Тази седмица се провежда годишната среща на лидерите на страните от Г-20, които се събират на популярния остров Бали на фона на редица международни проблеми.
Това е най-голямото събитие на световните лидери от началото на COVID-19 пандемията, а Индонезия - като държава домакин - определи дневен ред с фокус върху икономическото възстановяване след пандемията, глобалните мерки за здравеопазването и въпроси, свързани с климата.
Разбира се на дневен ред стои също така войната в Украйна, като част от участниците в събитието изразиха скептицизъм относно членството на Русия. Даже през март месец канадският премиер Джъстин Трюдо заяви, че групата трябва да "преоцени" участието на Москва.
До изключване така и не се стигна, но все пак президентът Владимир Путин отказа да присъства, а вместо от него, руската делегация е водена от външния министър Сергей Лавров.
На преден план стоят и отношенията между Китай и САЩ, като лидерите на двете страни Джо Байдън и Си Дзинпин се срещнаха за първи път очи в очи след няколко досегашни разговора по телефона и онлайн.
Какво обаче представлява Г-20 и защо организацията е считана за един от най-важните международни форуми.
Преди всичко това е събиране на едно място на най-големите икономики в света - пространство, където да се води диалог между най-важните индустриализирани и развиващи се икономики по въпроси, свързани с международната икономическа и финансова стабилност, наред с всички други ключови въпроси.
Освен това събирането на едно място на толкова много световни лидери бива добър повод и за двустранни срещи, които понякога могат да бъдат основа за последващи мащабни преговори и споразумения.
Сама по себе си организацията няма секретариат или администрация. Всяко събитие се осигурява от съответната държава, която е била определена да бъде домакин, а важните предложения трябва да бъдат приети чрез консенсус.
Към момента постоянните членове са деветнадесет страни, както и Европейския съюз. Държавите са Аржентина, Австралия, Бразилия, Канада, Китай, Франция, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Япония, Мексико, Русия, Саудитска Арабия, Южна Африка, Южна Корея, Турция, Великобритания и САЩ
Испания, ООН, Световната банка, Африканския съюз и АСЕАН са постоянни гости, като всеки път има поканени и допълнителни такива.
Заедно всички постоянни членове на Г-20 представляват над 80% от световната икономика, почти 75% от световния износ и около 60% от населението на света. Тези цифри остават относително стабилни през последните около две десетилетия, докато същите проценти за нациите от Г-7, по-малката организация на развитите демокрации (всички те са и в Г-20), показват свиване, според данни на Световната банка.
Тоест нововъзникващите пазари и развиващите се икономики показват тенденция за заемане на все по-голям дял от световната икономика за сметка на Европа и САЩ.
Това логично води до конкуренция и неразбирателство, имайки предвид и различните политически системи, идеологии и интереси на различните членове.
Въпреки това форумът е представлявал основен инструмент за справяне с кризи. Например първата среща на върха от 2008 г., наред с последващите няколко, се считат за важни събития, спомогнали за преминаване през световната финансова криза.
Първоначалният фокус на Г-20 е почти изцяло върху макроикономически политики, но впоследствие разширява обхвата си.
Срещата на върха през 2018 г. в Аржентина се съсредоточава върху устойчивото развитие, докато предишната среща в Германия се задълбочава върху проблеми, свързани с корупцията, прането на пари и международните данъчни убежища.
Други чести теми на обсъждане са били борбата с международния тероризъм, както и климатичните промени. COVID-19 пандемията се оказа истински тест за организацията, като различните членове не успяват да координират ефективно усилията си за справяне с вируса.
Изменението на климата е във фокуса през 2021 г., но срещата води до малко конкретни ангажименти по въпроса. Страните се съгласиха да ограничат емисиите на метан и да прекратят публичното финансиране за повечето нови въглищни електроцентрали в чужбина, но не споменаха нищо за ограничаване на използването на въглища на местно ниво.
Тази година домакините от Индонезия са очертали дневния ред около три стълба на постпандемичната макроикономическа политика - глобална здравна архитектура, цифрова трансформация и преход към устойчива енергия.
На фона на разрушителната война в Украйна, породила безпрецедентно напрежение в международен план, конфронтацията и съперничеството най-вероятно ще доминират дискусиите и могат да провалят консенсуса.
Все пак Г-20 остава една организация с голям потенциал, не толкова заради опитите за намиране на съгласие по мащабни въпроси, които често могат да бъдат безплодни заради различните членове.
Силата на Г-20 в сравнение с други сходни форуми е гъвкавостта на срещите извън официалния дневен ред. Може да се каже, че няма друго подобно събитие, което да събира толкова световни лидери на едно място.
Изграждането на лични отношения между тях понякога може да има съществен ефект върху създаването на външна политика.
Истинският смисъл на Г-20 се крие в коренно противоположната характеристика на Г-7 - докато по-малката организация представлява блок от държави споделящи общи ценности и идеали, които целят да формулират координирани политики, то при Г-20 има налице група от страни, повечето от които не се харесват, но е наложително да си говорят.
При това на най-високо равнище.
Събирайки толкова много лидери заедно, срещите на върха на Г-20 предлагат редки възможности за преработване на двустранни отношения и създаване на директни канали за комуникация между най-влиятелните лидери в света.
