Мине се не мине и в вземе, че се появи някой глас срещу чуждиците и заемките в българския език. И факт. През последните години английски думи ловко си проправят път в езика ни. Всички изпращаме "SMS-и", "chat-им" си с приятели, "friend-ваме" хора в социалните мрежи, ходим на „party”, хапваме "bruscetti", почиваме на "all inclusive" и т.н.
Голяма заблуда обаче е, че това е нещо ново за българския език. Преди масовото разпространение на интернет и на англо-американската култура, в езика ни десетилетия наред заемките и чуждиците са навлизали от немския, френския и от руския.
Езикът, от който сме взели най-много обаче е друг - турския. Животът в рамките на Османската империя е донесъл в българския богат букет от турцизми, а също така и не много малък брой българизми и други славизми в съвременния турски език. Но знаем ли какво наистина означават те?
Обичате ли шкембе чорба?
Много от турцизмите (или османизмите, както смятат за по-правилно някои лингвисти) в българския днес се възприемат като остарели форми, но други все още се употреяват и до днес. Някои от тях са повлияли на българския език толкова силно, че през XXI век е трудно да си представим, че те всъщност не са български думи. Такива например са "чешма", "зехтин", "таван", "тютюн", "кюфте", "юрган", "чаршаф", "шкембе", "чорба", "гювеч" и други. Подобна е ситуацията и в останалите езици на Балканите.
Какво означава "Хаинбоаз"?
Макар и след Освобождението да са заменяни с български еквиваленти, голяма брой от географските наименования все още носят (или най-малкото са познати) турските си имена. Така например буквалното значение на името на връх Мусала е "открито място за молебен". Разговорното наименование на "Прохода на републиката" - Хаинбоаз - буквално означава "опасен проход". А Лудогорието все носи и турското си име - Делиорман ("дели" - луд, "орман" - "гора"). А архаичното име на Стара планина – Балкан, откъдето идва и името на целия полуостров, в буквален превод от турски означава "планина с гъста гора".
Част от фамилните имена на българите днес също произхождат от турската лексика. Но рядко се замисляме какво означават те в превод. Така например фамилията Солакови идва от "левичар", Джамджиеви от "майстор, който прави прозорци" и Сарафови от "човек, който обменя пари" и т.н. А популярното обръщение "бай" (например бай Кольо), с което все още много хора у нас се обръщат към по-възрастните им познати, означава "мъж" или "господин".
Потънаха ми гемиите...
В българския език днес място намират много звучни думи от турски произход, голяма част от които са остарели и на които много млади хора не знаят точното им значение. Но въпреки това често ги използват в различни ситуации. Тях използваме най-често в разговорната реч, когато влагаме в значението допълнително емоционално натоварване.
Нерядко употребяваме фразата "Потънаха ми гемиите", когато искаме да кажем, че сме се провалили в някое начинание - без да знаем обаче, че "гемия" на турски означава "кораб". Понякога казваме, че се "кахърим" (че се чувстваме тъжни или затруднени) или пък че сме станали "пишман" (че сме сглупили тежко).
В българския има и турски думи, които употребяваме, но трудно можем да си преведем. Такава например е думата "кеф", която реално няма свой български еквивалент. С нея изразяваме специфичното чувство на едновременна радост, спокойствие и наслада. Тя няма еквивалент в други езици.
Важното е келепир да има
Турски думи често може да бъдат чути на българските пазари. Такива например са "менте" (фалшификат), "борч" (дълг), "вересия" (заем), "келепир" (лесни пари), "кандисвам" (съгласявам се), "алъшвериш" (търговия), "ортак" (партньор/помощник), "масраф" (разход) и "рушвет" (подкуп).
Често използваме турски думи, когато искаме да обидим някого по-звучно. Например: "кьорав" (сляп), "серсем" (глупак), "балък" (наивник), "келеш" (пикльо) и "бабаит" (хулиган).
Някои турцизми имат различно значение в българския и в турския зик. Така например "чешит" в българския се използва като синоним на "странен" или на "особен", докато в турския означава просто "вид" или "сорт". "Балък" в българския е описание за "наивник", но в турския тази дума не означава нищо друго освен "риба".
