В България винаги става така!
Чувството за бизнес е вековно осакатено. А най-смехотворно взе да се получава след избухването на балканската ни демокрация. Вградената турбо лакомия се изроди до малоумие. Милионери-мечтатели цъкаха с език, че комшията направил ферма за щрауси и седмици по-късно във всеки двор на селото ровеха кръстоски между кокошки и жирафи. После масов фалит и чакане на поредната мегаидея на друг комшия.
Сега в пик инвазия е правенето на български сериали. Кой от кой по-смехотворен откъм сюжет и актьорска игра. Срок на годност - още година-две!
Житейски факт е, че прекаляването с дори и най-страхотното нещо на света, води до пагубен ефект.
Преекспонирането на това лято се нарича Концертна Инвазия! Тъп факт! Това, за което мечтаехме с години, сега ни заля унищожително и разоряващо. В зората на демокрацията (с извинение) Фънки и Амебата доведоха за концерт в България нищо и никаквите Sodom и това се превърна в едва ли не епохално събитие. После те взеха да водят по 3-4 звезди на година и всичко започна да се нарежда. Не знам колко и дали изобщо са печелили от тези концерти, но дълго време бяха без реална конкуренция на пазара.
И изведнъж от няколко години насам цяла армия промоутъри реши да се надцаква. В момента сме пред прага на тотален обратен ефект, който - без да съм екстрасенс, е на път да се случи през месец юни.
Ако допреди 5-6 години реалните фенове на световна топ-група в България, готови да си купят билет за концерт, варираха между 4000 и 6000 души, то сега тази бройка е сведена на 1500-2000 до 3000 в най-добрия случай, ако няма друга звездна дата в рамките на месеца.
Истината е, че заради кризата и пиратството някои по-стари звезди без актуални албуми или кариера свалиха драстично хонорарите си. Другите пък ги надуха до небесата. Но и едните, и другите вече са готови да идат и накрай света, та камо ли в България, стига да им платиш.
Съблазнени от ниски цени и измамливата достъпност на артистите, десетки родни "организатори" изплезиха езици и се впуснаха в дебрите на лесното милиардерство. Мръсни номера, дублирани или долепени дати на концерти и рекламен хаос доведоха до пълното прецакване на феновете. Само в София концертите на чужди звезди са вече едва ли не ежедневни, да не говорим, че има случаи, когато се реализират по няколко топ-участия в един ден.
После се отчита концерт с 38 продадени билета за супер успешен и бегом към следващия гост! Е аз толкова хора ще събера, ако рецитирам "Аз съм Българче" на Витошка! Ама ако съм изпълнител с клипове по MTV, ще тегля една майна на целия Булгаристан и няма да стъпя в Бойколандия никога повече!
Е как да стане? Ами ако съм меломан и това е последният ми шанс в живота да видя на живо всички тези звезди от онова време, независимо от стила, в който музицират? Хайде да сметнем каква сума ще излезе приблизително ходенето на всички концерти от края на май до началото на юли. Става дума за по-малко от 6 седмици време и единствено за топ звезди в случая:
28 май 2011 - Джо Кокър
29 май 2011 - Roxette
7 юни 2011 - Стинг
15 юни 2011 - Cinderella и Mr.Big
21 юни 2011 - Iron Maiden + Slipknot, Mastodon, Apocalyptica и Алис Купър
22 юни 2011 - Шънейд О'Конър
24-25 юни 2011 - фестивала Elevation в Разлог с поне 10 топ имена
8 юли 2011 - фестивала Sofia Rocks: Judas Priest, White Snake, Saxon, Slade и Mike & The Mechanics
Тук не слагам концертите на родните изпълнители, клубни участия и гостувания на световни DJ-и в този период с билети, вариращи между 20-30 лева. Говорим единствено за големите лайфове!
Грубата сметка излиза при около 700 лева само за билети. Ако се добави път, храна, бира, хотел (за Разлог), по някой фен-сувенир, отсъствия от работа и, не дай си боже, компания за концерт, сумата минава 1000-1200 лева от раз.
В тази луда листа имаме и двойно прецакване. Концертите на Джо Кокър и Roxette, както и тези на Iron Maiden и Шънейд са залепени в рамките на по-малко от 24 часа. Колкото и да са различни стилово тези изпълнители, те са от графата "задължителни", а присъствието в два поредни дни на концерти от такъв ранг размива адреналина и скапва процент от удоволствието.
Да не говорим, че организаторите губят поне 1000-2000 фена, които биха покрили и двете дати, ако бяха им дали възможност да си поемат глътка въздух. Финансово и емоционално.
Да не говорим, че трябва да бягаш от работа, да се пишеш болен, да вземеш отпуск или направо да те уволнят, ако си работещ човек и фен дори и с възможности.
Ама кой ти гледа? Нали въпросът е промоутърите да се покажат един на друг колко са велики. Концертното лято на 2011-а заприлича на мол. Луташ се в лабиринта от щандове и стоки, стискаш две банкноти в ръка и се чудиш на кой да ги дадеш и да ги даваш ли изобщо.
Няма да е далече денят, в който U2 (примерно казано), които по света разпродават стадиони за минути, ще забият пред 2000 души на националния ни стадион и ще разкажат на целия свят, че са открили нова Галактика и са свирили пред странни извънземни, които не се интересуват от тяхната музика. Без да знаят горките, че няколко часа по-рано същото ще е сполетяло и Bon Jovi, Еминем и Лейди Гага в същата тази нова Галактика. Нататък вървят нещата...
Утехата е, че по това време поне няколко родни "промоутъри" ще са фалирали доживотно от глупост и лакомия...
Баси, и това ли доживяхме, да се оплаква някой, че концертите му били много? Не виждам смисъла автора да ги изброява - мога да си заложа монитора, че в БГ няма човек, който да има желание да ги посети всичките! Нито пък такъв, който да му се налага дори служебно да го прави. Така че да се смята колко нагъсто са или колко струват общо е крайно безмислено занимание. А ако искаме световни звезди или просто любими наши групи да идват равномерно през годината и само в петък и събота ако може (да не си объркваме раб. график), ще трябва спешно да изкопаем петролни кладенци.....или да се преселим дружно в Бахрейн! Нали се сещате - султана на Бахрейн си поръчва частно концертче на Елтън Джон примерно.... и Сър-а си довлачва дебелото дупе точно в удобен ден и час в двореца...
Струва ми се, че част от споменатите 'Концерти" са напълно ненужни като мероприятия. Иначе е добре за обучение на журналисти, медии и прочие. Но след 5 години когато "Монстърите" са покойници, кой ще ги замести се пита в задачата, след като няма нито едно радио, нито една медия, която да представя информация за нови артисти.
Абе не сте прави, хората не ходят вече никъде. Ей пример от оня ден - формулата в Истанбул. Събитие веднъж годишно. Първото състезание събира 200 000 зрители. Миналата година 35 000. А Истанбул е 16 милиона. Какво остава за концертите у нас за които и пари и време искат за лоша организация и кофти сцена.
Хм, а къде забрави Канзас на 20 юни? Или тях вече ги пишеш към местния пейзаж? Впрочем аз отдавна избягвам концертите у нас именно заради смесицата от лоша организация, кофти "венюта" и цени почти като в Лондон. Като ще е гарга - да е рошава - предпочитам да ходя направо там. Но точно за Канзас аха-аха се навих, и таман да си взема билети, и хоп - добре, че се сетих, че на 20-ти вечерта летя и просто няма как да съм тук... Но наистина, концентрацията на събития практически ги лиши от изключителното усещане, което носеха преди години, когато се случваха по 5-6 пъти в годината.