Лейди Гага официално представи нов сингъл на връчването на наградите "Грами". Първата й съвсем нова песен от повече от година - 'Born This Way', обаче вече носи със себе си много шум и догадки - което е нормално за съвременните знаменитости.
Това, което е нетипично, обаче е естеството на самото парче, което звучи буквално като призив "На оръжие!" за съвременната ЛГБТ общност.
Елтън Джон наскоро определи 'Born This Way' като "химн, който ще засенчи 'I Will Survive'" - похвална амбиция за някой, който е искрено отегчен от вече клиширалото се парче на Глория Гейнър (което между другото далеч не е изрично на гей-тематика). Самата Гага е по-предпазлива: "Това е нещо, което е в сърцето ми от повече от година", писа наскоро тя в Twitter, но благоразумно се въздържа от каквито и да е грандиозни заявления. Химновете се възприемат, не биват декларирани за такива.
Звученето на парчето обаче е откровено декларативно
'Born This Way' започва точно в духа, в който продължава - като Гага произнася напевно на фона на синтезаторна мелодия: "Няма значение дали обичаш него или заглавно Н-Е-Г-О/ Просто вдигни ръка/ Защото си роден такъв, скъпи."
След това се включва ритъмът - и той е класически, енергичен, в духа на късното диско, но с психеделични доработки в духа на XXI век. Мащабен звук, без да бъде твърде тежък, който се заравя в главата ти като дрелка.
Текстът е достатъчно провокативен, определено в американски контекст, до степен да оскърби много гръмогласни религиозни групи: "Красива съм по свой собствен начин / Защото Бог не прави грешки/ На прав път съм, скъпи/ Такава съм родена."
Също така се атакува омразата към себе си, която е обща черта за много гейове и отхвърлени от обществото: "Не се крий в съжаление/ Просто се обичай - и всичко е готово."
Въпреки многозначителните намеци, важно е да помним, че 'Born This Way' не е брошура за самоусъвършенстване, а поппарче, при това от изпълнител на върха на славата си. Лейди Гага е най-типичната попзвезда на 2011 г.: албумите й са печеливша смесица от електропоп със съвременни R&B елементи, а темите на парчетата й се подхранват от естеството на модата и поглъщащата, донякъде садомазохистична природа на знаменитостите на XXI век.
Скандалът като вид маркетинг не е нещо ново
Част от това включва стремежа към скандали - и Гага изтласква публичния си образ до дори още по-халюцинаторни крайности. Тя отдавна включва гей-образите във видеоклиповете си като част от обичайния й арсенал: Telephone съдържаше еротична сцена с Бионсе, а деветминутният епос на Стивън Клайн за Alejandro сливаше хомо-еротични, хорър и религиозни образи.
Последващите публични караници около съдържанието на клиповете допълнително повишаваха броя зрители и продажбите.
Доколкото всичко, което прави, старателно е под общественото внимание, Гага знае, че пускането на сингъл с гей-ориентация гарантирано й носи успех сред нейната гей, "лесбийска и транс-полова" целева аудитория, която открива отражение на своите основни вълнения в нейните песни.
А има и друга страна на медала - която е, че е един вид любезност да отделиш внимание на грижите и животите на хората, които са твои фенове - и да им осигуриш малко подкрепа.
За да не паникьоса аудиторията, Гага прегърна и мултикултурализма
При все това 'Born This Way' не разчита единствено на гей тематиката. Ако има части от масовата й публика, които биха се стреснали от посланието, то тя се е погрижила да го предотврати, като в следващите куплети прави песента направо всеобхватна. "Без значение дали си бедняк или жител на крайните квартали/ Черен, бял, бежов, латинос," реди Гага, или "ливанец, или от Ориента/ Или недъзите на живота са те направили изгнаник, тормозен или подиграван/ Ликувай и се обичай сега."
Тази лирическа всеобхватност може да изглежда програмна, но пък това тя подема темата за нещо, случващо се на много хора, включително на самата нея: "Някога ми викаха в училище "заешката устна"," писа наскоро тя в Twitter, "а сега съм истинска, жива кралица на красотата от Vogue!"
Отмъщението е първична мотивация - и наистина може да стои зад маниакалния стремеж за огромни постижения, демонстриран от много от хората, чувстващи се изключени от масите.
