"Пълно преразглеждане на досегашните политики към Китай" и извършване на базова оценка на използваните програми, инструменти и изобщо цялостния досегашен подход към азиатската държава - това е задачата, с която преди дни новият американски президент Джо Байдън натовари специално създадената специализирана група към Пентагона.
През последните години напрежението между Пекин и Вашингтон осезаемо се повиши, като двете държави влязоха в сблъсък на интереси по отношение на регионалната сигурност в Източна и Югоизточна Азия, глобалната търговия, технологиите и човешките права.
Бързият и агресивен възход на Китай в началото на века до голяма степен предизвика и застраши американската хегемония в международните отношения, което, на свой ред, провокира и съответната намеса на Вашингтон, а нарастващата тежест на Азия в световната икономика наложи нуждата от отделяне на повече американски ресурси за региона.
Сега Байдън е изправен пред една определено сложна ситуация в отношенията на САЩ с Китай и от тази нова комисия зависи как ще се променят те за в бъдеще.
Изследването ще се води от познато лице - Ели Ратнър, бивш съветник по сигурността на Байдън от мандата му като вицепрезидент при Барак Обама, който е считан за един от водещите експерти по Азия във Вашингтон с предпочитания за воденето на по-агресивни американски действия в региона.
"Целта не е да повишаваме напрежението", твърди Ратнър. "Ще се опитаме да идентифицираме най-важните предизвикателства и възможности пред държавния секретар, както и какви да бъдат приоритетите пред него и екипа му."
Това се случва в контекста на първият телефонен разговор между Байдън и Си Дзинпин и в момент когато новата администрация в Белия дом е в процес на мащабно преформулиране на американското участие в различните точки на света.
Точно ден след разговора между двамата, Байдън обяви инициативата на Пентагона за специализираната работна група, определяйки Китай като "предизвикателство".
"Трябва да се справим с нарастващото китайски предизвикателство, за да запазим мира и да защитим интересите си в региона", заяви той, цитиран от DW.
Байдън вече има опит в конфликта с Китай като вицепрезидент на Барак Обама. Още през 2008 г. тогавашният тогавашната админисрация въведе в ход нова политика на САЩ, която постави акцент върху Азия и стана известна под името "Pivot of Asia". Тогава Вашингтон препотвърди ангажиментите си към местните традиционни съюзници, участва в нови инициативи и увеличи осезаемо военното присъствие.
Доналд Тръмп продължи линията на конфронтация, но по различен път.
Той предпочете едностранния подход и отказа да сътрудничи активно чрез международните организации и наднационалните институции. Така през 2017 г. САЩ напусна Транстихоокеанското търговско споразумение, което бе един от важните приоритети на предишната администрация.
Вместо това политиката на Тръмп бе насочена директно срещу Китай. По-малко от две години след началото на мандата си, той вече бе започнал търговска война срещу Пекин, налагайки тарифи и квоти за вноса на китайски стоки.
Под американските удари попаднаха и технологични гиганти като Huawei, както и други, които бяха обвинени в опити за шпионаж и връзки с китайската армия. Само в последния месец от управлението на Тръмп над десет компании, сред които водещ производител на чипове и такъв на дронове, бяха добавени в черен списък на ограничени фирми.
Във военно отношение също бе засилено присъствието, като няколко пъти годишно американски самолетоносачи изпълняваха задачи в близост до Южнокитайско море или Тайван.
Сега по всичко изглежда, че Байдън ще продължи конфронтационната политика като наследство на предишните администрации.
Той едва ли има и особено голям друг избор за нещо друго. С последните си действия като президент Доналд Тръмп умишлено предприе някои ходове срещу Китай, които обвързаха новия американски президент с продължение на търговската война.
Нещо подобно бе именно поставянето на китайските фирми в черен списък от департамента по търговия. Освен това в последните две седмици от мандата си Тръмп определени като геноцид действията на китайското правителство срещу уйгурското малцинство, а също така премахна и ограниченията за дипломатическите контакти с Тайван - все решения, които Байдън трудно може да отмени, поставящи го в позиция без особено много възможности за маневриране.
В момента без значение дали иска или не, новият президент ще трябва да повече или по-малко да продължи политиките на своите предшественици.
Въпросът обаче е до колко те показаха успех?
И Обама, и Тръмп се провалиха в опитите си да сдържат Китай, като Пекин в момента по никакъв начин не изглежда като особено омаломощен противник, дори и след последствията от COVID-19 пандемията.
Няма сигнали и за това САЩ да имат особен напредък в конфликта си с Китай. Търговският дефицит е общо взето на същите нива като в първия ден от стъпването на Тръмп в длъжност, а американския износ реално намалява от 2017 г насам.
Във външен план Китай не само, че не ограничава своите агресивни действия, но даже ги разширява, като атакува авторитета и автономията на Хонконг, продължи териториалната си експанзия в Южнокитайско море, извърши кибератаки срещу Австралия и реално погледнато не допринесе особено много към мирния процес със Северна Корея.
В резултат сега Байдън ще бъде изправен пред предизвикателството да се справя с един по-силен, опитен, търпелив и методичен в действията си противник.
В този смисъл създаването на работната група на Ратнър изглежда като едно добро начало. Идеята за преосмисляне и преглед на досегашните действия означава, че Байдън вероятно няма намерение просто да "претопли" старите политики от администрацията на Обама, в която той сам бе важна част.
Със сигурност няма универсално средство за справяне с китайското предизвикателство, но при всички положения има алтернативи на подходите от последните години.
Акцентът трябва да бъде поставен върху употребата на дипломатически, икономически и правни инструменти, които до този момент бяха до голяма степен пренебрегвани. Това означава преди всичко връщане на доверието на съюзниците. Вашингтон винаги е имал верни партньори в региона, но изолационалисткия характер на "America First" политиката на Тръмп в известна степен увреди отношенията с тях.
Той не веднъж заплаши да изтегли американските сили от Южна Корея и Япония, изисквайки нереалистични суми от Сеул и Токио за тяхното оставане като сдържащо средство. Подобни действия, както и това за едностранното отменяне на военни учения с Южна Корея през 2019 г., поставиха под въпрос ангажимента на Вашингтон по отношение сигурността на съюзниците си.
Необходимо е САЩ да поеме грижата за укрепване на своите бази в региона и да подкрепи партньорите, увеличавайки капацитета им за отбрана. Вместо да бъдат изнудвани и притискани за пари, Байдън лесно би могъл да предоговори отбранителните споразумения по начин, който гарантира споделена финансова отговорност, оценявайки важността на американското присъствие там.
По този начин ясно ще се изпрати послание и ще позволи на американския президент да влиза по-изгодна позиция при преговори с Китай.
Да, намирането на общ език при всички положения не е лесно с противник, който има съвсем различни разбирания по отношение на човешките ценности и идеали, а Китай със сигурност Китай няма да стане съюзник на САЩ.
И все пак във Вашингтон трябва да стане ясно веднъж завинаги, че отхвърлянето на диалога с Пекин като ефективно средство само би навредило.
