Италианците предпочитат да не наричат това ястие "пица". А някои се опитват да се направят, че то въобще не съществува от другата страна на Океана. Чикагската пица обаче е явление, което няма никакво намерение да си ходи от Щатите, пък и вече долита и в Европа.
Италианската пица ни е съвършено позната - тънко до средно разточено тесто с доматен сос, моцарела и пестеливи добавки, които да не скрият вкуса на основните съставки.
Пицата от Чикаго по-скоро прилича на солен пай, защото се прави в дълбока тава. Плънката е щедра и изобилна, а яденето с ръце е невъзможно.
Колкото и странно да е, чикагската пица е изобретена от емигранти от Неапол - една от своеобразните столици на традиционната, тънка и изкусителна пица. Именно Чикаго приютява голяма италианска диаспора от Неапол и покрайнините, която отваря куп малки италиански ресторанти.
Според легендата през 1943 г. двама предприемачи усещат, че пазарът се пренасища и навсякъде се предлага еднаква пица - вкусна, но монотонна.
Освен това немалко американци, вече привикнали на огромните бургери и прещедрите американски порции, намират пицата с тънко като лист хартия тесто за незасищаща. По тази причина започват да търсят по-богата версия.
И се захващат да измислят нещо съвсем ново и по американски вкус, което включва хрупкава коричка, много сос и колбаси или кайма, изобилие от сирене и други добавки.
Трикът бил тавата за печене да се напои с повече зехтин, за да може при печене коричката не само да се пече, но и леко да се изпържи и да стане още по-хрупкава.
••• Мистерията на "Строганов" разкриваме тук:
Кулинарният историк Питър Ригас на свой ред смята, че историята на чикагската пица е различна.
Пред американския National Geographic той разказва, че годината и мястото са същите, но създателят е друг. Той е Рик Рикардо, който пазел рецептата за провинциална версия на пицата, приготвена в дълбок съд.
Рецептата била някъде от Саленто и включвала ръчно разточено тесто, доматен сос и моцарела. Първата чикагска пица, обяснява Ригас, била около 3 сантиметра висока.
Постепенно пицата става още по-дебела и плънката - още по-богата, като в нея влизат месо, зеленчуци и други сирена, освен моцарелата. Пицариите в Чикаго, пък после и в околността, добавят неща по свой вкус, местни продукти като наденица и груба телешка кайма и локални пушени сирена.
Ражда се и чикагската пица с няколко слоя тесто между пълнежите, която започва да прилича на лазаня с истински дебели тестени кори.
Пицата от Чикаго е нещо, което италианците може и да ненавиждат, но допада на българския вкус и особено на любителите на сочни ястия.
Ето и необходимите продукти за нея:
- 250 грама брашно + още малко за доомесване
- 200 милилитра вода
- 1 пакетче суха мая
- 1 чаена лъжичка сол
- 1 чаена лъжичка захар
- Щедро количество зехтин
- 300 грама доматен сос
- 400 грама кайма и/или колбаси на ситно
- 300 грама моцарела
- 3-4 скилидки чесън - на ситно
- 1 малка глава лук - на ситно
- Сол, пипер, босилек, риган
Начин на приготвяне:
В малко топла вода с лъжичка захар се активира маята. През това време в купа се изсипват брашното и солта и се прави кладенче. Изсипваме активираната мая и бъркаме, а когато започне да се образува меко тесто - прехвърляме на набрашнен плот и месим.
Когато усетим, че тестото е еластично и лесно за работа, го връщаме в купата с малко зехтин, покриваме с чиста кърпа и оставяме за около час да се надигне.
Докато тестото втасва, в дълбок тиган се запържват лукът и чесънът, след което се прибавят каймата и колбасите. Най-накрая се изсипва и доматеният сос, подправя се със сол, пипер, босилек и риган, и се разбърква до леко сгъстяване.
••• Как да си приготвим "Карбонара" като италианците:
Внимание - сосът не трябва да става гъст и тъмночервен като за спагети!
Дълбока тава с диаметър 20-22 сантиметра се намазва обилно със зехтин и тестото се разпределя по дъното и стените. На дъното се маже малко доматен сос и се стърже част от моцарелата. Изсипва се месната плънка, отгоре се слага останалият доматен сос и се настъргва останалата моцарела.
Печем в много силно загрята на 190-200 градуса фурна до хрупкава коричка.
Сервира се топла, но не и гореща.
Към плънката могат да се прибавят маслини, каперси, гъби, чушки, кисели краставички и цели листенца босилек. Можем да заменим част от моцарелата с пармезан или с твърдо жълто сирене, което да се топи добре при висока температура.