Често използваме турски чуждици, за да изразим възмущение и съжаление, както и за да кажем, че се намираме в неприятна ситуация. Такива например са следните думи: "зор" (трудност), "зорлем" (насила), "дерт" (беда), "резил" (срам), "сакън" (недей), "шашардисвам се" (изумявам се), "язък" (за съжаление) и т.н.
С пожелание за късмет и берекет!
Понякога в разговорната реч поздравяваме някой "авер" (приятел), който например е "авджия" (ловец), като му казваме "евала" (браво) за успешния улов. На Нова година си пожелаваме "берекет" (плодородие) и "късмет" (макар в турския език тя да има значението на "бъдеще").
Често си правим "лаф" (разговор) или "мухабет" (разговор на седянка) с "комшията" (съсед). Понякога отиваме с "тайфа" (група) от приятели на "теферич" (излед край река или на ливада), където си разменяме по някой "майтап" (смешка/шега).
Други турски думи, които често употребяваме в българския език днес и които често може да бъдат срещнати дори и в медиите са още "демек" (тоест), "адаш" (съименник), "чалъм" (умение; находчивост), "юруш" (право напред; втурвам се), "мераклия" (ентусиаст), "сефте" (за пръв път), "тапия" (документ); "дикиш" (шев) и много други.
Според някои турските заемки и чуждици e добре да бъдат избягвани, тъй като нарушават мелодичността на българския език. А според други е тъкмо обратното - те му се отразяват благоприятно, придавайки му пъстрота и свежест.
Без значение какво е нашето лично мнение по този въпрос, факт е, че всеки език е като жив организъм. Нови думи се появяват или заемат от други езици, след време изчезват, а на тяхно място идват нови.
Така е било откакто свят светува. И може би без заемки и чуждици всеки език би бил скучен.
НЕКОИ УТОЧНЕНИЯ 1. отн. некои въпроси от форума: - азерите и турците езиково са братя, те принадлежат към голямото ТЮРКСКО езиково семейство - румънският език, като литературен е възникнал официално сл 1862, когато обединеното с разрешението на Великите сили васално Княжество Молдовлахия, се преименува на Романия. Преди това са съществували 4 века, като отделни васални на Турция княжества - Влахия и Молдова. И в двете княжества, до ср на XVII век са управлявали протобългарски династии. Официален език е бил Кирилометодиевския (наричан още "църковнославянски" или "старобългарски", а азбуката е била кирилица). Затова румънските историци, освен латински и старогръцки, трябва да знаят и старобългарския. По този начин, например във влашкия език са навлезли огромно количество думи и изрази. В средата на XVII век султаните започват да назначават за князе представители на Цариградската патриаршия - фанариоти. Те започват гонение на българския език от църквата, като се надяват да го заменят с гръцкия, но не успяват. На тази база обаче, започва засилването на влашкия елемент, а българският минава в отстъпление. По това време е преведена на влашки Библията от един българин, който при превода създава огромно количество нови влашки думи, необходими за предаване на тази сложна материя. Тези думи са създадени с буквален превод от български и най-често са двусъставни... По-нататък българският започва да сдава позиции, а започва и асимилация на българдския етнос, която продължава в общи лини 150 г. Въпреки това и въпреки прочистването на езика със заимствани от западните романски езици думи, дори и сега в книжовния румънски език има 30% българизми. Нещо повече, самият строеж на езика, до голяма степен следва българския* - напр. СМОМАГАТЕЛНИЯ ГЛАГОЛ е същият. Напр. на румънски: "Татко е болен"значи "Тата Е болнав". Когато пада Плевен 1877, румънският крал Карол изпраща телеграма до Военното министерство в Букурещ (тогава още са писали на т. нар. "влашка кирилица"): Плевна се пад.Сулеман се предат. ("войната" - от френски) се свршит. ......Карол Унтий(единствената влашка дума).