Здравейте мили мои момчета... и едно момиче,
Искам да използвам предоставената ми възможност и този общонароден електронен форум, за да ви почета така, както правят с геройски загиналите за свободата на България на втори юни.
Е, повечето от вас не са паднали жертва, но се надявам, че ще оцените по достойнство усилието и добрата воля, които проявявам, за да запазя спомените за вас живи. И да ги споделя, срам - не срам, с много непознати хора.
14 февруари 1984 г., Мишо
Първият ми Свети Валентин, на който съм влюбена, и затова имам повод да празнувам. Само дето изобщо не знам, че има такъв празник.
Преподавателският колектив на Първо основно училище "Кирил и Методий", БНТ, БНР и в-к "Работническо дело" не считат за съвместимо със социалистическия морал да осведомят населението, пък камо ли подрастващите, че на този ден в страните на загниващия западен капитализъм и материализъм се чества живота и делото на популярен католически светец, който приживе извършвал нелегални венчавки на римски войничета и избраниците на техните сърца.
Мен обаче не ме вълнува какъв ден е днес по неофициалния календар на Католическата църква, а само, че физкултурникът на класа Михаил ми е плюл в бозата през голямото междучасие. Деси от третия чин каза, че го е видяла, докато аз съм се била навела да си вържа платненката. Много съм щастлива, понеже това е сигурен знак, че Мишо ме харесва.
14 февруари 1988 г., Васко
В България все още не знаем, че на днешния ден влюбените си разменят бонбониери във формата на сърце. То и да знаем, единственото шоколадово лакомство, за което се сещам, са марципаните "Кума Лиса" и едни бонбони "Пънчета", които май не са особено подходящ подарък за някого, когото мислиш за секси и умен.
Не съм влюбена в съученика си Васил. Той е талантлив карикатурист и очарователно срамежлив, но има конски зъби и не мога да си представя даже да го целуна. Влюбена съм в Марко ван Бастен. Обаче Кодексът на поведение на готините гимназисти повелява да демонстрираш сексуално привличане към реални хора, с които реално можеш да се натискаш "у вас или у нас." Затова се правя, че харесвам Васко.
Кодексът повелява също да си тупираш косата в корените и да си циментираш бретона със смес от разтопена захар и водка. Обаче на този спомен не му е мястото тук, защото принадлежи в графата "Гафове от младостта, които не искаш да повториш".
14 февруари 1997 г., Сами
Знам, минали са почти десет години, ама какво да правя, като все бях влюбена във футболисти! А, да, и в един алпинист, когото бяха наели да боядисва фасадата на блока ни, но той не се брои, понеже даже не разбрах как се казва, а и го гледах само отдолу-нагоре. Както и да е.
Сега си имам истинско гадже и се вълнувам, понеже сме много влюбени и постоянно се целуваме. Аз живея в студентско общежитие. На днешния любовен празник сме в стаята ми, слушаме дискове, пием малки хапчета и евтино вино и той ми чете на глас тъпите си авторски стихове.
,Атмосферата е жестоко groovy и няма как да е иначе, понеже сме в края на 90-те, аз се обличам и си правя косата като Гуен Стефани, а много известни музиканти или вече са се самоубили, или са на път да се самоубият. След години ще нарекат този лайфстайл "хипстерски".
Убиецът на настроението е фактът, че Сами е в девети клас. Към 11 и половина баба му, която му е и легален настойник, идва да си го прибере и ме заплашва, че ще ме съди до дупка за педофилия. И дано изгния в затвора, дано!
Тогава още не съм гледала "Оранжевото е новото черно" и не съм наясно, че да лежиш в женски затвор се оценява с 8,4 по ска̀лата от 10 на IMDb, иначе нямаше да ме толкова бъзѐ от бойната баба.
14 февруари 2001 г., Елена
Елена ми отваря вратата на квартирата си само по бикини, обици и татуировка с делфин на лявото бедро. Въпреки че вече отдавна съм излязла от пубертета, продължавам с лудите експерименти. И нямам предвид връзката с момиче, а че се оставям в нейните две леви ръце да ме подстриже. За празника й подарявам мече, което държи сърце между късите си лапички, и бутилка черно "Джони".
А тя, понеже нищо не ми купила, казва, че ще ми подари едно безплатно подстригване. Понеже не искам да я обидя, се съгласявам, макар и с неохота. Лошото ми предчувствие, че денят няма да завърши с хепи енд, се потвърждава.
