Празник на ужаситe

На оперативката в понеделник ми се падна толкова досадна тема, че трябваше да си купя две кила мандарини, за да ми замирише. Колкото и далеч да ми се вижда, в тия времена на лишения колегите са настръхнали, че остават секунди до неприятелски настроеният към бюджета декември. Когато не просто се разменят подаръци, а са нужни изблици на оригиналност и гениално счетоводство за избора им - плюс прехласването по бляскави опъковъчни хартии и свещи.

Освен това задължително има разходи за пътуване, разговорите по телефона се точат като заседание на Министерски съвет, а за сметка на това няма да се лишиш от любими рутинни неща, като изолирането с приятели в някой бар. Както и да пропуснеш да си платиш тока - а в тоя ред на мисли на хората с ипотеки и наеми благият Дядо сигурно им се привижда набучен на кол.

Битовизмите обаче започват да трупват самоубийствен стрес за следващите месеци зад царящата за момента фраза "Какво пък толкова, Коледа е!".

Инфантилното възклицание, когато става въпрос да му отпуснеш края по празниците, оставя толкова дълбоки дупки в портфейла (за разлика от стомаха и кофите за боклук), че винаги си обещаваш следващата година да го даваш по-кротко.

Но когато след няколко дни всичко наоколо демагогски заблещука и зазвъни, а медиите съвсем пуснат протяжния спам с коледни песнички, промоции и мъдрости, всеки маниак на тема празници ще разхвърля нервната си система на поне пет отделни търговски обекта.

Настава пикът на времето, когато спираме да действаме както искаме, а просто реагираме като другите - независимо, че ще си задаваме въпроса „Ама, как стана това?", при ваденето на почти всяка покупка от брандираните с умилителни коледни символи пакети.

Освен чудесен повод за самонаграждаване, когато решаваме да сменим миналогодишните си технологии с най-нови (поздрави на рекламодателите), по Коледа обикновено харчим най-много за храна и напитки, тъй като по презумпция на този ден се тъпче без значение дали си гладен и жаден.

В клопката на огромните очаквания има по много от всичко вместо по малко от най-хубавото. В нея не си даваме време да помислим какво наистина искаме и хвърлените щедро средства се оказват с нищожна роля за това дали ще се чувстваш добре.

С цялата си суетня декември е опасен не само за финансовото ни състояние. Ясно е, че за някои Коледа е най-специалният празник с всичките си трохи, джунджурии и хапчета за махмурлук по пода. Но на други просто им се налага да го търпят с оскъдна усмивка покрай ентусиасти, които, избирайки украса за коледната елха, се превземат "Иска ми се нещо по-мащабно..."

Това е празник за душата (в най-духовния смисъл) - какво да му е мащабното. Но не само затова една група хора ще се почувства крайно засегната от предстоящата шумотевица.

В началото на седмицата излезе изследване, че над 40% от служителите в България работят много повече от осем часа на ден и почти 50% редовно си вземат работа за довършване вечер в къщи. Ако си част от статистиката, знаеш, че в края на годината умората - колкото и да е приятна работата ти - се усеща като катерене по камънаци с надеждата да стигнеш на равно и да се проснеш.

И идеалната ти представа за Коледа (ако случайно не си на работа и тогава) включва най-скромни грехове - тиха музика, хубаво вино и човекът, когото обичаш (но в последно време си му мълчал, защото имаш да свършиш нещо много важно на компютъра). И нека да е някъде, където ако си подадеш носа навън, няма да те повлече колона от хора, отиващи на разходчица в мола.

Ако си лягаш след два през нощта, ставаш в седем, а иначе приятната ти лятна отпуска е минала с хора, които въобще не са те оставили да мигнеш, всяка разграфена концепция за Коледа - списъци с подаръци, ястия, салфетки, аксесоари, гости - може така да те стресира, че предвиденият за най-светия ден в годината, да се превърне в залягане под хвърчащи сърми.

Едва ли тази година домът ми ще ухае на зеле, боб, изпечени ядки, всички закономерни коледни миризми след края на постите. Може и да се почувствам виновна под натиска „ама традициите изискват това-онова", но имам късмета от мен да се очаква да я направя така, както ще се чувствам добре.

Предпочитам да инвестираме в бягство на място, където мога да правя снежни човеци, вместо да опаковам подаръци. Просто всяко щастие в панделка ми изглежда съмнително. А и ако на тоя ден ще си наваксваме в демонстрациите, че се обичаме, брокатения прах, който се сипе отвсякъде, никак не е приятен за устните.