Къщата на съоснователя на Microsoft Бил Гейтс струва около 125 милиона долара. Джеф Безос харчи по 1 милиард долара от парите си от Amazon, за да финансира своята мечта – да изпрати хора в космоса с помощта на компанията си Blue Origin. Със сигурност тези двама мъже могат да си позволят да наемат някой, който да им мие чиниите.
Но и двамата милиардери все още настояват сами да търкат приборите след вечеря.
"Мия чиниите всяка вечер. Убеден съм, че това е най-секси нещото, което човек може да прави", пошегува се Безос в интервю през 2014 г. През същата година Гейтс разкри в Reddit, че ежедневно е на смяна пред мивката.
Луди ли са? Или това е някакъв странен начин тези титани да успеят да запазят скромността си? Нито един от двамата милиардери не разкрива защо все още не са се е отказал от това занимание. Въпреки това има логика зад това дори най-заетите (и богати) хора на планетата да искат да изпълняват подобни битови задачи, както и защо тези от нас, които се опитват да ги избегнат, трябва да преосмислят позицията си по въпроса.
Битовите задачи като форма на медитация
Макар че изглежда трудно за вярване, ежедневните задачи като това да заредиш съдомиялната или да проснеш прането могат да засилят усещането ни за щастие, ако са направени по правилния начин. При скорошно изследване на Университета на щата Флорида на участниците е казано да гледат на миенето на чинии като на възможност да упражнят вниманието си – да се фокусират върху настоящето, усещането от сапунената вода, топлата вода и пр.
Едва шест минути по-късно медитиращите миячи на чинии са се чувствали с 27% по-малко нервни и с 25% по-вдъхновени.
Това може и да прозвучи налудничаво на много сериозни и заети професионалисти, които с удоволствие биха се занимавали колкото се може по-малко със задачи в дома. Проучването обаче не е единствено в своите изводи. Треньори по медитация отдавна наблягат на това, че фокусирането върху битови задачи може да разкрие "истинската им красота" и да успокои ума.
И ако треньорите по медитация ви звуат твърде несериозно, авторът и професор в бизнес училището "Уортън" Адам Брант казва нещо много подобно. Той обяснява защо, въпреки увещанията на много ентуасиасти, никога не си е правил труда да се занимава с някоя утвърдена форма на медитиация.
Грант не е стоял върху специални възглавници, нито е разчитал да слуша какво имат да му кажат специални приложения за медитация чрез смартфон. Въпреки това ежедневно тренира вниманието си без допълнителни усилия.
"Това да си концентриран, както аз и колегите ми го изучаваме, не зависи от медитацията: това е простичкият процес да забелязваш нови неща, които да те държат в настоящето", пише той.
Битовите задачи и като източник на вдъхновение
Представете си, че сте милиардер, който ръководи една от най-големите благотворителни организации или една от най-динамично развиващите се компании в света. Представете си и постоянната нужда от вземане на решения, изискванията към паметта, претъпкания график и постоянните тревоги за бъдещето. Всеки мозък, без значение колко необичаен е, ще се нуждае от почивка от всичко това.
Да измиеш чиниите предоставя перфектната възможност да оставиш всички тези неща да избледнеят и да се концентрираш изцяло върху настоящия момент.
Това обаче не е единствената полза от редовното висене над мивката и мръсните съдове. Търкането с гъба е шанс не само да се фокусираш само в това почти механично занимание, но също така и да се отпуснеш и да се отдатеш на блянове. Това е едно от онези състояния на "витаене в облаците", което позволява на мозъка да достигне до иновативни и неочквани идеи и решения.
Ето защо някои най-добрите хрумвания идват докато човек е под душа.
Поука за всички не-милиардери
Идеята е, че всеки може да преосмисли нагласата си спрямо битовите задачи, които по принцип старателно се опитва да избегне и отлага напред във времето отново и отново (докато миенето на чиниите или пускането на прахосмукачка не станат абсолютно наложителни).
Без значение е дали ще сгъвате прането или ще наредите играчките – фактът, че богати предприемачи не искат да се откажат от подобни занимания, напомня, че с правилната нагласа те могат да са чудесни възможности за отпускане и творство.
Никой не очаква да подскачате от радост следващия път, когато навиете ръкавите си над купчина мръсни чинии, но така и така ще се занимавате с миенето им – поне се опитайте да извлечете нещо полезно за себе си.
Винаги съм подхождал към миенето на чинии като към форма на медитация. Въпреки сходствата с господата от примера по-горе, все още съм доста далеч от първия си милиард. Явно не оползотворявам времето си пълноценно.
опа и аз си мия сам моите чиний моментално след като стана от масата.с четката ги изплакна и ги вкарвам в машината за миене инсталирана до мивката.бабичката и тя така прави.най ми е отвратително да гледам чини и чаши в мивката и мухи по тех.на масата като се храна винаги има една празна чиния за кокали,жилки кожи и други отпадаци.не обичам да ги подбутвам от единия край до другия.
Когато остаряха, родителите ми си смениха ролята - вече само баща ми миеше чиниите, майка ми просто нямаше нерви за това. съжалявам, но тази кафеене уеб страница се излага - ако няма какво да пише интересно за големите пари, по-добре да не ни занимава с глупости. иначе всеки намира различни занимания и в начините на медитация - или обратното - вече взех да се обърквам, трябва да се съсредоточа.