В края на 19-и век в затънтено градче в Западна Вирджиния млада жена е намерена мъртва в дома й. Обстоятелствата са доста подозрителни и макар съпругът й да твърди, че става дума за нещастен случай, в крайна сметка е обвинен в убийство. Съдебните заседателите обаче нямат достатъчно улики и точно когато са напът да го пуснат поради липса на доказателства се случва нещо изключително странно. Духът на починалата се явява, за да свидетелства. Това е първият и единствен случай в историята правото, когато институция взима под внимание показанията на привидение.
Звучи като скалъпен сюжет за евтин хорър и вероятно би станало абсурден филм, ако историята не беше съвсем реална. Тя е част от онези случки, за които учебниците мълчат, но пък са толкова забавни за разказване. Част е от колекцията особени събития, събрани в книгата „100 парчета история" от Драгомир Симеонов.
Всичко започва преди 6 години като рубрика в сутрешния блок на Дарик. Тогава в новата схема на медията се появява ежедневен сериал, който свързва актуалната дата с любопитно или малко познато събитие от миналото. Името на сериала е „Парчета история". От една страна заради усещането, че всеки разказ е само част от друг и при желание човек би могъл да сглоби картинка на събитията подобно на пъзел и то в каквато посока реши.
Рубриката няма амбиция на научен труд или школско помагало, а само спестява време на изкушените от историята в търсенето им на нещо не толкова известно. Другият смисъл зад заглавието е, че авторът не схваща себе си като историк или откривател на невиждана форма, а като миксатор на случки, които грижливо е подбирал за забавление на аудиторията. Така, както диджеят не е композиторът на музиката, с която работи, и дори не е присъствал на записването й, но това не пречи да се получи добро парти. Апропо - като казахме диджей - историята на първия в света също е в книгата, както и причината до ден днешен в тази професия да е задължително приемането на псевдоним.
За 6 години ежедневно излъчване в ефира са прозвучали над 1000 епизода, близо 800 от тях уникални и 200 повторения (най-вече поради факта, че дори авторите на рубрики понякога трябва да почиват). Радиото предлага възможност въображението само да допълни разказа, особено когато е на фона на подходящ музикален съпровод. При работата с книга обаче нещата са малко по-различни. Необходими са снимки, за да илюстрират събитието, а голяма част от странните, абсурдни или непознати случки в историята не са уловени на кадър. Но дори да са, той често пъти няма достатъчните параметри за печат.
Ето как в „100 парчета история" са подбрани не просто някои от най-любопитните събития, разказани през годините, но най-вече такива, които имат адекватна снимка като допълнение. Уточнението е необходимо, защото въпреки усилията на издателите, извън книжното тяло остава фалшификата на бебешката снимка на Хитлер, последният шведски палач и причината за залеза на занаята му или картината на сър Едуин Ландсиър, заради която днес съществува мита, че санбернарите са оборудвани с буренца бренди. Но за сметка на това ще видите за първи път на кого дължат викингите рогатите си шлемове, какво е общото между нинджите и театралните кукли, кога Мохамед Али излиза на ринга срещу азиатски борец и какъв е изходът от тази особена среща и защо Статуята на свободата носи арабска дреха.
„100 парчета история" няма претенциите на високохудожествено четиво, нито е академичен труд. Ако обичате да колекционирате интересни случки и любопитни детайли и най-вече - ако обичате да разказвате, тази книга е точно за вас.
