Модната индустрия в последно време е обект на доста критики. Ексцесии, открито сексуална реклама, хуманитарни проблеми, замърсяване, съдебни дела... списъкът може да бъде продължен до безкрайност.
Гигантите в бранша харчат милиони долари за масирани PR кампании, като стигат до изпълнения, като това да лансират "съзнателни" и "екологични" колекции, приходите от които даряват за благородни каузи.
Въпреки тези усилия обаче, истината е неизменна - модата си остава една от най-мръсните индустрии в света. И ето какво хората, които се облагодетелстват от нея, не желаят вие като потребител да научавате:
1. Съвременната модна индустрия иска да ви накара да се чувствате "изоставащи от тренда", ако може още утре или след седмица
Някога е имало два модни сезона: пролет/лято и есен/зима. Ако превъртим напред към 2014 година обаче, модната индустрия бълва 52 "микро-сезона" в годината. С нови трендове всяка седмица, целта на "бързата мода" е потребителите да купуват колкото се може повече дрехи и то колкото се може по-бързо.
Според Елизабет Клайн, автор на книгата "Прекалено облечени: шокиращо високата цена на евтината мода", бързооборотната модна продукция обикновено е с много по-ниска цена от конкуренцията, като действа според бизнесмодела "ниско качество - голям обем".
Клайн назовава испанската компания Zara като първопроходец в концепцията на "бързата мода". Новото зареждане на магазините става два пъти седмично. Към момента на подготовка на този материал, по нейни думи, H&M и Forever21 създават нови "стилове" ежедневно, а компании като Topshop представят по 400 "стила" на седмица на своя уеб сайт.
Доколкото дизайнерите създават нови колекции буквално всяка седмица, модният календар за тези компании е направен така, че клиентите да се чувстват все по-изостанали от тренда още след първото обличане на дрехата.
2."Отстъпките" в аутлетите реално не са отстъпки
Пестеливите любители на модата обичат да влизат в аутлети и да излизат с дизайнерски продукти на много по-ниска цена. За съжаление, "излишъкът" или непродаваемите продукти, които смятаме, че купуваме, често никога не са носили дизайнерския етикет преди това.
"Въпреки масовото убеждение, аутлет дрехите никога не са влизали в редовните магазини на марката и е най-вероятно да са произведени от съвсем различна фабрика, за разлика от "редовното" облекло, пише Джей Халщайн в "Митът за Максинистите".
Истината е, че аутлетите сключват договори с дизайнерите, които им позволяват да поставят дизайнерски етикети на евтино облекло, което е произведено в техните собствени нискокачествени фабрики.
Статия в Jezebel потвърждава това: "Трикът е налице: големи брандове като J. Crew, Gap и Saks' Off 5th не ви продават мърчандайз с отстъпка или извън сезона в аутлетите. Просто купувате по-нискокачествени дрехи".
3. В дрехите се съдържа олово и опасни химикали
Според Центъра за опазване на околната среда, някои популярни марки за "бърза мода" като Charlotte Russe, Wet Seal, Forever21 и други, все още продават замърсени с олово портмонета и колани. Както и обувки, съдържащи вредни вещества над допустимите нива. И това години след като са подписали споразумение да ограничат употребата на тежки метали в продуктите си.
Материал в New York Times констатира, че Центърът за опазване на околната среда се концентрира върху намаляването на съдържанието на олово в продукти, маркетирани за млади жени, защото натрупването му в костите може да има опасни последици по време на бременност и да навреди на здравето и на майката, и на бебето.
Излагането на олово е свързано и с по-високи нива на безплодие при жените и повишени рискове от инфаркт, инсулт и високо кръвно налягане. Много учени са единодушни обаче, че няма "безопасно" ниво на излагане на олово за когото и да е.
Оловото далеч не е единственият замърсител - в облеклото присъстват и пестициди, инсектициди, формалдехид, антипирени и най-различни други канцерогенни вещества.
4.Дрехите за замислени да се разпадат
Гигантите на бързата мода - като H&M, Zara и Forever21, се интересуват единствено и само от баланса приходи-разходи.
Техният бизнесмодел е зависим от желанието на потребителите за нови дрехи - което е инстинктивно, ако дрехата се разпадне след първото пране.
"Фирмите като H&M произвеждат стотици милиони дрехи годишно", казва Елизабет Клайн. "Те слагат малка надценка на дрехите и получават печалбите си от продажбите на океан от облекло".
Защо това трябва да ни вълнува? Защото средностатистическият американец например изхвърля над 30 кг текстил годишно. Не говорим за облеклото, дарявано на благотворителни организации или продавано на магазини за втора употреба. Тези 30 кг дрехи отиват директно в сметищата! Тъй като повечето от дрехите са произведени от синтетична материя, производна на петрола - за разлагането им са необходими десетилетия.
"Ще видите някои продукти, които са си пълен боклук!" казва Саймън Колинс, декан на факултета по мода към Новата школа за дизайн "Парсънс". "И вие ги сгъвате и си мислите - ето това ще нося в неделя вечерта на партито - и след това те буквално се разпадат!"
5. Мънистата и пайетите са индикация за употреба на детски труд
Според представители на бранша, между 20 и 60 процента от производството на облекло се извършва у дома от хора без договор, поне по думите на Луси Сийгъл в книгата й "Да умреш за това: дали модата износва света?".
Въпреки че има машини, които могат да поставят пайети и мъниста, които да изглеждат като ръчно зашити, те са твърде скъпи за повечето фабрики за облекла. Според Сийгъл, практически няма вероятност фабрика в далечна бедна страна да инвестира в такова оборудване, особено ако дрехата се прави за бързооборотен моден бренд, който се стреми да сваля цените.
Провеждайки свое собствено разследване, Сийгъл научава, че милиони отчаяни работници в шивашката индустрия оцеляват в най-бедните региони на света "прегърбени, съшиващи или бродиращи дрехи за глобалния гардероб... в бедняшки коптори, където цяло семейство живее само в една стая".
Често с помощта на децата си, работещите у дома шивачки се стараят да работят максимално бързо и колкото може по-дълго, за да украсяват дрехите, които се оказват в нашите гардероби.
Сийгъл твърди: "Те живеят изключително бедно, управлявани от тиранични посредници, които им дават най-ниските заплати в индустрията на производството на дрехи".
