Сентралия: Призрачният град, който живее върху самия ад и потъва в шарени графити

В края на 50-те години на миналия век бъдещето пред Сентралия, щата Пенсилвания, изглежда светло.

Градчето е едно от много, които се препитават от минно дело, постепенно привличат все повече жители към себе си и населението чувствително се разраства. Заедно с това жителите му започват да живеят и по-охолно.

Всичко се променя изведнъж през 1962 г., а оттам нататък бързо и категорично мястото се превръща в призрачен град.

През тази година под улиците на Сентралия започва да гори пожар заради въглищните залежи.

Макар че тези пожари не са нещо необичайно из галериите на мините, някои от жителите намират в избухването на огъня проклятие или нечия мистериозна намеса. Причината, както разяснява за "Би Би Си" геологът Анупма Пракаш, е, че често пламъците тръгват от само себе си и без никакво човешко участие.

Антрацитните въглища, добивани и в Сентралия, пък са още по-силно запалими, особено в изоставени минни галерии, каквито има в изобилие под града.

Една от версиите за големия пожар гласи, че на 27 май 1962 г. боклуци на местното сметище са умишлено подпалени с цел контролирано изгаряне. Пламъците обаче излизат извън контрол и някак си стигат до галериите, оставени на произвола на съдбата, и оттам нататък процесът става необратим.

Други разказват за Atlas Obscura, че контролираният огън бързо е бил овладян от местните пожарникари и причината за пожара не е толкова лесно обяснима.

Появяват се всякакви странни разкази - за странен шофьор на камион, който е запалил огън край пътя, за пожар, който тлее още от времето на Голямата депресия и някак си се е възродил за нов живот, за необясними тътени, дочути в същия ден и други.

Webcafe История

Тайният съветски град в балтийските гори, който сега природата изяжда

Проектът се нарича Скрунда-1 и е на 70 километра западно от Рига

Каквато и да е истината - тя решава съдбата на Сентралия веднъж завинаги.

Пламъците успяват да достигнат до над 90 метра дълбочина и да развият над 730 градуса по Целзий. От шахти и ями започва да излиза гореща пара, която издава, че се случва нещо обезпокоително.

Миризмата на сажди и изгорели вредни газове само потвърждават подозренията.

Пракаш обяснява, че при подобен тип горене се отделят въглероден диоксид, серен диоксид, живак и прахови частици. Заедно с това идва и опасността тунелите да не издържат и почвата на повърхността да се срине.

Усилията за гасене на пожара под Сентралия продължават 20 години и не дават никакъв резултат и така градът става призрачен.

Според Департамента за опазване на околната среда пламъците могат да тлеят под града още 100 години и повече. Всичко зависи от притока на кислород към тунелите и от наличието на залежи от антрацитните въглища, макар че дори и сега Сентралия живее сякаш върху самия пъкъл.

Градът би потънал в пълна забрава, ако през него не се беше появила Магистралата на графитите.

Снимка: iStock

Точно както с пожара, и с графитите е така - никой не знае със сигурност кога и как се появяват.

Магистралата, напукана заради случващото се под земята, е старият Път 61, който е свързвал Сентралия със света.

Първоначално около 2000 г. се появяват няколко драсканици и за няколко години целият път е нашарен с графити, тагове, рисунки и обикновени нецензурни драсканици на полови органи.

Зловещото място се превръща в магнит за фотографи и в неофициална забележителност за Пенсилвания.

Мнозина обаче приемат графитите за признание за официалния край на Сентралия - град с набраздени от подземния ад пътища, в който няма вече жива душа, която да спре вандалите.