Точно след зазоряване на станцията на метрото Авр-Комартен, първите парижки пътуващи до работните си места се качват и слизат от полупразните влакове. След това на края на перона се появява фигура в черно, с наведена глава и нервна походка.
Хиджабизация...
Princess Hijab е най-неуловимият френски уличен художник. Атакувайки нощем с разтичаща се черна боя, тя поставя черни мюсюлмански воали върху полуголите нарисувани с аерограф жени - и мъже - по модните реклами в метрото. Тя нарича това "хиджабизация". Нейното партизанско никаб-изкуство е показвано на изложби от Ню Йорк до Виена, предизвиквайки дебати за феминизма и фундаментализма. Но самоличността й остава загадка.
В светска републиканска Франция трудно може да има по-въздействащ визуален хумор от поставяне на графити воали върху модни реклами. Шест години след като мюсюлманските забрадки бяха забранени със закон, наравно с всички видими религиозни символи в държавните училища, правителството на Никола Саркози забрани носенето на никаб и на обществени места, насред бурен скандал за правата на жените, ислямофобията и гражданските свободи.
"Забраната на бурките", одобрена миналия месец, означава, че от следващата година за жените ще е незаконно да носят закриващ цялото лице мюсюлмански воал на обществени места - не само в държавни учреждения или в обществения транспорт, но и на улиците, в супермаркетите и частните фирми. Правителството твърди, че това е начин за защита на правата на жените и предотвратяване на принудата от мъже да закриват лицата си.
Кучките предизвикаха фурор
Решението вече предизвика крайни реакции. Жена учителка, обявила се в полза на забраната, миналата седмица получи едномесечна условна присъда заради опита си да скъса воала от лицето на 26-годишна туристка от Обединените арабски емирства, удряйки, дращейки и хапейки я.
От другата страна на спора, две французойки, наричащи себе си "NiqaBitch", възпроизведоха класическата визуална смесена метафора на разходка из центъра на Париж по никаб, черни шорти, с голи крака и на високи токчета. Те пуснаха онлайн и филм, за да подчертаят "абсурдността" на забраната.
Но Princess Hijab беше първа на този терен - и нейните прости, почти детински актове на саботаж с черен маркер все още успяват да бъдат най-смущаващи, с най-широка публика в чужбина. Коя все пак е тя?
Коя е тя - бунтар, фундаменталист или...
Френска мюсюлманка с хиджаб, която се бунтува срещу системата? Това би било нещо рядко сред парижката доминирана от мъже графити сцена. Или религиозна фундаменталистка, изразяваща позиции срещу разголването на женската плът? Но пък тя обича да оставя на показ части от бузите на дупето и корема.
Или е лява феминистка, изразяваща позиция срещу експлоатацията на жените - но пък е странно, че тя винаги напуска местопрестъплението си. Дали въобще тя е мюсюлманка? Феновете й обичат да си представят млада бунтовница отвън - от гетата в предградията на Париж, пътуваща до столицата, за да остави своите символи.
Но подобно на най-големия уличен художник на Париж - Blek le Rat, който е вдъхновител на британския Banksy, тя би могла да се окаже бял мъж на около петдесет, гласувал за Саркози.
Тя е двайсетгодишна - и толкоз...
Princess Niquab минава през коридорите на Авр-Комартен, преценявайки рекламните постери, покриващи стените наоколо. Тя се е съгласила да се срещнем, докато обикаля станциите в планиране на следващата си "никаб-интервенция". В ластично трико, шорти и суитчър с качулка, с дълга черна перука, абсолютно скриваща лицето й, едно е ясно; около 20-годишната жена не носи никаба, който се е превърнал в нейна запазена марка.
Отказва да каже дали е мюсюлманка. Всъщност е повече от вероятно Princess Hijab дори въобще да не е жена. Има ниска нотка в смеха й - и леко твърде широки рамене. Но изглеждащата андрогенно фигура в черно не потвърждава дори от какъв пол е.
"Истинската самоличност зад Princess Hijab е без значение," казва дрезгавият глас иззад перуката. "Въображаемото аз е излязло на преден план - и така или иначе това е творчески избор."
"Започнах да правя това, когато бях на 17 години," казва тя (ще се придържам към "тя", тъй като героинята е от женски пол, дори ако човекът зад нея може би не е). "Работех върху воали, правейки ластични костюми, които обвиваха телата - по-скоро класическо изкуство, отколкото мода. И съм рисувала забулени жени върху скейтборди и други места за графика - и тогава поисках да се изправя пред външния свят.