Песни с това име и гей-насока процъфтяват от 70-те
Познанията на Гага на гей-проблематиката очевидно личат от заглавието на песента. 'Born This Way' се родее с фундаментално свидетелство за правата на гейовете от 1975 г., когато Бъни Джоунс прави запис с млад мъж на име Валентино - на песен, която току-що е написала.
Заглавието й е 'I Was Born This Way', а текстът звучи така: "Вървя през живота в природната си маска/ Ти ми се смееш и критикуваш/ Просто защото съм щастлив, безгрижен и щастлив/ Да, аз съм гей/ Няма нищо лошо, че е така / Такъв съм се родил."
Публикувана от лейбъла Gaiee и по-късно лансирана и от Motown, 'I Was Born This Way' се продава добре - и има масирано отражение върху обществото като първата публично декларативна гей-песен. Тя е по-известна във версията от 1978 г. на госпъл-певеца и бъдещ свещеник Карл Бийн; "Това е начинът Господ да заяви нещо чрез мен", казва тогава певецът. "И аз съм уверен в това, тъй като това е нещо, което трябваше да бъде казано много по-рано."
'I Was Born This Way' излиза в златната ера на диското - музикалния стил, който повечето хора свързват с демонстрирането на хомосексуалност. Първият открито гей изпълнител с международен хит е Силвестър - бивш член на травеститската група Cockettes - чийто запис 'You Make Me Feel (Mighty Real)' обикаля света през 1978 г. Скоро след това карикатурните Village People извеждат гей-субкултурата сред масите с мегахитове като 'YMCA' и 'In the Navy'.
След по-малко от десетилетие Дъсти Спрингфийлд пуска своя песен, наречена отново 'Born This Way' - издадена в "Reputation", колаборативния й албум с Pet Shop Boys. Писаният от Джефри Уилямс и Саймън Стърлинг текст е доста по-неясен от парчето на Бъни Джоунс, но е с подобно значение: "Не можеш да прекараш целия си живот/ Просто скитайки се безцелно/ Освободи се/ Намери времето да преодолееш ограниченията/ Остави всичко зад себе си и заяви/ Аз съм такъв, какъвто съм."
Тезата "Такъв съм роден" е стабилен аргумент за гей-общността
Идеята, че сексуалността е вродена, а не някакъв лайфстайл избор или злочесто заболяване, е в сърцевината на голяма част от изграждането на идентичността на съвременните гейове. Тя противостои на стария аргумент, че "това е противно на природата" - и изобличава лъжливата идея, че хомосексуалността може да бъде преодоляна или "излекувана".
Също така тя предлага един вид противобалансиращо себеизтъкване, което е необходимо заради враждебността и предразсъдъците; както пее Гага: "В религията на несигурните/ Трябва да бъда себе си."
Определено гей-химните се раждат, а не се създават, но 'Born This Way' има сериозно родословие. Препратките към 'I Will Survive' и употребата на космическите "звездни" образи, любими на диското - представата за космическо момче или момиче е отличен начин да се избягнат проблеми на планетата Земя - демонстрира дълбоко разбиране на живота на хомосексуалните - и на това какво означава да си аутсайдер от какъвто и да е вид.
И публичната атмосфера в момента предразполага към такова парче
'Born This Way' със сигурност ще предизвика по-бурни реакции в САЩ, където е една от няколко некатегорично определяни "гей-химни", сред които попадат и 'Firework' на Кейти Пери, 'We R Who We R' на Ke$ha - с препратките към I Am What I Am от "Клетка за птици" - и 'Raise Your Glass' на Пинк. Това съвпада и с подем на активизма, концентриран около политиката "Не питай и не казвай" и тормоза на гей-младежите в училищата.
Във всеки случай е резонно да се вземе предвид сходството на тематиката на песента на Лейди Гага и тази на Валентино. В отминалите десетилетия е имало сериозни стъпки за подобряване на живота на много хомосексуални, но все още съществуват предразсъдъци - и те засягат най-уязвимите.
Тъй че вероятно тезата се налага да бъде повтаряна непрекъснато. Докато гейовете в тийнейджърска възраст все още са жертва на изключително голям тормоз, записи като 'Born This Way' ще остават толкова необходими, колкото са и благородни по дух.
