Потъването край бреговете на Гърция на препълнено с мигранти рибарско корабче вероятно е "най-ужасяващата трагедия", която се е случвала в Средиземно море, според европейския комисар по вътрешните работи Илва Йохансон.
Дотук намерените тела са 78, но броят на загиналите вероятно е много по-голям, тъй като още около 500 мъже, жени и деца се водят изчезнали. Спасените са 104, като се смята се, че общият брой пътници е бил между 600 и 750, натъпкани в малък рибарски кораб.
"Все още нямаме цялата информация какво се е случило, но изглежда, че налице имаме най-ужасяващата трагедия, която някога сме виждали в Средиземно море", каза в петък Йохансон на пресконференция в Брюксел.
Към момента се знае, че плавателният съд е тръгнал празен от Египет и е продължил към либийското пристанище Тобрук, за да натовари стотиците мигранти, чиято крайна цел била Италия.
Според гръцките власти местната брегова охрана е следяла отблизо корабчето в продължение на часове, като на няколко пъти са отклонени предложения за помощ. В някакъв момент двигателят на претъпкания плавателен съд отказва и тук някъде се появяват различните версии за това какво се е случило.
Гръцката брегова охрана твърди, че е настъпила масова паника на борда, която довела до преобръщане и почти мигновено потъване. Допреди това корабчето не е имало нужда от спасяване и се е движело без проблеми. Според друга версия изобщо не е имало развален двигател, като гръцки кораб опитал да изтегли мигрантите към брега, но неправилно поставени въжета довели до преобръщане.
От друга страна BBC използват данни от платформата за анализ и проследяване на морския трафик MarineTraffic, според които в продължение на часове е имало висока активност на плавателни съдове точно на мястото на трагедията.
Тоест корабчето почти не се е движело във време, в което гръцките власти твърдят, че е било на стабилен курс, без видими проблеми и спешна необходимост от спасяване.
Затова гръцката брегова охрана в момента понася сериозни критики, че не е направила повече и не е действала достатъчно бързо, за да помогне на бедстващия кораб. Вероятно официалната версия на Атина ще се промени поне още 1-2 пъти, преди да разберем какво се е случило в действителност.
Остават твърде много въпроси в какво състояние е било корабчето, дали е било в движение и съответно по какъв начин е трябвало да реагира гръцката брегова охрана.
Трагедията обаче хвърля и светлина върху бежанската криза в ЕС, при която всяка година десетки хиляди мигранти, бягащи от война, политическа, икономическа нестабилност и бедност, рискуват да поемат по изключително опасни пътища към Европа.
Неслучайно именно в региона на Централното Средиземноморие се намират може би най-смъртоносните мигрантски маршрути в света.
Данните на ООН показват, че за периода 2014 - 2022 г. над 26 000 души са загинали или са изчезнали в опит да прекосят Средиземно море по подобен начин.
Ситуацията се повтаря почти по идентичен начин всяка година щом настъпи пролетта и продължава до есента, когато вече условията за прекосяване на морето стават значително по-тежки.
Тази пролет още в рамките на първата седмица на април властите в Италия спасяват над 2000 души, останали в открито море. При един от тях почти се стига до трагедия, когато корабче с 440 души на борда остава на дрейв между Малта и Италия в продължение на дни, преди мигрантите да бъдат спасени при 11-часова операция.
Няколко дни по-късно друг плавателен съд с 400 души на борда също се налага да бъде спасен.
Само в периода между януари и април, и то преди началото на активния сезон, италианските власти регистрират 31 000 бежанци, което представлява увеличение с близо 8000 спрямо същия период през 2022 г. Основната част пристигат от Кот д'Ивоар, Гвинея, Бангладеш, Тунис и Пакистан.
В случая с потъналия миналата седмица плавателен съд става въпрос за пакистанци, египтяни, сирийци, афганистанци и палестинци. Арестувани са 8 контрабандисти с египетски произход, които са управлявали корабчето. Със сигурност ще бъдат изправени пред съда и ще понесат последствията от действията си, но реалността е, че на тяхно място ще се появяват нови и нови.
Европейските държави просто не могат да намерят адекватен отговор на предизвикателството вече близо десетилетие. Първо бившият немски канцлер Ангела Меркел въведе своята политика на "отворени врати", която само и единствено стимулира увеличението на мигрантския поток, а след това договори сделка с Турция, за да се прекъснат маршрутите от там.
Направи се опит и за сделка с Либия във време, в което страната се управляваше от две различни правителства и не се знаеше всъщност кой какво управлява. Междувременно трафикантите не спираха да измислят различни начини, по които да заобикалят действията на всички морски операции на Европейския съюз.
Най-използваният беше да достигнат международни води и след това да зарежат мигрантите, разчитайки, че корабите и самолетите на европейските държави бързо ще открият и спасят изоставените в открито море хора.
В момента се прави опит да се постигне сделка с Тунис, а в началото на месеца пък се сключи трудно съгласие за ново споразумение за миграцията на общоевропейско ниво в рамките Съвета на министрите. То обаче тепърва трябва да минава през дебати в Европейския парламент и едва ли ще влезе в сила преди края на настоящата година.
Реформата предвижда система за солидарност между страните-членки. Те ще бъдат задължени да приемат определен брой бежанци, пристигащи в страна от Европейския съюз, която е подложена на миграционен натиск, или ако не го направят, трябва да предоставят финансова помощ.
Предвидени са и по-меки правила за връщането на тези, които нямат право на закрила или убежище в ЕС.
Споразумението само по себе си представлява крачка напред в координираните усилия на Европа, след като години наред страните не можеха да се разберат как да споделят отговорността, докато дебатът бе доминиран от политическа идеология и популизъм на национално и европейско равнище.
Последното така или иначе ще продължава да бъде фактор, имайки предвид характера на правителствата в държави като Унгария или Полша чиито предизборни кампании обикновено се градят на антимигрантска реторика.
За съжаление всичко това отново прескача по-важната тема за източника на проблемите.
Каквито и сделки за преразпределение на бежанци да договарят помежду си страните в Европейския съюз, хората няма да спрат да правят опити да пресичат Средиземно море в допотопни плавателни съдове. Цели общности в бедни държави от Северна Африка, Сахел или Близкия изток се изхранват от трафик, просто защото нямат други алтернативи за препитание.
Европа трябва да търси начини за справяне с причините за проблема, а не с неговите последствия.
