Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Буйни, нервни и "надрусани" с лекарства: Скритият ефект на пандемията върху децата

Буйни, нервни и "надрусани" с лекарства: Скритият ефект на пандемията върху децата Снимка: iStock

Лукас още няма и годинка, когато родителите му започват да подозират, че нещо с него не е наред. 

"Просто не изглеждаше нормален - беше различен. По-див и от най-дивите си връстници", разказва баща му.

Семейството живее в баварско село. Майката на Лукас е на 44 и работи в офис, а самият Лукас сега е на 8 години, единствено дете е и е аутсайдер.

"Когато Лукас искаше да играе, но не му позволявахме, веднага започваше да удря и да хапе", обяснява майката.

Съучениците на момчето го избягват, но учителката му приема като своя кауза да го включи в колектива. Тя установява силна връзка с него и е достатъчно само да положи ръката си върху неговата, за да го успокои, когато е превъзбуден и ядосан.

Тогава обаче избухва пандемията с COVID-19, а учениците се принудени да преминават на онлайн форма на обучение. Учителката на Лукас може да прекарва един час всяка сутрин с учениците си в Microsoft Teams, след което им дава домашно по имейл, за което му помага майка му.

"Трябваше да седна с Лукас и да му кажа какво да прави", спомня си майка му. "Той ми казваше, че не съм учител и не искаше да му помага. Крещеше ми и започваше да удря".

Родителите на Лукас се обръщат към детски психиатър в близкия град. Така той получава диагнозата хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието (ХРНВ), по-известно като синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) или, на английски, ADHD. Заедно с тази диагноза психиатърът изписва на Лукас и медикаменти.

"Първоначално бях против да ги пие. Хората казват, че този тип лекарства променят личността на детето", разказва майката. Въпреки първоначалните си съмнения обаче, в крайна сметка тя и съпругът ѝ решават момчето да започне да приема лекарствата. 

Случаят на Лукас обаче далеч не е единственият по рода си. С налагането на първия локдаун, вратите си затвориха училища, детски градини, спортни клубове, а у нас дори обикновените паркове попаднаха в списъка със забранени места.

Междувременно много неспокойни и трудно съсредоточаващи се деца бяха диагностицирани със СДВХ. Тяхното поведение, което допреди това се е приемало за нормално за конкретната възраст, изведнъж прекрачи в царството на психичните заболявания, и сега голяма част от тях пият лекарства.

Психолози по цял свят докладват за значително влошаване на състоянието на децата с предварително съществуващ дефицит на вниманието след избухването на COVID-пандемията.

Според данни на различни неправителствени организации 90% от децата по света не са имали "редовно" образование през 2020 г. Огромна част от учениците са засегнати от това по един или друг начин.

"Виждаме повече деца, страдащи от стрес, повече деца с поведенчески проблеми", разказват педиатри от Хамбург още след първия локдаун в Германия. 

Детският психотерапевт Томас Майнхарт, който работи с Лукас, обяснява, че е забелязал сериозна тенденция за влошаване на психичното здраве на децата. Паралелно с нея се наблюдава и тенденция лекарите да им изписват психиатрични лекарства по-често.

Според него преди пандемията много родители са обвинявали учителите за това, че се оплакват, че децата не могат да се концентрират, но в условията на дистанционното обучение, те сами са установили, че децата имат проблем с вниманието. Резултатът е че повече деца са консултирани с психиатри и на повече деца са изписани лекарства.

Освен присъствените класове, COVID-19 затвори всички извънучилищни дейности, включително спортните занимания на закрито, което беше още един удар по децата със СДВХ, за които физическата активност е особено важна с оглед контрол на състоянието им.

Липсата на социални контакти и домашното обучение със сигурност не са причина за отключване на синдром с дефицит на вниманието, но при много деца те са се явили като механизъм, превърнал състоянието им от такова, което може да се овладее само с психотерапия, до такова, каквото има нужда от медикаментозна намеса.

Производителите на лекарства за СДВХ смятат, че състоянието се причинява от ниски нива на невротрансмитерите норепинефрин и допамин и става дума за разстройство на ниво органика, което няма нищо общо с родителския стил на поведение.

