Шествието до Съветския военен мемориал в берлинския парк "Трептов" на 9 май - Денят на победата на СССР, организирано от непоклатими привърженици на Германската демократична република (Източна Германия), откровено изплаши немските граждани. Причината - те бяха облечени в униформи на Щази и Националната народна армия (ННA).
Все повече гласове от Християндемократическия съюз (ХДС) и Свободната демократична партия (СДП) призовават за закон, забраняващ публичното показване на символи на Източногерманската комунистическа партия (ГКП).
Фолкер Каудер, шеф на парламентарната група на ХДС, заяви, че "страховитата" демонстрация на „комунистическа" носталгия е провокация срещу демокрацията.
Дали това изглежда логично или не е тема, подлежаща на различни дискусии. Една от основните характеристики на демокрацията е, че тя би трябвало да толерира дори крайните мнения и да уважава свободата на изразяване на техните привърженици.
Всеки опит за ограничаване на тази свобода носи със себе си важен въпрос.Къде точно трябва да бъде очертана границата между употребата на символи, представляващи определени позиции и политически изявления, и тяхното иронично вплитане в изкуството или сатирата.
Ако една инициатива за промяна на закона носи дълго отлагания разговор за начина, по който Германия се справя с комунистическото си минало, то тя трябва да бъде приветствана. Интензивният социален дебат по този въпрос е спешно необходим, особено предвид прогресивното размиване на историческите факти. Колкото повече години отминават, толкова повече ГДР изглежда като любопитно явление, а не като това, което е била в действителност: злокачествена тоталитарна диктатура, която се оттегли от историческата сцена със сравнително малко шумотевица и насилие, само защото Съветският Съюз, чийто васал бе тя от самото начало, престана да я подкрепя.
Безбройните филми, посветени на уж безобидния всекидневен живот в ГДР, култът към сладкото малко трабантче, ветеранските сбирки и големият бизнес с продажби на символи и значки, капсули и други военни съоръжения от времето на ГДР за туристите - всичко това колективно причинява избледняване на спомените за тази диктатура и заплахите, които налагаше тя.
Смешно, ама факт
Дори има цял комедиен жанр, който представя тази крайно репресивната система като относително безобидна и водена от сбирщина неадекватни идиоти.
Освен това, през последните години пропагандистите от Die Linke (социалдемократическа партия, считана за крайнолява) успяха да прокарат сред все по-голяма част от немското общество мита, че в своята същност ГДР е била "антифашистка" държава.
Това дава основание на членовете на Левицата - предвид възможното забраняване на символите на ГДР - да твърдят, че режимът в ГДР и нацисткият режим биват несправедливо сравнявани, когато на практика в ГДР "не било чак толкова зле". Демонстрирането на нацистките символи, като свастиката, е забранено със закон в Германия.
Забраната на символите на втората тоталитарна диктатура в Германия, редом с далеч по-опасните символи на първата, по никакъв начин не предполага, че двете системи са или трябва да бъдат поставяни на един и същ пиедестал. Ако е табу да се говори за ограниченията на символите на ГДР, само защото варварството на нацизма предшества комунистическия режим, то резултатът от това ще бъде вид одобрение за тяхната необезпокоявана демонстрация.
Оправданото притеснение да не омаловажаваме несравнимия ужас на нацистката система за унищожение на хора преминава в своята противоположност: "по-безобидните" форми на диктатура започват да звучат като нещо не повече от "простим грях". Упрекът за "еднаквия пиедестал" се е превърнал в инструмент на пропаганда. Дори някои либерални кръгове значително подценяват репресивността на комунистическата система в контекста на тоталитарните режими от XX век.
През последните няколко години статии в уважавани немски либерални издания представят подтикващата размисъл инсинуация, че всеки, който подкрепя теорията за тоталитаризма на ГДР, на практика се съмнява в нередността на Холокоста. Някак си тези аргументи успяха да минат неопровергани.
Предвид категорично ясната позиция за нередността на избиването на евреите, формулирана в един от класическите източници за произхода и елементите на тоталитаризма - книгите на Хана Аренд - това е меко казано обезпокоителна лъжа.
Исторически ревизионизъм
Една от най-големите и най-устойчиви пропагандни лъжи за апарата на комунистическата държава е легендата за нейния "антифашистки" произход. Истината е, че марксистко-ленинската идеология на ГДР направи всяко евентуално продължение на националсоциализма невъзможно.
Факт е, че ръководството на ГДР е обучавало активно анти-семитски тайни служби, например в Сирия. Факт е, че е подкрепяло и прикривало палестински терористи. Това е една реалностите, които не са били твърдо циментирани в колективното историческо съзнание на съвременните германци.
А и символите на източногерманския комунизъм не представляват единствено престъпленията, за които е отговорна диктатурата на ГКП, но цялата система на световния комунизъм, взел над 100 милиона жертви. ГДР е оставала активна част чак до края на съществуването му.
Мимикрия по руски
Понастоящем репутацията на комунизма е сериозно напудрена, предимно благодарение на систематичното фалшифициране на историята в Русия на Владимир Путин, което малко хора считат за нередно, камо ли за притеснително.
На 9 май Путин обяви от трибуната на Кремъл, че Съветският съюз е освободил Европа от бремето на националсоциализма. С други думи, единствено СССР е постигнал това. Никой не отрича, че хората в Съветския съюз са страдали много повече от всеки друг от нацисткото изтребване и са пролели много повече кръв в борбата си срещу този режим. Без Червената армия триумфът над хитлеристка Германия вероятно никога не би бил възможен.
Това, което обаче се пропуска в героичната версия на Путин за историческите събития, е че от 1939 г. до лятото на 1941 г. Съветският съюз е сътрудничил на Германия и й е помагал с доставки на евтини всекидневни стоки, поддържащи немската военна машина.
От СССР не са притеснени от факта, че гоненията и убийствата на евреи вече са започнали с полската кампания. Дори напротив. Съгласно пакта Хитлер-Сталин, Съветският съюз предприема анексиране на източната част на Полша, отрязва пътя за отстъпление на полската армия, бореща се срещу Хитлер и в крайна сметка извършва Катинското клане, при което са избити 25 000 поляци, военни и членове на полската интелигенция.
През този период немските комунисти послушно престават да агитират срещу нацистите, макар че това не спира Сталин да екстрадира заточените немски комунисти обратно в Германия.
Същите тези комунисти преоткриват своя "антифашизъм" едва когато СССР, някогашният съюзник на Германия, се оказва обсаден от нея
Друг непопулярен днес факт е, че Червената армия не би могла да поддържа военната си мощ без щедрите доставки на амуниции от страна на американците. Всички тези неудобни истини изведнъж се очаква да изчезнат под влиянието на комунистическия антифашистки мит. Наравно с факта, че СССР действително успява да прогони войските на Хитлер от Източна Европа, но източноевропейските народи въобще не са освободени в резултат на това. На тях им се налага да преживеят още 50 години под бремето на друга тоталитарна диктатура.
Историческите интерпретации на Путин, предизвикани от интереса да разпали възобновените мечти за Русия като решаваща световна сила, определено дават резултат.
Ново проучване показва, че 50% от руснаците виждат Сталин като позитивна фигура. Никой друг руски лидер не бележи толкова високо одобрение. А новите ветрове от Москва насърчават носталгията по комунизма и в Германия. Това само по себе си е достатъчна причина да не се приема с лека ръка дързостта, демонстрирана от поддръжниците на ГДР напоследък.
