях им липсва амбиция и целенасоченост. Те не си поставят правилни приоритети и не знаят какво е да живееш с ограничен бюджет, защото никой не ги е научил. Вместо това те си мислят, че ако изразят желанието си за нещо, то ще се случи от само себе си, а ако не стане така, се чувстват обезсърчени.

Нетърпението може да те накара да разчиташ на кредитните си карти прекалено много, а това е моментът, в който животът им започва да излиза извън контрол.

Междувременно желанието да притежават все повече неща е непресъхващо. Вместо да отделят време и да направят осъзната оценка на това, което наистина ги прави щастливи, те избират по-лесния път и просто реагират на това, което виждат с очите си.

Възпитавани сме да сме консуматори, потребяващи сервирана наготово продукция

Телевизионна реклама ни заявява, че имаме нужда от нов телефон и ние веднага си мислим как да се "ъпгрейднем". Често дори пропускаме да отбележим дали сме гладни, или не - просто ядем всеки път, когато ни предложат изкушаващ десерт.

Казано накратко - превърнали сме се по-скоро в поколение на реагиращи, от колкото на действащи. Престанали сме да слушаме себе си, защото е много по-лесно да слушаме какво външният свят ни казва да правим. И точно защото не си даваме достатъчно време да помислим за това, което наистина желаем, това, което получаваме, има твърде малко значение за нас.

Вглеждаме се в последните си придобивки и се чудим дали наистина са това, което искаме - и понеже не знаем как да отговорим на този въпрос, ние ги оставяме настрана и започваме да търсим нещо друго. По този начин натрупваме повече вещи и се радваме дори по-малко на това, което имаме.

Защо иначе една образована млада дама като Никола, която има любящ съпруг и семейство, би направила следното признание: "Истината е, че сърцето ми пада в петите всяка сутрин, когато стъпя в своята стая-гардероб, за да реша какво ще облека за работа. Имам рафтове, пълни с дрехи и обувки. Би трябвало да се чувствам сякаш съм в рая. Но дълбоко в себе си знам, че нищо от това няма реално значение и това, за което копнея истински, е да съм си вкъщи, както беше майка ми и да се радвам на децата си, докато са още малки."

#1 Оня Дето Го Трият 12.10.2011 в 08:48:08

Кой питаше дали има статии, които ми харесват? Ето тази е право, ама право в десетката! Само че защо обвиняват само горките жени - така живеят днес жените, така живеят мъжете, така живеят правителствата и така жиевят държавите......тя тая финансова криза от къде мислите идва? "...Те не се лишават от нищо, защото са убедени, че "го заслужават"..." Ммммооооляяяя!? И трезвия глас на Дейвид Камерън бил разбира се разкритикуван....ми да, кой е той, че ще разваля купона! ПС: И понеже освен заядливи сме и злопаметни , да се върнем на темата със "Секса и града" - с какво са известни героините там? Пазаруват, пазаруват, пазаруват.....ми да, няма да ги дадат че копат на вилата в градината я или се занимават с битовизми, ще пазаруват. Ще пазаруват и то не друго, а парцалки. И на кредит даже.... И милиони по света сляпо им подражават Ама моля ви се, как...."те са убедени, че го заслужават" Лошото както казах е, че освен кифлите, и правителствата им подражават

#3 lele male 12.10.2011 в 09:51:09

Стара персийска мъдрост гласи, че цялото богатство на света не може да задоволи алчността на окото, а една японска поговорка гласи: ,,Дори в стаята си да имаш хиляда легла, можеш да спиш само на едно от тях.” Наистина хубава статия! Ние хората се превърнахме във вещомани! Просто умираме за още и още. Купуваме си все по-големи телевизори, все по-мощни компютри и се захласваме пред все по-големи коли. И манията за още и още носи със себе си тежка цена. Вече мерим стандарта си не според нивото на съседите, а според манекенката от екрана или жребеца от корицата на списанието. Диамантите на Холивуд правят притежаваните от нас скъпоценности да изглеждат като стъкълца... Не че е лошо да се развива човек и да търси по-добра реализация и по-добри доходи и по-добър живот. Лошото е когато това стане примка, в която човекът се оплита неконтролируемо и пагубно... уфф П.С. Пристига болен при лекаря и казва: - Докторе, дайте ми лекарство срещу алчност, но да е повече, ПОВЕЧЕ!

