Ако на някой му се пише местния съвременен образ на Остап Бендер, не е нужно кой знае какво въображение. Само да се поогледа наоколо и ще събере достатъчно идеи за героя си. А на комбинативното мислене при "правенето" на велоалеи, би могло да се отделят няколко глави.
Например най-новата в "Младост", която преди няколко месеца беше нарисувана като с акварелна боя. Кметът и главният архитект твърдяха, че 3.5-километровата алея ще струва цели 2.5 млн. лева, защото няма да бъде просто начертана, а ще е като отделна улица. Но малко след обявяването на нещото за велоалея, озадачени колоездачи напълниха Интернет с доста абсурди.
Заради неравния асфалт на места пътят на велосипедистите потъва в локви. Тези, които карат без калници, знаят колко е приятно. Локвите пък не могат да бъдат заобиколени в рамките на алеята, тъй като на общината не й се е откъснало от сърцето кой знае колко за ширина.
Най-убийствената глупост са паркираните автомобили, чиито предници или задници влизат в алеята. Т.е. има голяма вероятност потеглящи автомобили и каращи бързо колоездачи да се засекат като за последно.
Докато в почти цяла Европа велосипедите отдавна са обичаен и нормален начин за придвижване и важен елемент от градската мобилност, тук още ги наричат "алтернатива" – все едно досега са били само екстремна прищявка (тип сегуей) и "лека-полека ще ви дадем шанс да оживявате, уважаеми велосипедисти".
В София тече Европейската седмицата на мобилността, организирана от Столична община в партньорство с екоминистерството, Асоциация за развитие на София и "Велоеволюция", посветена именно на въвеждането и популяризирането на "алтернативната мобилност".
Утре центърът трябва да бъде затворен за коли и да се даде път на колелата. Защо общинарите непрекъснато си правят празнични PR-и на фона на несвършената си работа?
Велосипедистите тук се увеличават, но на някои още им изглеждат като изкукуригала общност, защото тенденциозната трансформация от нервен пътник в градския транспорт или изперкал шофьор до усмихнат мобилен гражданин няма как да стане с еднократни събития, които ни запознават с удоволствието да караш колело. Това го знаем. Нека всеки кандидат за кмет да отговори ще се рисуват ли велоалеи или ще се правят. И да се търси отговорност в случай на лъжа.
И защо всеки кандидат кмет – особено г-н Кадиев, който се втурна да обещава стотици километри велоалеи – не се качи поне за седмица на колело? За да усети, че липсват не само достатъчно удобни и свързани пътеки за каране, ами автомобилните фундаменталисти нямат грам толерантност към подобна култура – всеки може да си даде сметка колко вредни емисии (пари и килограми) спестява карането на колело, за да го наречем култура. Но трябва да ти пести и нервите.
Личи си, че ангажираността към велосипедистите се имитира и когато безнаказаността на постмутренския стил на паркиране е очевадна. Ако караш по не толкова опасното шосе в частта на бул. "Витоша" към Южния парк например, трябва да внимаваш най-малко за две неща: като се включваш в общия поток на колите, тъй като половината улица е заета от паркирали безразборно кайени и мерцедеси пред, изглежда, много важни заведения. И второ: едрите момчетат до тях са готови да те осъдят на смърт, ако ги тръкнеш с педала. Докато тях никой нищо не ги пита.
И май общината не дръзва да оправи проблемите с велоалеите, точно защото шофьорският манталитет е много по-силен и на него е подчинен всеки план за градската среда. От паркинги за велосипеди освен това не се изкарват пари – въпреки че както стана ясно стойката за колела във фоайето на задния вход на малкото НДК вече е платена...
В много страни има закони всички бизнес сгради да позволяват подслона на колела. През 2009 г. например в Ню Йорк такъв бе гласуван след исканията на 300 наематели, защото основната причина, която хората сочели, за да не ходят на работа с колело, била липсата на място за паркиране.
Нормално, като се има предвид и, че колело се краде по-лесно от бонбон в супермаркет.
Друг проблем са бездомните кучета. Много хора не смеят да карат заради страха, че псетата лаят и скачат покрай движещите се велосипеди – и ако нямаш достатъчно опит с това, паниката ти може да има фатални последствия. А липсата на осветление във възлови централни паркове като Борисовата градина например те ограничава да караш до около осем часа.
Изобщо, София поставя толкова спънки пред ползването на колело, че за да го правиш се изисква първо самоотверженост, а после инвестиция в хубав велосипед. А така се омаловажава т.нар. "брутен велосипеден продукт".
Във Великобритания колоездачите допринасят с 2.9 млрд. лири (3.32 млрд. евро) за БВП на страната, според доклад на Лондонското училище по икономика. В брутния принос влизат производството на велосипеди, продажбите на аксесоари, работните места, свързани с тях.
През 2010-а отрасълът е създал заетост на стойност 573 млн. евро. Има 1.3 милиона нови колоездачи, а прогнозите са, че ако до 2015 г. те се увеличат с 20%, това ще спести на икономиката над 200 млн. евро от по-слаб уличен трафик и задръствания, 80 млн. от по-ниски нива на замърсяване и 75 млн. евро от спестени разходи за здравни услуги. Ние правим ли си такива сметки?
Изводите освен това сочат, че хората, които редовно карат колело, излизат в болнични средно по 7.4 дни годишно, а останалите по 8.7 дни (само ще спомена, че сме първенци по смърт, докарана ни от болести на затлъстяването).
Но Там споделянето на пътя с други превозни средства явно не е толкова опасно за здравето. А тук наистина изглежда, че някои неща се създават, за да ни убият. Между другото – с нашите пари.
