Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

С какви оръжия руската армия води войната в Украйна

Колкото повече се удължават бойните действия, толкова повече войната има потенциал да се превърне в един конфликт на изтощение и за двете страни Снимка: Getty Images
Колкото повече се удължават бойните действия, толкова повече войната има потенциал да се превърне в един конфликт на изтощение и за двете страни

Само за три седмици войната в Украйна се превърна в един от най-мащабните военни конфликти от Втората световна война насам. Русия провежда една многостранна офанзива на широк фронт, която се превръща в кърваво и разрушително начинание и за двете страни.

Опитът за скоростен пробив само за няколко дни с лекоподвижни, мобилни групи се провали и руската армия премина към постепенна офанзива със заобикаляне или опит за обграждане на укрепени, градски райони.

В тази ситуация силите на Москва могат да разчитат на широк набор от оръжия, които използват, за да надделеят в конфликта, имайки предвид своето качествено, а и като цяло количествено превъзходство над украинската армия.

Към момента обаче това не изглежда достатъчно за категорична победа, а колкото повече се удължават бойните действия, толкова повече войната има потенциал да се превърне в един конфликт на изтощение, където най-важното ще е кой колко е готов да жертва в името на победата. 

И все пак с какво разполагат руснаците и какви са основните оръжия, които използват досега?

Може да се каже, че още от първия ден на войната те успяха да наложат доминация над въздушното пространство на Украйна. Това не бе нещо неочаквано предвид острите дефицити на украинските военновъздушни сили и противовъздушна им отбрана, които все пак продължават да нанасят щети. 

По тази причина за руската авиация не може да се каже, че използва пълния си капацитет заради рисковете от дебнещи украинци с преносими ПВО системи Stinger - най-съществената опасност за нископрелитащи щурмови самолети и хеликоптери като Ка-52, Ми-28 и Су-25.

Тяхната основна роля е да предоставят поддръжка на наземните сили и в същото време да ликвидират противникови укрепени пунктове, както и всяка възможна противникова техника, която може да представлява опасност.

Щурмуви хеликоптер Ка-52 Снимка: Wiki Commons
Щурмуви хеликоптер Ка-52

От началото на войната руската армия залага и на употребата на различен вид ракети. Срещу тях украинското ПВО е почти безпомощно. Ракетите Stinger са с малък обхват на действие, а пък по-сложни системи с далечен обхват като С-300 или "Бук" вече почти няма.

По тази причина украинското небе в момента е почти изцяло отворено за действието на различен тип ракети с малък и среден обсег, които се изстрелват от кораби в Азовско и Черно море, от установки на терен или от самолети. Смята се, че до края на миналата седмица са използвани над 1000 ракети от различен вид.

Сред тях са крилатите "Калибър" с обхват до 2500 км и възможност да бъдат въоръжени с 500 - килограмова бойна глава. Те са сред най-точните руски оръжия за прецизни удари, но са скъпи и са в серийно производство от 2015 г., което означава, че към момента Русия едва ли разполага с голям запас от тях.

Така че тук може на преден план да излязат остарелите съветски алтернативи X-55.

За поразяване на ключови противникови военни или правителствени цели Русия използва и значително по-мощните балистични ракети "Искандер" с обхват от 500 км. Те са в възможност да нанасят повече щети и са подходящи за поразяване на фортифицирани цели.

Досега руската армия ги е използвала както от своя територия, така и от тази на Беларус.

За първи път на терен бе използвана и ракета "Кинжал". Тя е с обхват от 2000 км, достига 10 пъти скоростта на звука и може да предприема защитни маневри във всеки един етап от полета си, което я превръща в първото хиперзвуково оръжие, използвано в реална бойна обстановка.

Употребата на "Кинжал" в момента е най-вече с тестови и демонстративни цели, като Русия в никакъв случай няма капацитета и възможностите да използва в големи количества ракета от такъв тип.

Ракетата "Кинжал" се изтрелва от МиГ-31 или стратегически бомбардировач Ту-23М3 Снимка: Wikimedia Commons
Ракетата "Кинжал" се изтрелва от МиГ-31 или стратегически бомбардировач Ту-23М3

На терен Русия залага на един подход, доминиран от използването на артилерия и неголеми механизирани формирования така че да бъде постепенно деградиран противниковия военен потенциал.

Руснаците бомбардират укрепените позиции на украинската армия и се стремят да ги обградят напълно, използвайки най-вече своите модернизирани танкове Т-72B3 и голямо количество други по-леки бронирани машини и самоходни артилерийски установки.

Най-често става въпрос за населени места, което неизбежно води и до голям брой цивилни жертви и разрушена инфраструктура.

Тук основното средство, което използва руската армия са системи за залпов огън "Град", "Смерч" и "Ураган", проектирани да изстрелват серия от неуправляеми ракети срещу зони с концентрирани на едно място войници или техника.

На няколко пъти се появиха и данни за действащи ТОС (тежка огнехвъргачна система) "Буратино" и "Солнцепек". Те също представляват системи за залпов огън, само че са въоръжени с термобарични (вакуумни) снаряди.

Подобни боеприпаси не са забранени от международното право, но са с крайно противоречив характер, особено ако се използват в цивилни райони.

Причината е, че при взрив буквално всмукват целия въздух около себе си, за да се получи по-мощна експлозия и последващ запалителен ефект.

Но, ако термобаричните боеприпаси все още не са забранени, то не такъв е случаят с т.нар. касетъчните (клъстерни) бомби. 

Те представляват множество малки експлозиви, събрани в по-голяма бомба, ракета или артилерийски снаряд. Носителят се отваря по време на полет и те се разпръскват над обширен район, взривявайки се при удар.

Отвъд първоначалното си въздействие, много от по-малките бомби могат да не експлодират веднага, като създават условия за дългосрочна опасност за цивилни.

През 2008 г. в Дъблин е приета конвенция за забрана на използването, производството, складирането и трансфера на касетъчни боеприпаси, която е подписана и от Русия.

Според Служба на Върховния комисар за правата на човека към ООН има "достоверни данни" за случаи на използване на клъстерни бомби от страна на руската армия.

"Поради тяхното широкообхватно действие, използването на касетъчни боеприпаси в населени райони е несъвместимо с принципите на международното хуманитарно право, уреждащи провеждането на военни действия", обяви говорителя на Службата Лиз Тросел.

   

Най-четените