Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Хубавите пътувания не са лоши, но лошите са по-хубави

Хубавите пътувания не са лоши, но лошите са по-хубави Снимка: iStock

Хубавите пътувания идват и си отиват.

Посещение в природонаучния музей във Виена, обиколка на кафенетата на пролетен вечерен Париж, късо италианско кафе на крак до аквариума в Генуа, разходка по главната в Пловдив, плуване в яркосините води на Средиземно море край Тунис, ядене на прясно сладко от горски ягоди на поляните над Копривщица... сещате се. Все хубави преживявания, светли емоции и цветни спомени.

Нищо от това обаче не може да се сравнява с адреналиновите инжекции, които представляват "лошите" пътувания. Онези, които изобщо не минават по план и които нямаме търпение да изтрием от паметта си завинаги. Онези, в които всичко върви наопаки, губим документи, жилят ни медузи, натравяме се с ексцентрична улична храна и незнайно как накрая се озоваваме ограбени и тъпи, само по гащи в някое зловещо гето.

Но не е ли точно това смисълът на пътуването? Излизане извън нашумелия термин "зона на комфорт", преоткриване на човешката природа, сблъсък с различни реалности и преодоляване на разнообразни кофти ситуации с цел развиване на самодисциплината и извисяване на духа?

Когато Пеньо Пенев е написал "Човекът е човек, когато е на път", със сигурност не е имал предвид добре планирана екскурзия с пикник до Крушунските водопади.

И все пак, от "лошо" до "лошо" пътуване има сериозна разлика. Едно е да си изпуснеш полета или да пътуваш за Берлин, а багажът ти ненадейно да пристигне в Богота, друго е да си част от експедицията Тера Нова до Антарктика и след смъртта си да се превърнеш в герой от филм със заглавие "Най-лошото пътешествие в света"*.

И докато психолозите се опитват да разбият кода за това кое всъщност ни прави щастливи, част от тях изказват смелото предположение, че злополучните пътешествия всъщност ни ощастливяват повече от онези, които минават като по вода.

Всъщност, в това има известна логика. Преди време една приятелка ми разказа за преживяването си по време на гръцко море с приятелски семейства с деца. Една от майките била толкова организиран и дисциплиниран човек, че направила за цялата почивка план-график, който включвал готвене и меню по дни. Един ден обаче, моята приятелка и мъжът ѝ решили, че не им се яде предвидената за 12 юли леща, а искат да се намуат със скариди в близката кръчма, разбунтували се срещу менюто и се метнали на скаридите. Това станало повод за сочен скандал.

Това ако не е вълнуваща почивка... здраве му кажи.

Не казвам, че планирането е лошо нещо, но когато оставяме табелката на града, в който живеем, зад гърба си, е хубаво да оставим зад себе си и други неща - страховете, тежките мисли, сложните отношения, всичко, което ни задържа на едно място. Хубаво е поне веднъж в живота си да тръгнем по пътя на героя, така, както са го описали Карл Юнг и Джоузеф Кембъл.

А пътят на героя никога не е безпрепятствен. Той минава през четири етапа:

1. Героят тръгва на път.

2. Героят е подложен на тест.

3. Героят преминава теста.

4. Героят се връща у дома преобразен.

През вековете, легендарни пътешественици като Марко Поло, Гертруд Бел, Ибн Батута, Фритьоф Нансен и др. са изминавали своя път на героя и са оставили имената си в историята. Ако Фритьоф Нансен не бе пресякъл цяла Гренландия на ски, сега нямаше да паркираме колите си на зелена зона на булевард, носещ неговото име. А това значи нещо, нали?

Американската журналистка (и любовница на Ърнест Хемингуей) Марта Гелхорн  - великолепно екранизирана от Никол Кидман в "Хемингуей и Гелхорн" - казва, че няма нищо по-лошо от скучното пътуване и трябва да признаем, че в думите ѝ има логика.

Не си спомням ясно как изглеждаше плажът Копакабана, когато го видях за първи път, но имам болезнено ясни спомени от бясното разстройство, което получих по време на 13-часовия полет дотам. Когато говоря на хората за престоя си на Мачу Пикчу, ми е трудно да се отнеса в приказки за това колко магически блести река Урубамба под свещения град на инките, но мога развълнувано да разкажа как изпаднах в хистерия, когато летищните власти ми отнесоха сиропа с мента, глог и валериан.

Повечето ми ярки и някак уютни от дистанцията на времето спомени са свързани с гредите по време на път.

Легендарният случай, когато на южния плаж на Китен един приятел си скъса менискуса, докато скачаше от лодката; великото Варненско море, на което отидохме четири момичета и в рамките на една нощ една от приятелките ми, диабетичка, получи хипогликемична криза, друга се преби на скейтборд и си счупи ръката, а третата избухна с паник атака в квартирата; "дългата разходка" от Черни връх до хижа Академика, когато приятелка на майка ми падна и си счупи тибията и тичах на бегом от Академика до Алеко и обратно, за да викна спасителите. Да, и тогава нямаше хеликоптер.

И това само в границите на родината. Дори няма да започвам разказа за това как една нощ ми се наложи спешно да търся плунжер в Рио де Жанейро. Такива неща каляват духа. Ето, тогава така и не намерих проклетата вакуумна отпушвалка, но се научих как да отпушвам тоалетна с пръчка от простор.

Ако не виждате хубавото в лошото, прочетете какво казва уелската историчка и пътешественичка Ян Морис, която специализира в "хубавите пътувания". Тя кара хората да си представят, че всички лоши неща, които някога са им се случвали по време на пътуване, им се случат в рамките на едно пътуване. Например, летите за Рейкявик, кацате, оказва се, че паспорта ви го няма, багажът ви е в Ямайка, получавате чутовна диария, в Рейкявик за първи път в историята е 47 градуса по Целзий, водата в целия град е спряна, маларийски комар долита специално от Нигерия, за да ви ухапе, и докато треперите и повръщате от първите симптоми на маларията, се оказва, че стюардите стачкуват и не може да се приберете. А, то и паспорта ви го няма...

Е, повечето хора биха заключили, че това е едно доста неприятно пътуване. Ян Морис обаче твърди, че ако ѝ е случи такова нещо, ще си каже: "Е...добре е, че не се изви торнадо". Виждате ли? Всичко е до майндсет.

Нагласете вашия на оптимистична вълна - пътуванията изглеждат по-близки и по-възможни, отколкото миналата година по това време. Напомпайте се с оптимизъм и поемайте всичко, което ви се случва, с отворено сърце. Така или иначе, накрая всичко става на спомени.

---

*"Най-лошото пътешествие в света" е документална драма, която се излъчва по BBC през 2007 г.,  заснета по мемоарите на зоолога Апсли Чери-Гарард, който е част от експедицията до Южния полюс Тера Нова, която се провежда между 1910 до 1913 г. и завършва трагично.

Най-четените