Плажният дневник на една кифла – 5

8:00

Мило дневниче... имахме най-кошмарната вечер в живота си! Още ми треперят ръцете, почти не съм спала... но пък праснах 2 валериана, та реших да ти разкажа какво се случи, че да ми олекне на душата преди да отидем на разходката с яхта... Нощно къпане - никога повече!

Вчера направихме това тъпо нощно къпане, уж да чакаме готините мъже да дойдат с нас... И ни откраднаха дрехите, дневниче! Представяш ли си?!?! Излизаме с Лилето от водата и дрехите ни ги няма... Търсихме по целия плаж, но нищо... добре, че се бяхме сетили да заровим чантичките си в пясъка, та поне парите, ключовете и готиното ми балсамче за устни с вкус на малини са спасени...

Та, седим на плажа с Лилето, само по прашки и чантички и се чудим как да се приберем. Чувствахме се ужасно, мило дневниче, за малко щях да се разплача! Намерихме един вестник и загубен детски пояс... та срам, не срам се покрихме и тръгнахме. Лилето каза, че трябва да вървим все едно нищо не се е случило, защото иначе ще ни видят и ще ни се смеят, а ако си ходим спокойно няма да ни обърнат внимание. Излязохме на крайбрежната и тръгнахме - аз увита с вестника, а Лилето - с пояса... Ох, пак се разтреперах... ще ти пиша след малко...

9:30

Ето ме пак, дневниче! Срещата ни с пичовете с яхтата е в 10:30... Лилето спи още - нека си почива, че много емоции ни дойдоха... Та вчера, тръгваме по крайбрежната спокойни, все едно всичко е наред. Някакви простаци ни подвикваха, но ние ги игнорирахме. Наближихме най-модната дискотека в момента, когато чухме диджеят да казва на микрофона, че... ВСЕКИ МОМЕНТ ТРЯБВА ДА СЕ ПОЯВЯТ СОБСТВЕНИЧКИТЕ НА ДРЕХИТЕ, КОИТО ШЕГАДЖИИ ДОНЕСЛИ ОТ ПЛАЖА!!!... Лилето ме стисна за ръката и продължихме бавно да вървим... когато... дневниче... той каза „А, ето ги и тях!". Цялото заведение ни гледаше, хората ни се смееха... изведнъж Лилето ме дръпна да бягаме - хвърлихме пояси, вестници и тичахме с всичка сила до квартирата без да се обръщаме. Да, с токчетата... Кошмарна нощ - мисля да се напия днес, да си забия мъж и да забравя, че се е случило...

10:00

Добри новини! В хороскопа ми днес пише, че „денят ще премине в положителни емоции... не е изключено свободните от вас да срещнат любовта на живота си, в лицето на представители на Раци или Близнаци". Ето още: „Марс ще ви дари с мъж в третия дом или в трети негов дом - това може да е яхта, круиз, ледник или дори морж. Няма да си намерите обаче 5 лв."  Това не го разбрах, ама мъж и яхта разбирам - след малко ще се сбъдне и ми дреме, че няма да си намеря 5 лева! Вече усещам положителната енергия от звездите. В хороскопа на Лилето пък пише да пази здравето си днес и най-вече главата - тъпо. Дали всички, които са същата зодия като Лилето трябва да си пазят главата днес... ПС: Трябва веднага да разбера момчетата какви зодии са... кой знае ;)

10:25

Чакаме момчетата пред баничарницата, както се разбрахме вчера... Предложих на Лилето да хапнем по баничка с айрян и тя ми се развика какво са щяли да си помислят за нас момчетата, ако ни видят да ядем това... Ама аз съм гладна и си взех една кифла с мармалад пък. Мило дневниче... дано не са ни видяли вчера... Добре, че сме с големите си очила, че да не ни разпозванат хората. Ето го недостатъка на славата - тя тежи...

10:35

Ето ги - наближават. Колата им изглежда скъпа, това винаги е добър знак. А... някакво Ауди... Хм, с две врати - това нали означава, че е спортно, нали?

10:45

Пътуваме към пристанището! Прекрасно е, мило дневниче! И най-вече, защото ще срещна любовта на живота си днес, най-сетне! Рак или Близнак!

11:00

Вървим към яхтата! Минаваме покрай супер луксозни яхти... Един ден, мило дневниче, сигурна съм, че моят мъж ще има такава. С белите платна, парапетчетата, със собствен капитан и някой, който работи това да ми сипва шампанско - хихи!

11:13

Подминахме вече скъпите яхти, къде може да е тази... сигурно е супер скъпа и е отделно от останалите комерсиални лодчици... Сигурно с охрана.

11:20

Ъ? Какво е това? Това не е яхта...

