Наскоро имах силно контрастно изживяване в Италия.
Бях в препълнена пицария на над 100 години, озвучена от тиха и атмосферична музика, където преглъщах последните хапки от една от най-вкусните пици, които някога съм ял. С широка усмивка и пълен стомах станах от масата, отидох до касата, за да платя, и секунди по-късно вече бях навън.
Там реалността ме зашлеви за пореден път в тези няколко отпускарски дни. От сравнително чистото заведение се озовах на калдъръм, покрит с разнообразие от петна и трупана сякаш десетилетия наред мръсотия.
На тясната уличка, колкото да мине една кола, за място се бореха тълпи от туристи, въпреки че беше края на февруари, шляещи се местни, масите на някои от заведенията, викащи търговци, щандове със сладкиши, с предполагаемо прясна риба и с купища сувенири, за да не се прибират чужденците само с пълни стомаси и кофти спомени.
Картинката се допълва от сякаш безбройните скутери, чиито водачи с безцеремонна наглост и никакво намаляване на скоростта издевателстват над клаксоните си, за да накарат стреснатите пешеходци да се разкарат от пътя им.
Това, скъпи читатели, е Неапол. Или поне едно от неговите лица, макар и твърде запомнящо се.
Ако планирате пътуване в идните месеци и сте хвърлили око на Италия, може би се върти из главата ви да посетите нещо различно отвъд преекспонираните Рим, Венеция и дори Бари. Може би сте гледали как Джулия Робъртс обръща очи, докато яде пица в Неапол и апетитът ви се е събудил.
Или сте видели някоя стокова снимка, сякаш готова за картичка, като тази отдолу, и сте си казали: "Защо не?".
Сега ще ви кажа защо не, пък ви после си преценете. Защото третият по големина град в Италия определено не е място за всеки. Отвъд своята 2800-годишна история и сухите факти, които може да прочетете в Wikipedia или в туристически сайтове, спиращи се само на доброто, го има и лошото.
Красиво минало, покрито от мръсната маска на настоящето
След посещение в Неапол човек може да остане раздвоен, защото самият град сякаш има две лица. Едното, привлекателното, е сянката от миналото - съчетание на история и майсторско изкуство с излаз на море и автентична кухня.
Върху него, подобно на популярните в града маски, сякаш се е наслоило другото, отблъскващото. Това е реалността на настоящето - потресаваща на места мръсотия, бедност, която може да се види по улиците, шум, лошо стопанисване и усещане за хаос.
Някак функциониращ хаос, но все пак хаос.
Ако си турист, логично би било да посетиш или дори да се настаниш в историческия център на града, част от списъка Световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО. И точно тук ще сгрешиш.
Историята в началото, за пицарията и мръсната, шумна уличка, се развива точно в историческия център. Място на тесни, зле поддържани и покрити с боклуци улици, които местното сметопочистване сякаш напълно е забравило.
Автентичността се изразява във веещото се между сградите пране, но и в по-фрапиращи гледки като сушилници насред мръсната улица, просто защото хората на приземните етажи нямат място в малките си домове.
Историческият център, подобно на други места в централната част на Неапол, бързо показва желанието за изкарване на пари от туристите с множеството магазинчета за кафе, сладкиши, пица и сувенири, но и те отрезвява с падащата мазилка на сградите, мизерията и като цяло бедността, която излъчва.
Това е и цялостното усещане, което отблъскващото лице на Неапол може да остави в теб - на един вехт град, който е имал по-добро минало, но настоящето му далеч не е за завиждане.
Още по-неприятна става ситуацията около Централната гара, но това сякаш е традиция за много градове, дори и у нас. Уличките в района приличат на битпазар, поддържан от хора от различни етноси, малцина от които приличат на коренни италианци.
На места - и не, не преувеличавам - пешеходните зони край гарата на италианския град се превръщат в гигантска тоалетна, в която разхождащият се трябва да гледа не архитектурата на сградите наоколо, а в краката си, докато внимателно заобикаля фекалии. Може би животински, може би не...
Не векове, а хилядолетия история
Преди да сте се отказали напълно от Неапол заради мръсната маска на настоящето, която ви описвам, трябва да призная, че някъде под слоевете ѝ може да бъде открито и сияйното минало. И то не само в няколкото музеи или запазени крепостни замъци.