Прочетох "Без лого" на Наоми Клайн и това ме вдъхнови да рискувам с интервенции на обществени места, ориентирани към рекламата."
Първият графити-воал на Princess Hijab се появява през 2006 г. - "никабизация" на плакат за албума на най-известната френска раперка Diam, която по странно съвпадение сега е приела исляма. "Това е интригуващо, тъй като сега тя самата носи воала," размишлява художничката.
И изведнъж се изправяте пред ТОВА
Първоначално тя прави графити върху мъже, жени и деца, след което остава наоколо да оцени реакцията на зрителите; сега рисува и бяга. "Не ме вълнува реакцията на хората. Мога да преценя, че това кара хората да се чувстват неловко, предизвиква безпокойство, мога да разбера това - вие се прибирате към къщи след тежък ден и изведнъж сте изправени пред това."
Със старанията на парижкото метро да предпазва рекламните си площи, изкуството й обикновено остава не повече от 45 минути на показ, максимум час, преди да бъде премахнато от властите. Тя е станала крайно селективна, правейки само четири или пет графити-"интервенции" в Париж за година.
Но всяка от тях е внимателно заснета и след това заживява собствен живот и разпространение онлайн. "Никабизираните" реклами варират от мъжко бельо на Dolce & Gabbana до леко нецензурни реклами за книжарниците Virgin.
Но защо го прави? Предизвикателство е
Но защо го прави? "Използвам забулените жени като предизвикателство," казва тя, бързайки да добави, че смята, че никой от начините на обличане не е нито добър, нито лош. Тя не защитава правата на която и да е група - и никой няма нужда от нея като говорител.
"Това е патерналистично. Ако забулените жени искат да изразят позиция, биха го направили сами. Ако феминистките искат да направят нещо, те са в състояние да го сторят и сами." По-късно тя обяснява по електронната поща: "Воалът има много скрити значения - може да бъде както светски, така и свещен, както потребителски, така и лицемерно набожен. От арабския готицизъм до състоянието на човека - интерпретациите са безброй и естествено той има голяма символика на раса, сексуалност и реална или въображаема география."
Princess Hijab целенасочено остава спокойна и дистанцирана, но единственият проблем, който наистина я развълнува - и вероятно разкрива малко от истинската й самоличност - е мястото на малцинствата във Франция.
Отвъд аргументите дали мюсюлманските жени би трябвало да закриват главите си, новото министерство на "емиграцията и националната идентичност" на Саркози и стартиралият национален дебат какво означава да си французин вече са стигматизирали и досега дискриминираната и отхвърлена в гетата емигрантска младеж от трето и четвърто поколение.
Франция има най-голямото мюсюлманско население в Европа - но доминиращият антиемигрантски дискурс и това, което мнозина възприемат като безсмислена забрана на бурките, e засилило усещането за маргинализация, изпитвано от младите мюсюлмани и малцинствата.
Новото графити движение на малцинствата
Princess Hijab се възприема като част от ново "графити движение на малцинствата", чрез което те си възвръщат улиците. "Ако бяха свързани само със забраната на бурките, моите творби не биха имали резонанс особено дълго. Но мисля, че забраната на бурките извади пред целия свят проблема с интеграцията във Франция," коментира тя.
"Определено не можем да продължаваме да затваряме групи, да ги поставяме в изолация, винаги свеждайки всичко до едни и същи стари въпроси за религията или градското насилие. Нивото на образование е по-добро и не можем вече да използваме стария манихейски дискурс."
Тя добавя: "Свобода, равенство, братство - това е републикански принцип - но на практика проблемът на малцинствата във френското общество не е еволюирал поне от половин век. Хората отвън във Франция все още са бедните, арабите, черните - и естествено ромите."
Princess Hijab не споделя какви са собствените й корени. Тя просто заявява, че възприема изкуството си като вид "картография на престъпленията" и карта на "долната част на корема" на града, където "поставям всичко, което е било отделено навън."
И все пак са особено френски
И все пак нейните графити са особено френски в своето антиконсуматорство и позиция на рушене на рекламата. За нея изрисуването на воал върху рекламите има визуален ефект, тъй като и двете са "догми, които не подлежат на съмнение". Тя смята, че младите жени, носещи никаби, които някога са били стигматизирани от френските институции, сега са цел на рекламата - заради голямата си покупателна способност, те са "перфектните клиенти" във все по-консуматорското френско общество.
Художничката на графити се оттегля със сака си през рамо, за да се преоблече от странната си маскировка в ежедневното си облекло. И да излезе над земята, на дневна светлина.