11:23

Яхта било, казват момчетата. Платноходна яхта, казват. Супер малка лодчица с платна. Даже мотор няма. Мило дневниче, няма да крия от теб, че отново съм ужасно разочарована... Остави това, но и момчетата са Везни и Овен... нищо общо... Сега ще говорим с Лилето какво да правим и ще ти пиша пак.

11:30

Еми ще отидем все пак... и без това малко ни е срам да отидем на плажа днес, където може да ни разпознаят хората от дискотеката. Пак ми стана гадно... както и да е... в София обаче ще кажа, че си е било истинска яхта... Което е факт на практика.

11:35

Тръгнахме. Момчетата са напазарували някакви банички за из път, а също и водка, за да е весело. На нас още не ни е весело, но пък какво - на море сме, може да го пробвам този русия. После ще разказвам, че съм правила секс на яхта - е, какво - вярно си е!

12:00

Привет от открито море, мило дневниче! Русият ме сваля много сериозно, този Овена. Не знам дали имам добро съвпадение с него, но съм чувала, че ако веднъж се събереш с Овен са много верни... ама май били скучни любовници... Лилето казва, че Везните обичали игрички - така че щяла да си поиграе с нейния, само малко да й размине, че й е лошо...

12:30

Пием водка и се печем с русия... Само че на Лили й е все по-лошо. Или е слънчасала, или е морка болест... чакай... повръща...

13:00

Сложихме Лилето да си легне в каютата долу. Много е тясно и мърляво, но при положение, че й е толкова зле и повръща, по-добре в каютата, отколкото на слънце. Везните остана при нея да я наглежда, каза.

13:30

Сега е идеалният момент да направя нещо щуро. Мисля да забия русия и да правим секс на яхтата. Като в Титаник, ама по-палаво - хихихи!!!

13:45

Мило дневниче! Започва да става горещо... Гледам вълничките как се плискат в яхтата! Ехааа... добре, че няма папараци! Леле, като се прибера колко имам да разказвам...

14:00

Мило дневниче... защо казах като в Титаник... сама предизвиках съдбата... С русия се разгорещихме, тя започна много силно да се клати... и... се обърна. Гътна се на една страна тъпото корито и чакаме някой да ни спаси сега... Добре, че всички са добре... Добрата новина е, че Лилето не повръща вече...

18:00

На брега сме и всички са добре! С Лилито се прибираме по крайбрежната, ужасно сме изтощени, целите сме мокри... Ето, минаваме покрай дискотеката от вчера. Чувам гласа на диджея на микрофона: „Ето я и победителката в нашия конкурс! Ела тук, момиче! Да, да, да - ти! Ела, ела насам"... мисля, че сочи нас с Лилето... Я да видим...

18:10

Мило дневниче! Диджеят продължава да ни вика към него, казва че съм победителка в някакъв конкурс, даже не знам какъв... Лилето забързва крачка - какво ли си е наумила тази кокошка??

18:12

С Лилето стигнахме едновременно и хванахме едновременно бутилка шампанско. Диджеят каза „честито на победителката" и пусна музика. Не разбрахме коя е имал предвид, нито защо сме спечелили конкурса... я, плакат... какво пише?... „Мис Мокра Кифла на Деня"... Много смешно...

20:00

Хороскопът позна за едно нещо - 5 лева не си намерих. Добри са... Само да бяха познали и за мъжа на живота ми... Утре заминаваме с Лилето за Какао - така решихме, омръзна ни да седим тук и да чакаме!

#1 vasil111 26.07.2010 в 15:28:35

в сравнение с другите това е най слабичката част ми се струва, но всичко е мн зрелищно и готино.

