Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Коридорът на превратите в Африка

Поредният военен преврат отваря възможност за още повече нестабилност в един от най-бедните региони на света Снимка: БГНЕС
Поредният военен преврат отваря възможност за още повече нестабилност в един от най-бедните региони на света

Политическата нестабилност е една от типичните характеристики за Африка в десетилетията след разпадането на колониалната система и формирането на нови държави.

Военните преврати са редовни явления на континента, а насилствената смяна на властта и люшкането от една репресивна диктатура към друга сякаш са се превърнали в нещо напълно обичайно.

Превратът в Нигер от края на юли е поредният през последните години и показва една притеснителна тенденция за нарастваща нестабилност в Африка.

От 2010 година насам на територията на континента има отчетени общо 31 различни случая за явен опит на военни или цивилни да свалят от власт действащо правителство.

Успешните са 15, като цели 8 от тях се случват в рамките на три години- от 2020 г. досега.

Само един не е дело на военни - този в Тунис, където президентът Каис Сайед разпусна парламента през лятото на 2021 г. в контекста на масово недоволство срещу икономическата ситуация в страната и последствията от COVID-19 пандемията.

Оттогава насам той управлява страната чрез укази след промени в конституцията с референдум, редуциращи правомощията на парламента в полза на една свръхпрезидентска система.

Всички военни преврати в Африка от 2020 година досега. В Гвинея, Мали, Буркина Фасо и Нигер има преминаване към проруски външнополитически курс Снимка: Webcafe
Всички военни преврати в Африка от 2020 година досега. В Гвинея, Мали, Буркина Фасо и Нигер има преминаване към проруски външнополитически курс

С изключение на този преврат всички останали от последните три години се извършват в един много деликатен регион в Африка, който се простира между бреговете на Атлантическия океан и Червено море, създавайки своеобразен "коридор на превратите."

Единствено Чад прекъсва въпросния "коридор", но там също имаше насилствена смяна на властта след убийството на президента Идрис Деби в сражение с бунтовници, а армията назначи еднолично, без избори, сина му Махамат за президент през 2021 г.

Някои от новите управления са с явен антизападен характер и открито търсят подкрепа от Русия, докато други просто остават резервирани към Европа и САЩ.

Все пак общото между всички е, че се намират в новия глобален епицентър на тероризма и радикалния джихадизъм.

Мали - 2021 и 2022 г.

Още през 2013 г. ситуацията става критична, когато тогавашният френски президент Франсоа Оланд разполага войски в Мали в контекста на бунта в северната част на страната и последвалия устремен напредък на организации, свързани с " Ал Кайда", в посока столицата Бамако.

Непосредствената заплаха е отстранена, но в следващите години борбата с радикализма, престъпността и трафикът към Европа попада в задънена улица, докато в същото време отношенията между Мали и Франция се сриват.

Кулминация на общественото недоволство настъпва през юни 2020 г. когато по улиците на Бамако излизат хиляди хора с призиви за оставка на президента Ибрахим Бубакар Кейта заради насилието в страната и влошената икономика по време на COVID-19 пандемията.

Тогава на преден план излиза полковникът от силите за специални операции Асими Гойта, чиито хора арестуват повечето членове на правителството и принуждават президента да подаде оставка.

Впоследствие е създаден Национален съвет за народно спасение, в който влизат военни и политици, а обещанието е в рамките на 18 месеца да бъдат проведени избори и преход към цивилно управление. За президент е назначен Ба Ндав, а негов заместник става Гойта.

Двете фракции така и не започват да работят ефективно, а напрежението ескалира през януари 2021 г., когато силите на Гойта арестуват Ндав и военните поемат пълен контрол над Мали. В резултат страната е с наложени редица санкции и замразено членство членство в ECOWAS и Африканския съюз.

Нещо повече - хунтата, водена от Гойта, окончателно прекъсва сътрудничеството си с Франция в областта на сигурността, а Париж изтегля силите си от страната. Вместо тях в момента там действат части на "Вагнер".

Гвинея - 2021 г.

Ширеща се корупция, незачитане на човешките права и лошо икономическо управление са причините, с които полковник Мамади Думбуя оправдава своите действия срещу правителството на президента Алфа Конде в държавата на брега на Атлантическия океан.

В момента Гвинея е със замразено членство в ECOWAS и Африканския съюз, като международният натиск принуждава Думбуя да поеме ангажимент за преход към цивилно управление до края на 2024 г.

За разлика от ситуацията в Мали (и Буркина Фасо) тук няма ясно изразено присъствие на радикални джихадисти, но страната остава уязвима заради общата си граница с Мали и възможността за преливане на конфликта в Гвинея. 

Судан - 2021 г.

Този преврат идва като пряко следствие от революцията от 2019 г., която сваля от власт дългогодишния диктатор Омар ал Башир. Първоначално е установено военно управление, но впоследствие се преминава към преходен съвет между цивилни и военни.

Той обаче се разпада окончателно през ноември 2021 г., а властта е поета от армията, начело с Абдел Фатах ал Бурхан и влиятелната паравоенна организация Сили за бързо реагиране с командир Мохамед Дагало.

В случая Дагало е един от най-влиятелните военачалници в страната с редица обвинения за престъпления срещу човечеството по време на конфликта в Дарфур.

Смята се, че има тесни контакти с "Вагнер", осигурявайки достъп на руската компания до судански златни мини и връзка към съседните Либия и Централноафриканската република, където Пригожин е ангажиран с президента Фостен-Аршанж Туадера и местните богати залежи на ценни метали.

В началото на тази година разрив в отношенията между Бурхан и Дагало води до пореден конфликт в Судан.

Буркина Фасо - януари 2022 и септември 2022 г.

В началото на януари 2021 г. военна хунта, начело с подполковник Пол-Анри Дамиба сваля от власт профренското правителство на президента Рош Кристиан Каборе. Тогава финансовият покровител на "Вагнер" Евгений Пригожин поздравява Дамиба, който се самоназначава за нов държавен глава.

Точно както се случва в Мали, следва бърз разрив в отношенията с Франция и международни санкции, а хунтата се насочва към Русия.

Само седем месеца след преврата обаче отстъпването на територия на джихадистки и престъпни мрежи води до вътрешен конфликт в рамките на армията и нова смяна на властта.

Този път превратът се води от капитан Ибрахим Траоре, а Пригожин определя новия водач на страната като "достоен и смел син на своята родина."

"Народът на Буркина Фасо беше под игото на колонизаторите, които ограбваха хората, играеха своите гнусни игрички, обучаваха и подкрепяха банди разбойници и причиняваха много мъка на местното население", казва Пригожин.

Траоре продължава курса на сближаване с Русия, който води до окончателно изтегляне на френския посланик в Буркина Фасо и пълно изтегляне на френските антитерористични сили от страната.

Заради двата преврата в Буркина Фасо и Мали, съпроводени от яростни антифренски настроения, започна преместване на сили към Нигер в последните две години - особено след изгонването на Франция от първите две страни.

През 2019 г. САЩ отвориха и военновъздушна база за дронове в Нигер.

Трите държави са ключови в контекста на борбата с тероризма и овладяването на нелегалния трафик към Европа, но поредният военен преврат в Нигер единствено отваря възможност за още повече нестабилност и проникване на руско влияние в един от най-бедните региони на света.

 

Най-четените