#5 lele male 12.10.2011 в 09:55:03

А тези обувки горе на снимката, дали ги има някъде в по-изчистен вариант... примерно само черни, а не такива лъскавички?

#6 Di 12.10.2011 в 10:22:39

Мале мале, точно това си помислих и аз Статията си е баш както трябва. С едно изключение - не съм свикнала като малка да имам всичко пък! Сега... еми да, имам кредитна карта, ама си я ползвам в краен случай. Ето сега примерно нямам кинти, щот си ги дадох за билет за мачча на Ман Ю и малко разходка из Букурещ. А ми трябват ботуши - ми студ е, бе, един такъв... по никое време. Аз отде да знам, че така ще стане? Тъй тъй... да дадеш на жената кредитна карта е като да дадеш на луд автомат.

#7 trellian 12.10.2011 в 10:47:26

Що пък глезени жени - колкото се глезят жените, толкова и мъжете. Сума мъже има, които се контят като манекени, ходят през ден по козметични салони или си сменят колата всяка година. В наше време жените учат наравно с мъжете, че и повече, съответно имат подобни доходи, не виждам що да не се глезят и те.

#8 Rowan 12.10.2011 в 10:58:06

Пффф, да ви имат мъжете "женските" глезотийки... Те човека ме изпревари и го каза, да имате "мъжките", да видите какво е Те познавам един с амнайсе заема, овърдрафт по две карти и пари взети от роднини и приятели... да си вземе А-6... при заплата някъде 600-700. После я кара веднъж в месеца да я цопне пред кварталното барче, да я видят всички, пък той се кисне два часа на едно кайвенце и си прибира рестото до стотинка... То само колите да бяха, ами яхтите, къщите, вилите... После жените били глезли, дръжки я погледнете мъжете и тяхните "глезотийки"...

#9 lele male 12.10.2011 в 11:07:56

Роуан, точно щях да кажа, че нашите глезотии са за простотии и не струват колкото една от мъжките глезотийки... Ама както вика мъж ми - Я дай да ти сметнеме обувките, парцалките и бла бла за тримесечието и ще излезе, че съм изхарчил даже по-малко за този ... гаечен ключ ..да речем. Аз не че му правя сметка... ама...хихи Но не това е темата на статията, де...

#10 корейче 12.10.2011 в 11:11:39

Това е валидно и за България, много хора живеят над възможностите си. Имам приятели и приятелки, които държат да си купуват маркови дрехи и козметика, когато едва успяват да спестят пари за храна. Всъщност те не пестят за храна, ядат каквото видят, без да им пука колко е скъпо. Държат да имат най-доброто, нищо че не могат да си го позволят. Познавам такива и мъже, и жени. По никакъв начин не мога да ги разбера, живееш на общежитие примерно, вашите ти пращат 300 лв месечно, а ти държиш да си купиш крем за 40 лв или дънки за 150... Една приятелка по едно време изкарваше двойно повече пари от мен, не плащаше наем за разлика от мен и в края на всеки месец ми искаше пари назаем... Това за какво говори. И много хора си мислят, че това да си купят някаква скъпа играчка ги прави щастливи. Казват, че не е хубаво да си стискаш (все едно няма междинно положение между стиснатост и разточителство), че така си живеели живота, че мразят ограниченията и т.н. И така оправдават собствената си безотговорност.