Освен това, състоянието е до голяма степен наследствено. Изследвания при близнаци са установили генетична основа на симптомите. Приема се, че тази генетична основа обяснява 75% от случаите на СДВХ.

Членове на европейската ADHD гайдлайн група апелират лекарствата на децата със СДВХ да им бъдат давани, дори когато противоепидемичните мерки не позволяват детето да мине през обичайните клинични изследвания и медицински прегледи.

Основното лекарство, което се прилага за разстройството, е метилфенидат: стимулант на основата на амфетамин, който е на първа линия в борбата със СДВХ. Рискът от злоупотреба не е малък, което налага строг родителски контрол върху взимането на медикамента от деца. 

Метилфенидат, който се продава под различни търговски наименования, започва да се използва през 60-те, но употребата му нараства значително през 90-те години в резултат на увеличаването на броя на диагнозите СДВХ.

Механизмът му на действие е подобен на този на SSRI антидепресантите: инхибиране на обратното захващане на допамин и норепинефрин: блокира транспортерите на тези катехоламини, увеличавайки тяхната концентрация в синаптичното пространство и следователно техните невротрансмисионни ефекти. Освен това, леко подобрява функцията на серотонина в мозъка.

Понякога обаче употребата му изглежда излишна. Такъв е случаят с 11-годишно момче от практиката на д-р Майнхарт, което иска родителите му да го заведат на психиатър, защото не може да се концентрира, а иска да посещава подготвителни класове за колеж.

Лекарят му изписва метилфенидат в края на 2019, още преди COVID-19 да нахлуе в живота ни. Детето започва да учи по-добре и влиза в желания клас. Нито родителите му, нито учителите му обаче знаят, че той продължава да взима лекарството, дълго след като според предписанието трябва да го е спрял

"Не говорим за това пред хората. Не искам да ми се налага да се оправдавам", казва майка му.

Психотерапевтът Мейнхарт в началото се опитва да лекува Лукас, без да прибягва до лекарства. Тъй като обаче пандемията допълнително напряга атмосферата у дома, средата не позволява на детето да се подобри и терапевтът препоръчва да започне да приема медикаменти.

"Това, което се случва тук, е процес на етикетиране. Установяваме някаква девиация от нормата, установяваме нормата за дадено поведение и патологизираме всичко, което е извън него. И тъй като нямаме други опции, подхождаме фармакологично", обяснява той.

Лукас започва да взима по 10 мг метилфенидат на ден.

"Около половин час след като си изпиеше лекарството, Лукас видимо се успокояваше. Успяваше да се съсредоточи и домашното обучение вървеше гладко", казва майка му.

Баща му си спомня как изведнъж Лукас е започнал да играе с Lego и други тихи игри в стаята си. Промяната е била плашеща за родителите, макар че им е било по-лесно с него. Нещата стават още по-страшни, когато няколко месеца по-късно Лукас започва да проявява тикове на лицето.

Тиковете всъщност са чест страничен ефект на лекарството. Други странични ефекти са свързани с потискане на апетита и загуба на тегло и тъй като Лукас започва да слабее притеснително, психиатърът му му предписва друго лекарство (SNRI). На него обаче той се влошава и започва дори да се самонаранява.

Терапевтът препоръчва на майката да не учи заедно с него, защото домашното обучение е на път да развали връзката ѝ с детето.

Сега, когато децата в Германия отново са в класните стаи, семейството на Лукас се надява, че нещата ще се нормализират.

Но изводите от цял свят са ясни: пандемията и онлайн обучението влошиха психичното здраве на децата. Както на тези с разстройство на вниманието, така и на онези, които преди не са имали психични проблеми. Лекарствата са вариант и понякога са необходими, но има тенденция за изписването им и в случаи, в които състоянието на детето може да се подобри единствено с психотерапия и някои лайфстайл промени.

Добре е обществото да е будно в това отношение, родителите да търсят консултация с детски психолог или психиатър отрано, ако намерят, че детето им има нужда от помощ и учителите също да обръщат внимание на когнитивното развитие на децата, за да сигнализират навреме, ако има проблем.

Най-четените