Оказвам се с прическа "Киче" (Mullet) от 80-те - "отпред късо, отзад модерно". Но в моя случай Т-то от думата спокойно може да отпадне. Нищо де, не се цупи, бързо ще израсне, чурулика Ленчето, която очевидно не изпитва грам гузна съвест, задето ме е обезобразила. Иде ми да си сложа торбичката от подаръка върху главата и така да си ходя до края на годината.
Много тъп Свети Валентин.
14 февруари 2005 г., Тео
Как пък един нормален родител не се намери да ми каже да не се събирам с мотористи!
Нека ми е сега да лежа в "Пирогов" със счупен крак и лице, което все едно 10 бесни котки са драли. Ако в бъдеще ще трябва да избирам между калпава подстрижа и разходка с мотор (без каска!) като подарък за Св. Валентин, ще избера... гадже, което няма амбиции във фризьорския бранш, нито пък категория А за управление на мотоциклет с мощност над 15kW.
Teo, между другото, е жив, но лежи в друга стая.
14 февруари 2010 г., Юстайн
След като от шест месеца вече съм в Осло, за да си пиша докторантурата, в реда на нещата е да си хвана гадже норвежец, нали така? Въпреки че първоначалната идея беше Юстайн да е само за временно ползване, към днешна дата съм доста влюбена в него и чакам с нетърпение да видя с какво ще ме изненада за празника.
И си чакам, ли чакам, ли чакам... Абе, я да му се обадя, че след няма и три часа ще е вече 15-ти.
- Мило, идваш ли вече насам?
(Хм, на заден фон се чува подозрително голяма гюрултия.)
- Кой е?
(Дишам през носа и се опитвам да запазя самообладание.)
- Аз съм! А ти къде си?
- В "Тримата братя". Празнуваме Свети Валентин. С едни други братя. (пауза) А кой се обажда?
Връщам се към План А: "Само за временно ползване".
14 февруари 2011 г., Петър
И аз веднъж да се хвана с интелектуалец като мен, даже с една идея по-умен, и той да се окаже хипохондрик с обсесивно-компулсивно разстройство. Ето, днес, например, вместо да излезем като нормална двойка, да хапнем миди и да пийнем вино в някой хубав ресторант, Петър прекарва деня в:
- Пиене на три вида чай за профилактика срещу шест различни болести.
- Преглед на новините за климатичните промени по света.
- Изваждане на всички прибори от кухненския шкаф и връщането им обратно.
- Проверка съдържанието на кошовете за отпадъци, за да се увери, че съм изхвърлила разделно капачките от буркани и лимонените кори.
- Мерене на температурата и проверка на гърлото за налепи.
- Излъскване на всички дръжки в дома със спирт.
- Казвам на Петър, че излизам за малко да се видя с една приятелка и после да се изч**ам с брат й. Добре, приятно, отвръща той. И после да си вземеш душ, нали?
14 февруари 2016 г., Алекс
Чак не мога да повярвам, че с този милениъл карам вече трета година! Но определено след интелектуалеца-психопат имах нужда от нещо по-лековато, за да не кажа направо инфантилно. Телефонът му звъни с Рита Ора, носи само ластични дънки с навити над глезените крачоли, а несесерът му с козметика е в пъти по-голям от моя.
На днешния празник сме в Лондон и пием бири и шотове с непознати, но много готини младежи в драг-бар в Сохо. Подът е лепкав от разлетия алкохол, а по стените има табели, предупреждаващи да си пазим личните вещи. Но не и личните гаджета!
Връщам се от тоалетната и заварвам Алекс да се целува с някакъв с татуирани "ръкави". Хм, свивам рамене, голяма работа! Taка са милениълите. А и все пак сме в лондонски клуб за кралици.
14 февруари 2019 г., Мика
Този пък финландец откъде се появи!? Нищо де, нека е тук, за цвят. А, и е свирил в групa, подгрявала Apocalyptica и Childern of Bodom!
14 февруари 2021 г., Аз
В навечерието на един кастриран, уплашен, гневен Свети Валентин, чието романтично туптящо сърце е изтръгнато от гърдите с голи ръце от един невидим, но осезаемо близък и опасен малък враг, исках да ви спомена с добро и да ви благодаря, задето бяхте част от живота ми, скъпи момчета и едно момиче.
Свестни и кретени, свръхамбициозни и мегамързеливи, мърлячи и чистоплътни, вие бяхте дружина от воини, които през годините се биха самоотвержено, за да бъда щастлива. Пък макар понякога и само в рамките на 2 минути и 40 секунди.
На вас и на всички, които са били влюбени, са влюбени или предстои да се влюбят (макар и в крайно неподходящи хора) посвещавам този Свети Валентин.