#11 Rowan 12.10.2011 в 11:19:16

Хахах ЛелеМале, тук ме сети за една от най-скъпите мъжки "глезотии", да издържат някоя манекенка или фолк-певачка с всичките и нейни глезотийки... То за едното ебане к'во ли не правим мъжете, даже в особено клиничните случаи се и женим

#12 Di 12.10.2011 в 11:26:41

Ма аз не мога да разбера едно нещо... щом успяваме да го правим, какъв е проблемът? Сигурно е някой неосъзнат мой проблем, тъй че чакам някой да ми го обясни с най-доброто си чувство

#13 Оня Дето Го Трият 12.10.2011 в 11:30:45

То проблема не е че жените се глезят с женски работи над възможностите си и мъжете се глезят с мъжки работи над възможностите си. Проблема идва когато и правителствата и банките се включат в купона и почнат да се глезят като излеят едни пари (назаем) тук и едни пари (назаем) там.... Тогава неминуемо идва криза като тази. И намаляват наш'те пари за здраве, за пенсии, за заплати.....и за глезене

#14 solaar 12.10.2011 в 11:43:16

Глезете се, 2012 е близо. И да не е каквото обещават, ние ще си го изработим сами края

#15 Мина 12.10.2011 в 11:52:22

Мдааа, много жалко, но е вярно- особено за страната за която става дума и подобни на нея. Консуматорското общество ще погуби душите на хората. Забележително е, че повече от половин век няма (големи) войни в Европа, но от това май не сме станали по-щастливи... Все още живи, да, но дали по-щастливи...?

#16 lele male 12.10.2011 в 12:03:40

@ 12 Di, Не знам дали Оня ти го обясни... Аз ще се опитам с един пример... Всеки ден след обяд един бизнесмен си купувал пуканки от уличен павилион. Веднъж обаче с изненада забелязъл как продавачът затварял щанда си далеч преди края на работното време. - Да не би нещо да не е наред?-поинтересувал се той. Усмивка цъфнала на набръчканото лице на продавача. - Съвсем не-казал той. –Всичко си е наред. - Ами тогава защо затваряте павилиона още по обед? - За да мога да си ида вкъщи, да си поседна на верандата и да пия чай с жена ми. Специалистът по търговските отношения сбърчил вежди: -Но денят още не е превалил. Можете да продадете още много пуканки! - Няма нужда-отвърнал продавачът.-Изкарах достатъчно за днес. - Достатъчно?! Глупости, трябва да продължите работа! Старецът се спрял и се вгледал озадачено в костюмирания си клиент. -Че защо да продължавам? -За да продадете още пуканки. -И защо да продавам още пуканки? - Защото колкото повече пуканки продавате, толкова по-голям ще е оборотът ви. А колкото по-голям е оборотът ви по-богат ще ставате. Така, като забогатеете достатъчно, ще можете да си купите още няколко павилиона, ще можете да продавате още повече пуканки и ще забогатеете още повече. Тогава вече, след като сте забогатели достатъчно, ще можете да спрете да работите, да си останете вкъщи, да си седите на верандата с жена си и да си пиете чая... Продавачът на пуканки се усмихнал и казал: - Значи крайната цел е да седя на верандата с жена си и да си пия спокойно чая. Ами аз точно това правя днес. Мисля, че вече съм забогатял достатъчно. Да бъдеш ,,достатъчно забогатял” е един израз, който е на ръба да изчезне напълно поради липса на употреба... Ако успяваш да се "глезиш" без да прекаляваш и без да влизаш в борчове - баланса е постигнат... Досатъчно богата си, за да си гледаш спокойно мача... Като мен...

#17 Di 12.10.2011 в 12:17:05

"Ако успяваш да се "глезиш" без да прекаляваш и без да влизаш в борчове - баланса е постигнат..." Е, разбира се, това е ясно, но не са чак толкова много хората, които успяват да го постигнат. И аз го постигам, но от време на време нещо все ме прецаква, та се налага да прибягвам до Фърст лейди-то Ама пък нали си внасям после вноската? Това имах предвид под "успяваме да го правим"... Не съм влязла толкова надълбоко в блатото, де. А и не се глезя чак толкова много, колкото ми се искааа

Новините

Най-четените