Нали знаете - ако нещо звучи добре, значи е вярно. С викането е същото - който вика по-добре, той е прав.
В древна Гърция, когато са имали обществен казус за решаване, тълпата се разделяла на групи и която викала по-силно - нейното ставало. (Общо взето, можеш да оправдаеш много глупави неща, ако кажеш, че са демократични. Другият вариант е да кажеш, че го правиш за децата.)
Често, когато някой крещи, докато спорим, го питам колко далече от него мисли, че съм. Тази тактика обърква врага и той намалява тона, изпаднал в колебания и несигурност.
Викането е основен способ за аргументиране в българската палитра. Не ми ли вярвате? Вижте колко по-убедително звучи: "ВИКАНЕТО Е ОСНОВЕН СПОСОБ ЗА АРГУМЕНТИРАНЕ В БЪЛГАРСКАТА ПАЛИТРА". Видяхте ли сега! Ако не - това е нормално, но целта не е да постигнем консенсус кое е вярно, а да ви убедя, че аз съм прав на всяка цена.
Винаги това е. Кой го интересува каква е истината - важното е егото ти да не страда. А защо страда егото ти, ако не си прав? Егото страда, защото изпитва липси, които иска да запълни като убеди другите, че притежателят му е прав.
Липси в смисъла на комплекси - не си получавал нещо на по-ранен етап от живота си и сега се чувстваш обезстойностен. Не си получавал, да речем, майчина любов достатъчно - майка ти вместо да те гушка и да ти показва подкрепа, ти е... викала, познай защо.
И така, сега търсим компенсации. Лошото е, че дори и да си постоянно прав, удоволствието е временно, защото вредата е нанесена и нищо не може да я компенсира. Ако не съм прав, липсите ми се затвърждават и се чувствам зле.
Другият вариант, разбира се, е навикът да викаме един по друг, докато спорим, да идва от дългото ни аграрно минало, когато сме викали по овцете. С времето чрез магията на генетиката този навик се е предал на поколенията. Както виждате, освен изкусен психолог, съм и невероятен генетик.
Викането като метод на убеждаване ни е фаворит, разбира се, без никой да гледа успеваемост и резултатност. Статистиката е за слабите! Освен това - играли ли сте някога компютърна игра с коли?
В тези игри има едно златно правило - колкото по-силно натискаш копчето, толкова по-бързо върви колата. Същото е и с крещенето. Също така има много положителни странични ефекти.
Например, даваш да се разбере, че в момента е неудобен съседите да идват и да ти искат пари на заем. Хората се научават, че дробовете ти са в добро здраве, въпреки годините пушене и съответно, че притежаваш висш ген (отново генетика, хмм...).
При викане се изгарят калории, укрепва имунната система и извисяваш нивото на страшност и правост. Момичета от женския пол също са привлечени от мъжката гръмогласност, защото им прилича на бебешки рев и задейства майчинския им инстинкт. Не го казвам аз това - това е наука!
Не е проблемът във викането. То е белег на други проблеми и лошото е, че те не се отбелязват.
Желанието да доминираш над другите, като жертваш за това всякакво разбирателство и мир, показва тежка незрялост. Тази незрялост се проявява и в други аспекти на живота - като безотговорност към работни и семейни задължения, плиткоумно решаване на проблеми, гласуване за Атака, ненужно насилие, мания за величие и други такива.
Мисля, че проблемът е класов. Хората нямат класа.
Иначе сме народ, които се слави и с гостоприемството си.
