Алън Александър Милн безспорно е писател, който ще бъде запомнен в световната литература. Още от издаването си през 1926 г. до ден днешен "Мечо Пух" е сред най-любимите детска книги по света (ако не и най-любимата). Преведена е на почти всички езици по света, включително и на латински и есперанто.
Годишно Кътът на Пух в библиотеката в Ню Йорк, където се пазят оригиналните играчки на Кристофър Робин, е посещаван от над 1 млн. души, а адаптациите по книгата (особено тази на "Дисни") са гледани милиони пъти. През 1996 г. WaterStone’s – водеща издателска фирма в Англия, поставя книгата на 17-то място сред стоте най-четени книги на ХХ век.
Да, "Мечо Пух" е наистина голяма работа. Това е книгата, написана, за да спре войните, да накара хората да си спомнят какво е щастието. И същевременно с това тя има една от най-тъжните и затрогващи истории, които човек може да чуе, види или прочете.
Когато Първата световна война приключва Алън Милн се завръща у дома във Великобритания разбит и дълбоко засегнат от всичката смърт, която вижда. Един от любимите писатели на страната, помощник редактор на култовото за времето си сатирично списание "Пънч" е изтощен и има желание да пише за по-смислени неща, а не само да разсмива хората със статиите и пиесите си.
Милн страда от посттравматичен стрес след войната и опитите му да влезе отново в обществото са затруднени от мрачните спомени и липсата на смисъл, която го измъчва. В автобиографията си "Вече е твърде късно", Милн пише, че се чувствал като болен, всеки път, когато си спомня за войната.
Все още измъчван от демоните си, той се сблъсква с най-голямото предизвикателство на живота - става баща. През 1920 г. съпругата му Дафне ражда малкия Кристофър Робин Милн - момчето, което по-късно ще се превърне в може би първото дете световна звезда.
За първия си рожден ден получава подарък плюшено мече, наречено Едуард, мече, което впоследствие става ключов образ в книгите на Алън Милн. Тази играчка, заедно с истинското мече Уини от лондонската зоологическа градина, се превръща в първообраз на популярния герой Мечо Пух.
През 1924 г. по време на семейна разходка до Лондонската зоологическа градина малкият Кристофър Робин се запознава с едно друго необикновено мече - Уини.
Уини, чиято майка била убита от трапер, бил купен от един канадски лейтенант като талисман за неговия отряд и докаран в Лондон заедно с войниците. Когато те били пратени на фронта към Франция, той дал мечето на зоопарка с намерението впоследствие да го вземе обратно след войната. Връщайки се от Франция обаче, лейтенантът видял, че Уини е обичан както от персонала, така и от посетителите, и решава да го дари на зоопарка.
Така Кристофър Робин се запознава с Уини и се привързва към него изключително много и започва да го посещава често като понякога дори влиза в клетката му. Скоро сменя името на любимото си плюшено мече Едуард (получено като подарък още за първия му рожден ден) с Уини Пух. Пух идвало от "звука, който мечето издавало, за да пъди мухите от носа си, докато е висяло повече от седмица на ръцете си по време на едно от приключенията си.
Година по-късно все още умореният от войната Милн купува къща в провинцията и със семейството си се мести там. Именно в имението Кочфорд Фарм в Хартфийлд, Източен Съсекс, той описва историята на сина си Кристофър и неговите играчки - не особено интелигентното мече Уини Пух, малкия, лесно плашлив Прасчо, винаги унилия Йори, скокливия Тигър, Зайо, Кенга, Ру, Бухала и т.н.
Същата година книгата излиза с илюстрации на политическия карикатурист на сп. "Пънч" Ърнест Шепърд. И моментално става хит. Умореното все още от войната общество приема приключенията на Кристофър Робин и приятелите му с отворени обятия.
И където се ражда една от най-обичаните книги въобще, започва мрачната развръзка за семейство Милн.
