Едва ли сте пропускали да прочетете новини със заглавия от типа "Най-скъпият град в света е...", за да видите къде се класира София и как се е променило позиционирането й в сравнение с миналата година. Такива класации се правят ежегодно от Economist Intelligence Unit, от Mercer, от ECA International и от почти всяка голяма консултантска компания.
Но преди да кликнете на следващото заглавие по темата, трябва да знаете няколко важни неща: за кого изобщо са предназначени тези класации, какви критерии се прилагат и как да разберете кой стандарт на живот се отнася за самите вас.
Класацията на класациите
Истината е, че класациите за най-скъпите градове по света не са предназначени за ползване от местните жители. Те се създават за нуждите на мултинационални компании, които планират командироването на свои служители в офиси в чужбина. Затова големите градове по света се подреждат под общия знаменател "стандарт на живот" - за да се прецени какво възнаграждение би трябвало да се плати на задграничните служители.
Например, ако сте мениджър, който се готви да изпрати анализатор в Куала Лумпур, трябва да знаете колко би му струвало да живее в Малайзия и каква би била справедливата месечна заплата. Много по-лесно е да прегледате една готова класация, отколкото тепърва да се занимавате със собствено проучване на терен.
Повечето компании, които ползват тези списъци, командироват екипи от квалифицирани професионалисти или мениджъри - т.е. хора на висока позиция, които получават по-високи доходи от средната местна работна заплата. Този важен фактор играе огромна роля в начина, по който се структурират класациите на най-скъпите градове по света.
Конкретните критерии се различават в зависимост от това кой прави подредбата, но има някои общи черти във всички от тях.
Базата за съставянето им разчита на изследователи на терен от стотици градове по света, които събират данни за цените на множество продукти и услуги, които влизат в "потребителската кошница". В този обхват може да попаднат хранителните стоки, фризьорските услуги, билетите за кино, цените на дрехите, електрониката или мебелите.
Някои фирми включват и разходите за наем или покупка на автомобил. Поради тази причина Сингапур, например, изпъква доста често в челото на подобни класации - притежанието на лек автомобил тук е изключително скъпо удоволствие, затова един конкретен фактор допринася за рязкото изместване нагоре. Към важните променливи могат да се добавят и валутните курсове, данъчните ставки, и т.н.
И така - за да се сравнят потребителските кошници от различни населени места, се използва стандартна мярка. Например Economist Intelligence Unit преобръща всички валути в американски долари и взима Ню Йорк за отправна точка, спрямо която подрежда всички големи градове по света. Според това колко по-евтина или по-скъпа е кошницата, се преценява къде ще се позиционира град като София, например.
С други думи: да, класацията показва кой е най-скъпият град в света, но тя се отнася за една специфична група хора.
Специалният клиент
Класациите за стандарт на живот са много полезни за глобалните компании и експатите, които работят за тях. Една от основните им цели е да покажат на бъдещите командировани служители ориентировъчна месечна сума на разходите според техния стандарт на живот и разходните навици, с които са свикнали до преместването.
Всъщност изследователите не разглеждат населението на града като цяло, а обръщат внимание на потреблението, което класата на международните мениджъри и квалифицирани професионалисти би реализирало. Експатите не винаги получават услуги и стоки на цените, които важат за местните жители. Обикновено чужденците ползват стоки и услуги от търговци, към които се обръщат предимно хора като самите тях.
Ключът към разбирането на тези класации е, че цените се определят на база на специфични продукти, със специфично качество, насочени към специфична група от хора, които идват от чужда страна и чужд пазар. Това са експатите, които се опитват да възпроизведат вече съществуващ разходен профил на ново място.
Последно - скъпо ли ще ми излезе?
Тогава - ако не сте експат, който живее на служебни разноски по специална фирмена политика, как да разберете дали стандартът на живот в София се е повишил драстично или не? И как да се ориентирате дали Париж, Лондон, Прага или Будапеща са прекалено скъпи за вашия портфейл?
За съжаление, този тип класации не вършат особено полезна работа при подобни въпроси. Просто си направете сметката и се замислете: защо бих искал да живея там? Какво бих могъл да правя, за да се издържам? Какъв тип начин на живот бих искал да имам? Дали ще трябва да издържам само себе си, или искам да се преместя заедно със семейство, деца, приятели?
Всички тези фактори са важни, за да дадат отговор на въпроса ви "Скъпо ли ще ми излезе да живея в ...?".
Няма лесен отговор. Тук всеки би трябвало да се потруди, за да направи своя собствена сравнителна порверка. От значение е кварталът, близостта до обществен транспорт, данъчните ставки, наличието на ДДС върху хранителните стоки, дрехите и други продукти от всекидневна необходимост, и др.
Най-добре е да приложите своя собствена методология, която се отнася до вас, а не до строго определена група хора, която няма допир до масовия потребител.
Ако искате да живеете в голям град, ще се наложи да платите малко по-скъпо, както и да го смятате. В това отношение няма значение дали сте високо ценен професионалист или икономически имигрант. В замяна ще получите всички удобства и връзки, които градовете предлагат на своите жители. В крайна сметка, може да се окаже, че преразходът наистина си е струвал, независимо къде точно се намира новият ви дом в класацията на най-скъпите градове по света.