Да не говорим, че аналитичността в румънския се създава от задпоставен член, както в българския! Няма други такива случаи в други езици - членовете винаги са предпоставени... Това е - Друг език, който силно е повлиян от българския е сръбския, а пък контактно и хърватския.... - сегашните гърци имат толкова общо с древните елини, колкото един негър от Джорджия има с Хенрих VIII, това че говори същия език. Древните елини са изчезнали отдавна, а населението в сегашна Гърция има най-вече мавърска и варварска кръв. В Илиадата е описан типичен индоевропейски народ - те са "златокъдри". Днес този тип в Гърция е рядък и най-често се дължи на старите славянски племена, на асимилирани българи и западни народи. В Гърция преобладаващият тип е мургавият с вълниста коса... 2. По отношение на турските заемки, всичко е верно с некои изключения. Така например, за да не се дразни населението се казва, че Мусала било "открито място за молитва", дрън-дрън. "Мус Аллах" значи "Открит към Аллах". А пък "бай" е стара иранска дума, която и сега се употребява в Памир. Българският език е бил наводнен с турски думи и термини, защото това е бил езикът на Администрацията, езикът на законите. Още 300-400 години и езикът е щял да изчезне, заменен от турския, както става с езика на коптите, потомците на Великия египетски народ. Те са запазили вярата , но говорят на арабски от XVI век
ДОПЪЛНИТЕЛНО УТОЧНЕНИЕ Вероятно тезата, че "немците са окрали от нас термините: лагер, дюза, шайба" е чисто хумористична...Във връзке с това трябва да се знае, че всички новости от европейското възраждане влизат в българския, чрез турски. Не само кибрит, но и барут, куршум, както и много тех. термини, които обаче са били почти на 100% заменени с европейски...
ФОРУМНИ ПИСАТЕЛИ, като копирате от чичо Гугъл, поне се постарайте да го разберете... Какъв Lingua Franca, какви простотии. Английският е германски език със силно френско влияние и по-слабо откъм частично романизираните келти. А иначе германците са откраднали от нас и думата "тъпак", да верно - tapchen
А ИНАЧЕ ПРАВ Е хаджиДедо, Тия прости немци зели, че откраднали и нашта "Гайка" - техната е Майка* _______________________ * Mutter
Сега авторчето ако се включи и обясни значението на думата "малимат", ще се почувствам по-образована.
Да, а коя е тая дума в българския език - дето единствено число е от старобългарски, а множествено - от старогръцки
ПОПРАВКА Българският език е АНАЛИТИЧЕН (има определителен член), а всички славянски езици са СИНТЕТИЧНИ(с падежни форми). Освен това в бълг. език членът е ЗАДПОСТАВЕН, единствен случай м/у световните езици, само румънският е такъв, но той е силно повлиян от българския... Естественото развитие на езика е от синтетичната форма, към аналитичната, т. е. аналитичните езици са по-развити...Пример: вс романски езици водят началото си от говоримия Латински, който е СИНТЕТИЧЕН, докато производните романски са АНАЛИТИЧНИ ТОВА ИДВА ДА ПОКАЖЕ, че българският език има древна основа и това най-вероятно е езикът на древните българиу които, както правилно се каза по-долу са били Индоевропейски, Ирански народ....
НЕ ТРЕБВА да се кълве от чичо Гугъл по папагалски. Когато копипействаш нещо, желателно е да го разбираш, поне на елементарно ниво. Освен това у чичо Гугъл всичко е анонимно и никой за нищо не отговаря, така че можеш да станеш жертва на грешка. Затова е добре да се четат и книжки. Да, да се четат....
Много " турски" думи в нашия език са всъщност персийски. Напр. думите дувар, чеверме... България управлява Персия 2-3 века, а селджуките /основателите на Османската империя/ идват от там. Изследвания по този въпрос има и то добри. Има книги, има и информация в интернет. Що се отнася до това, че нямаме падежи в нашият език - не съм съгласна. Имало е и все още има - Звателен падеж - Иване, до скоро по-възрастните помнят и дателния. Но нашият език се е развивал.
"България управлява Персия 2-3 века" Ама недейте така, бе хора! Вие къде сте учили история!? Ще самоубиете Божидар Димитров, а защо хич не споменавате родоначалниците на света - македонците!?
Всички коментари ми бяха много интересни. не съм лингвист нито говоря добре чужди езици. Само се зачудих дали идем от "Вавилонската кула" или сега я строим?