Кристофър Робин се сблъсква с цялата тази слава, без да е готов за това. Въпреки че първоначално приема много позитивно идеята, че баща му пише книга за него. Самият той казва, че цялото внимание го е накарало да се чувства значим и важен. В един момент обаче това приключва. Цялото това внимание започва да пречи на момчето.
Кристофър получавал всичките адресираните до него писма от деца, а той старателно им отговарял с помощта на бавачката си. Фотографи го снимали, журналисти го интервюирали и дори участвал в аудиозаписите на "Мечо Пух".
Виждайки това, Алън Милн обявява, че "Къщичка в къта на Пух" ще бъде последната книга, в която присъства Кристофър Робин. Популярността на книгите обаче нараства изключително и за Кристофър става почти невъзможно да води живот извън фокуса на общественото внимание.
Това е особено голям проблем в училище. Там Кристофър е подложен на множество подигравки от страна на съучениците си. Част от тормоза включвал постоянното въртене на грамофонната плоча със записите на "Мечо Пух", в чийто запис той участвал.
Въпреки, че е пацифист по убеждение като своя баща, Кристофър Робин изоставя обучението си, за да се запише в армията, когато избухва Втората световна война. Не успява да премине успешно медицинските прегледи, но с помощта на баща си е назначен в полка на Кралските инженери.
Освен всичко друго Кристофър дълго време на може да си намери и работа, въпреки университетската си диплома.
През почти цялата си младост Кристофър Робин се опитва да излезе изпод сянката на Кристофър Робин от книгата и от тази на баща си. Славата и негативните й аспекти оставят белег в отношенията между двамата.
"Той беше постигнал своето със собствените си сили и остави зад гърба си пътека, по която да го следват. Но дали наистина постигна това изцяло със собствените си сили? Някъде там не се ли бях намесил и аз? В песимистични моменти, когато кръстосвах Лондон в търсене на работодател, който иска да използва моите таланти, ми се струваше, почти, че баща ми е стигнал там, където е, като се е катерел върху детските ми рамене, че ми е откраднал хубавото име и не ми е оставил нищо друго, освен празната слава да бъда негов син", пише Кристофър.
През 1948 г., въпреки опитите на родителите му да го разубедят, се жени за своята първа братовчедка Лесли Селенкур. От брака им се ражда Клеър Милн (1956 г.), която е с церебрална парализа.
През 1951 г. Кристофър Робин и съпругата му Лесли напускат Лондон и се преместват в Дартмут. За тях това е начинът да избягат от всичко, свързано с "Мечо Пух". Там основават книжарницата „Харбър“, която се превръща в успешно начинание. За цялото време, в което управляват книжарницата, отказват да продават книгата или да приемат хонорари от продажбите й.
Кристофър Робин обаче не е единственият, който страда от славата на "Мечо Пух". Създателят на книгите - Алън Милн също преживява тежко творбата си. След книгите за любимото мече на света той се опитва да се върне към стария си стил - сатирата. Статиите и пиесите му обаче са посрещнати хладно от публиката, която вече го възприема като автор на детски книги и почти нищо повече.
"Отказах се да пиша детски книги. Исках да избягам от тях, както едно време исках да избягам от "Пънч"; както винаги съм искал да избягам. Напразно. Както един прозорлив критик отбеляза: героят в моята последна пиеса, Господ да й е на помощ, беше "просто един пораснал Кристофър Робин". Нищо по-различно", споделя автора в мемоарите си.
Славата на детската книжка заличава на практика всичко друго, което Милн е писал. Това е тежката цена на едно наистина голямо произведение, което влиза в сърцата на толкова много деца (малки и пораснали) по света.
През 2017 г., макар и подминат от голяма част от критиците, излиза филмът "Сбогом, Кристофър Робин", който разказва именно тази история зад създаването на "Мечо Пух" като там Донал Глийсън влиза в ролята на писателя Алън Милн, а Марго Роби играе съпругата му Дафне. Съвсем спокойно може да се каже, че там двамата правят по-добрите си роли за годината. Макар и с леки художествени промени, определено си заслужава гледането.