В самия исторически център и винаги с опашка отпред се намира например Капела Сансеверо, където могат да бъдат разгледани изключително фино изработени статуи, които да разглеждате в детайли, докато слушате историята им от аудиогида (препоръчвам да се влиза с такъв, струва само 3 евро над билета).
Там е и популярната мраморна скулптура "Забуления Христос" на Джузепе Санмартино. На нея Иисус е изобразен лежащ на матрак с раните си и покрит с идеално прилепващ по тялото воал с всичките му естествени завивки. Мраморно олицетворение на човешкия талант!
Други, по-съвременни обекти, също си струва да бъдат посетени. Като галерия Умберто I, която всъщност е търговски център, с нейния остъклен покрив, детайлна мозайка и архитектурни детайли, които поне няколко минути ще ви държат с вдигната нагоре глава.
Но ако има една причина, заради която любител на историята си струва да посети Неапол, то това е, че градът е близка отправна точка до древния Помпей, опустошен от избухването на вулкана Везувий през 79 г. сл. Хр. Но за Помпей си струва да ви разкажем отделно и по-подробно скоро.
За пицата ли питате?
Ако можете да преглътнете неприятните страни на Неапол, градът ще ви спечели с кухнята си и най-вече - с легендарната неаполитанска пица. Или най-добрата пица, която съм ял.
Във филма "Яж, моли се и обичай" вече споменатата Джулия Робъртс казва, че е влюбена в пицата "Маргарита", която яде в ресторант в града. И аз повтарях подобни неща, докато доволно дъвчех поредното парче я от "Маргарита", я от "Маринара".
В неаполската пица има магия - тънка и леко разтеглива тестена основа, която не се превръща в камък след няколко минути; леко накиселяващ доматен сос, в който все още се усещат парченцата от плода, а не е хомогенна безлична каша; приготвяне в стари пещи, които водят до безумно вкусно загаряне на коричката на места.
Тук няма нищо случайно - Неапол е родното място на модерната пица, такава, каквато я познаваме.
Да, и там по щандове на улицата може да се намери по-посредствена такава, но масово качеството и вкусът са на високо ниво. Особено ако отделите няколко минути, за да потърсите най-препоръчваните ресторанти. И не мислете, че става дума за скъпо удоволствие.
Хапнах "Маргарита", "Маринара" и "Дяволо" на три различни места, където винаги има опашка от местни и туристи, чакащи за маса. Никъде пицата не беше по-скъпа от 6 евро.
За сравнение посетих наскоро отворила пицария в София, която предлага "неаполитанска пица" за 15,99 лв. Както се шегувахме с колеги, може би оскъпяването идва от транспортни разходи от Италия дотук, ама едва ли. Как да ви кажа... просто не е същото.
Традицията в областта на пицата продължава да е добре работещ магнит за туристи в Неапол. Сцената от "Яж, моли се и обичай" всъщност е от ресторант в самия край на историческия център, L'Anticca Pizzeria da Michelle, пред който постоянно има по около 40-50 души минимум, чакащи на две опашки.
Едните, за да вземат пица за вкъщи, други - по-търпеливи - чакащи с номерче в ръка по час и отгоре, за да им дойде ред за маса и да ядат на място пиците, всяка от които струва по 5 евро. И не, не са луди да го правят.
Коремът ми заплашително къркори, докато пиша тези редове, та се сещам да предупредя тези от вас, които са вегани - Неапол, подобно на други европейски градове, все още изостава в тенденциите с веган храненето. Но, нека бъдем честни, туристите не посещават Неапол, за да хапват хумус и сурови торти.
И тъй като говорим за Италия, и тук кафето е на почит, вкусно и силно е.
Едно еспресо, изпито на крак, ви дава енергия да продължите с разходката и търсенето какво още да видите и опитате в Неапол, докато се пазите от препускащите на скутери италианци на различни възрасти.
Защото все пак има какво да се види и най-вече да се опита в този италиански град. Може пък усещането за хаос, шумовото и реално замърсяване, да не са такава пречка пред по-приключенски настроените.
Но ако не сте от тях, културният шок ще ви помогне поне в едно - да намалите оплакванията към средата, в която живеем, и да се радвате искрено, когато се върнете в България.
