Колко важна е битката за Бахмут

Всяка една голяма война обикновено се свързва с различни места, които се превръщат в символи на ужас.

Едно от тях без съмнение е Сталинград, когато говорим за Втората световна война. Ужасите от разпада на Югославия пък най-често се свързват със Сребреница.

Малко повече от година след началото на войната в Украйна вече имаме Мариупол, Буча и Бахмут, като последният се превърна в истински синоним за кръвопролитие и чиста бруталност.

В продължение на почти 10 месеца руските сили опитваха да превземат малкия град и част от околностите му в най-кървавата битка от началото на войната насам, която изглежда като действие в Първата световна война с безкрайни артилерийски двубои, затънали в кал окопи и безкрайни минни полета. 

Едва миналия уикенд президентът Владимир Путин поздрави своите войски и частната армия "Вагнер" за "освобождаването" на Бахмут, но украинският президент Володимир Зеленски отхвърли твърдението и заяви, че градът все още "не е окупиран".

Междувременно началникът на сухопътните сили генерал-полковник Александър Сирски каза, че украинската армия напредва по фланговете и е на път да постави в тактическо обкръжение намиращите се там руснаци.

Към момента не е съвсем ясно коя от двете страни какви позиции точно държи и дали наистина украинската армия се е изнесла окончателно от крайните квартали, или все още има присъствие там.

Това, което е ясно със сигурност, е, че Бахмут вече не съществува като град.

Към началото на войната той е с население от около 70 000 души, невзрачен, сив и сгушен в район с много солни мини.

Все пак Бахмут e транспортен и логистичен център с жп гара и място, където се пресичат няколко основни пътни артерии. Неслучайно там се води двумесечна битка още през 2014 г., а в началото на сегашния конфликт руското командване го счита за важна цел, тъй като превземането му би отворило коридор за настъпление към Краматорск и Славянск с възможност за овладяване на цялата Донецка област.  

Сега обаче нещата изглеждат по-различен начин. От града не е останало нищо, освен развалини. Непрекъснатите бомбардировки са унищожили всичко, което би могло да има значение, а инвестираните ресурси и дадените жертви от двете страни далеч надхвърлят всякаква стратегическа стойност.

От една страна загубата още преди няколко месеца на намиращия се в непосредствена близост град Соледар постави украинските сили в неизгодна позиция и по това време логиката налагаше те да се изтеглят към укрепената линия на височините при Часов Яр, която е далеч по-удобна за защита от равния терен в Бахмут. Украинците обаче останаха.

В същото време руснаците претендират за победа, която по-скоро изглежда като пирова на фона на вложените усилия, дадените жертви и невъзможността да развият успеха си.

Логика обаче има.

За Украйна битката за Бахмут се превърна в символ на упорита, решителна съпротива срещу инвазията, важен в чисто психологическо и пропагандно отношение - акцентира се върху героизма и непоколебимостта на собствените сили и се осмива некадърността на противник с амбициите да стигне до Киев, но не може да превземе малък град.

От военна гледна точка украинците обезкървиха "Вагнер", което беше едно от малкото действително ефективни руски формирования на фона на катастрофалното представяне през миналата година.

Допреди 1-2 месеца именно наемниците на Пригожин бяха основната движеща сила на офанзивата в района и действаха почти самостоятелно по целия фронт от Соледар до Бахмут.

Само че от Министерството на отбраната прекъснаха възможностите на "Вагнер" за попълване на редиците чрез набиране на доброволци от руските затвори и това доведе до изтегляне от фланговете около Бахмут, където наемниците бяха заменени от части на армията. Те от своя страна бързо бяха принудени да отстъпят малко територия и така се отвори възможност за украинско обкръжение на Бахмут, за което самият Пригожин предупреждава.

С времето битката придоби чисто политическо значение за Москва, като тя стана една от малкото възможности за представяне на реален военен успех след поредицата отстъпления от миналата есен. За Пригожин в частност Бахмут е шансът да докаже в Москва, че може да е полезен в напечени ситуации срещу сериозни противници, като именно той донесе тази победа. 

В този смисъл цялата битка и трудностите покрай нея станаха основен повод за създаване и задълбочаване на публичния конфликт между олигарха и висшето командване на армията в лицето на министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на генералния щаб Валерий Герасимов.

Webcafe Анализ

Евгений Пригожин трябва да осъзнае, че ролята му е да изпълнява поръчки, а не да ги дава

"Готвача на Путин" и неговото спорно място в йерархията на Кремъл

Упорството на украинците да останат в Бахмут и да увлекат "Вагнер" в кървава битка, макар и на сериозна цена за себе си, разкри тежките дефицити по отношение на командване, комуникация, логистика и снабдяване. През последните месеци Пригожин непрекъснато отправя обвинения в некомпетентност, умишлено лишаване на "Вагнер" от боеприпаси и лична неприязън към него самия.

Дори си позволи да отправя намеци към самия Путин.

В малко по-дългосрочен план конфликтът на Пригожин с политически и военни фактори в Москва може да тръгне във всякаква посока с непредвидими последици.

Със сигурност подобно нещо не работи добре за армия, която допреди малко повече от година имаше репутацията на добре смазана машина, и много вероятно ще трябва съвсем скоро да се отбранява.