#2 Александър Тодоров 27.07.2010 в 13:06:03

Уважаеми дами и господа - автори на статиите в сайта, Статиите са добри и отразяват фактите от действителността напълно вярно. Само че са половинчати - показват проблема, ала спират до там и не посочват причината. Не обелвате и думица за пътя за излизане от мерзостта. Каква полза, ако лекарят ви каже какви са ви симптомите, а не ви обясни причината? Или ви каже от какво боледувате, но не ви предпише лекарство? И тъй причината и за разврата и за безпътицата и за хаоса в обществото е само една - Богоотстъплението. Хората забравихме за Бога. Поставихме човека на негово място - творението вместо Твореца. И разбира се, че бързо се напълва с "плажни кифли" както се изразявате, с блудни умове в Елмаз, отчяни, изнервени, объркани, гневни люде. Който не пие Христовата вода и не поема Христовата истина, а с горделивия си плътски ум си мисли, че може сам да постигне спасението, извън Бога или дори въпреки Бога, той разбира се, че ще падне в лапите на греха - няма значение дали ще е разврат или празнодумство или сребролюбие или превъзнасяне или сквернословие или гняв. Защото когато станем слуги на дявола, няма никакво значение по кой път сме стигнали до него, няма значение дали сме обесени или сме удавени - все сме в тъмнината, все сме обърнали гръб на Господа и Неговия закон. При това забележете, че самоопредлението е въпрос на личен избор - Бог ни е дал свободна воля и всеки сам си решава дали ще е честен или лицемерен, дали ще служи само на плътта или ще мисли и за духа, дали ще е развратник или ще се въздържа от блудството и ще пази душата си чиста, дали ще прощава на хората (както ни е заръчал Христос) или ще бъде отмъстителен, дали ще Богохулства (и то без да познава Божието слово) или ще бъде изпълнител на Божия закон, дали ще се поддаде на ересите и суеверията или ще си стои в лоното на Светото Православие. Не мислете дами и господа, че само семейството (дето е на изчезване) или само Църквата (в която комунистите внедриха немалко недостойни хора, които петнят Бога) носи отговорност за духовното образование на народа - части на Църквата сме всички ние, всички православни християни, които не са продали Христос за паница западна леща. Затова всички ние, и особено журналистите, ако виждаме сквернотата на обществото, но се примиряваме с нея, ако само я констатираме, но нехаем за лечението й, ако сочим с пръст, но сами нищо не правим, тогава ставаме съучастници в Богоотстъплението. Нима не е по-добре да се поучим на дело от вярата и писменото творчество на нашите духовни водачи - Св. Св. Кирил и Методий, Св. Климент Охридски, Св. Патриарх Евтимий, Теодосий Търновски и Паисий Хилендарски или пък да разгърнем Завета, написан и оставен ни от Св. Иоан Рилски? Нещичко от тяхната мъдрост, която е всъщност Божията мъдрост, да предадем на днешното поколение. Защото днешното поколение е паднало в греха и нехае за собственото си спасение именно поради невежество. И за невежеството носим отговорност всички, които хабим мастило за оригиналничене и философстване - плод на плътското ни мъдруване, вместо просто да обърнем поглед към Христовата духовна храна. Защо да търсим заместители вместо да поемем оригинала? Защо да скланяме ухо към човешки басни, а да затваряме сърцата си за Спасителя (който не случайно е наречен Спасител - Той на практика спасява)? От високо мнение за собствените си творчески възможности ли (като знаем, че Господ е казал "...ни един косъм не можеш направи бял или черен" - Мат. 5:36) или от човешка гордост? Та нима не знаем, че ангелът Сатанаил отпадна от Бога именно поради гордостта си и гордостта е първият грях и предтеча на всички останали? Проявете ревност към Истината, дами и господа, направете нещо полезно за духовното обогатяване на читателите (мнозина от които падат жертва на протестантство, мормонство, католицизъм и всякакви други ереси именно поради невежество), напишете нещо душеполезно, нещо което води към светлината. Защото каква полза от остроумия? Те за секунда развеселяват, но само успиват съвестта и я разконцентрират от делото на собственото й спасение - борбата с греха. Защото нашата борба, както пише ап. Павел, "не е срещу плът и кръв, а срещу поднебесните сили на злобата" - арената на тази борба е човешкото сърце. Там се решава дали човек ще е Богоборец и празен философ или пък слуга на плътта или ще е раб Божии и ревнител на Духа и Христовата правда. Ето за тази борба, която се води в сърцата на хората, за нея помогнете. Да не се заблуждаваме - човек рано или късно трябва да избере между себе си и Бога. А Бог много помага в този избор - освен перфектните му творения и Неговото слово (за което Господ казва преди да се възнесе "който ме люби, ще спаси словото Ми"), праща ни и болести и катастрофи и много неща, които ясно ни показват, че нищо не зависи и от нас, за да се усетим, да отворим духовните си очи. "Нима Аз искам смъртта на грешника - казва Бог - не, но да се обърне и да бъде жив". Така че, когато избираме греха вместо Бога, нима не сме си сами виновни, че се обричаме на смърт? И тъй уважаеми, които от вас не са потъпкали съвестта си, които имат ревност по родината и по светите отци и по Православието, оделотворете тази ревност с някое стойностно писание. Помогнете на "плажните кифли" и на тези от Елмаз да се събудят и да потърсят Христовото спасение. Защото не случайно е казал Спасителят "Никой не идва при Отца, освен чрез Мене". Ако някой се съмнява, да се моли Бог да укрепи вярата му и да отвори нещичко малко да попрочете или да иде на Божи гроб да види (особено на Велика Събота, когато пада от небето нетварния огън) или пък на планината Тавор на Преображение, 19 август, където ВСЯКА година над планината се събират купища облаци като възпоменание на Преображението на Иисуса Христа). Защото съмнението е от дявола (който и Адама и Ева накара да се усъмнят в Божиите думи и да ядат от забранения плод). Ето и един тест за вас, ако искате може и да го публикувате: http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id

#3 vasil111 27.07.2010 в 13:46:07

Аз нещо този предълъг коментар не можах да го изкарам до края - да ме прощава автора ама мн дълго бре.

Новините

Най-четените