Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Културна услуга

Cardinal Sin

Като едно от най-запомнящите се събития през изминалата година, кадри от оцветения като комикс Паметник на Съветската армия все още се появяват в мрежата под въпроса "Арт или вандализъм?". Въпреки това скандалната проява отдавна избледня в съзнанието ни и днес можем да кажем, че тя не постигна кой знае колко, освен да поразмърда сушата откъм теми в медиите през лятото. И все пак показа ярката границата между поколенията - в изкуството и въобще.

Половин година по-късно новата творба на Banksy - най-популярното графити име в света - легализира качествата на герила изкуството, появявайки се в експозиция на галерия Walker Art Galle в Ливърпул. Cardinal Sin (освен като буквалното "Кардинал Грях", се превежда и като "Смъртен грях") е изложен заедно с творби на редица стари артисти, сред които Антонис ван Дайк, Никола Пусен, Симоне Мартини.

Banksy прави саркастичен коментар на сексуалните злоупотреби над деца, извършвани от католическите свещеници, с бюст, чието лице е заменено с мозайка, която имитира пикселоването в телевизията (виж видеото). "По това време на годината е лесно да забравиш истинското значение на християнството - лъжите, корупцията, обидите", казва художникът за творбата, която определя като коледен подарък.

Британското издание "Гардиън" публикува мнение, според което работата на Banksy "не докосва душата", но и не го омаловажава като стрийт арт, посочвайки, че бюстът не е безсърдечно унищожаване на старо произведение на изкуството, а специално изработена реплика на творба от 18 в. Накрая авторът Джонатан Джоунс, който очевидно не е почитател на Banksy, му признава, че все пак е свършил добра работа, тъй като ще примами феновете си в тази красива галерия, пълна с толкова изкушения. Директорът на художествената галерия към Националния музей в Ливърпул Рейан Кинг, казва също пред "Гардиън", че показването на творба на модерен автор е огромен преврат.  

Едва ли най-важното в случая е дали направеното от Banksy е шокиращо, а и моралът на католическата църква не за първи път е вкаран в смели иронични изображения (съвсем скоро пък Benetton използваха за рекламната си кампания колаж, в който Папа Бенедикт XVI се целува с имама на джамията в Кайро). Въпросът е как съвременните ъндърграунд художници могат да реагират на времето и събитията и да си намерят място в разбирането за изкуство.  

Нашият паметник-комикс нямаше как да бъде съхранен като такова - най-малкото, защото беше "изнасилване" на стар монумент. Но след разгорещените спрове "за" и "против" и невротичността при почистването му стана ясно, че в България още дълго време ще липсва приемствеността.

Ernaste Nasimo например също прави въздействащи графити коментари на социални и политически теми (мозъкът на напомнящ Доган персонаж под формата на монети, Борисов като героя на Марлон Брандо в "Кръсникът" са сред най-популярните). Негови творби обаче едва ли ще бъдат поместени наред със "сериозното" изкуство, дори и да са далеч от безмозъчния вандализъм, заради непрекъснатото делене у нас на какво е правилно и какво не. Заради мързеливата солидарност със статуквото.

Когато един бивш министър има смелостта да каже в ефир, че митрополитите не могат да се срещат с висши духовници от чужбина, отивайки с "Голф 2" или "Голф 3" (скандалът с "Линкълн"-а на Митрополит Кирил), значи има удобно апатична среда за това и най-новата ни история ще е пълна с лицемерни уроци. Не защото няма кой да ни подари нещо в Banksy стил за Коледа. А кой да го приеме за значимо.

   

Най-четените