Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Болен Сидеров

Волен Сидеров - под маската на болен националист се крие друго лице
Волен Сидеров - под маската на болен националист се крие друго лице

На митинга на "Атака" по случай 3 март лидерът на партията Волен Сидеров заяви, че дава двуседмичен срок на ръководството на БНТ да спре излъчването на новините на турски език, които дразнели целия български народ.

Късно снощи атакистите заявиха, че даже ще поставят днес на ул. "Сан Стефано" часовник, който отброява дните до изтичане на ултиматума, даден от партията. След изтичане на срока "Атака" пък ще премине към постоянни протестни действия пред сградата на националната телевизия, се посочва в прессъобщението на партията.

Дали наистина „Атака" е поставила днес нещо пред БНТ, което да цъка, не успяхме лично да проверим. Но че в партията и в главата на лидера й нещо цъка - образно казано - е повече от ясно. Днес парламентът отхвърли и искането на партията да се осъди геноцида над българите в Османската империя. То беше едно от 7-те условия, които Волен Сидеров oбяви на националния празник 3 март, за да продължи да подкрепя управлението на ГЕРБ.

Изненада - „Атака" изнудва ГЕРБ?

Че откога? Откакто влезе в парламента преди година и половина, Волен Сидеров е по-тих от мишка. За това време най-шумната му политическа изява е когато миналата зима се напи на борда на самолет на „Луфтханза" (според твърдения на компанията) и започна да обижда екипажа, след което беше отведен на летището във Франкфурт на Майн от полиция. Полицаите не го арестуваха само защото той има дипломатически паспорт и съответно имунитет.

Оттогава досега - нищо съществено.

И сега изведнъж - митинги, закани, ултиматуми, часовници по сгради, условия към правителството. Какво така промени изведнъж активността на партията, тихо, кротко и полека клоняща към електорален залез според социолозите?

Отговорът е прозрачен до баналност - идват избори. И ако останалите основни политически партии имат все някакви каузи, за които да се борят, (с изключение явно на десните, които отдавна са се сбогували с понятието „електорат"), „Атака" има само една - собственото си оцеляване.

„Атака" обаче има само един политически враг, който да осмисля съществуването й - ДПС. И доколкото партията на Доган вече не е в управлението и тихичко се е покрила, дояждайки също по мишковски, на сянка, откраднатия през годините на управлението си политически, икономически и електорален кашкавал, хората на Сидеров стоят напълно нелепо на политическата сцена.

Нужен е враг

Та ако ще и измислен. Даже още по-добре да е измислен - щото ако е реален, и без да искат го победят, тогава какво? И понеже ДПС е пас, а на Доган освен да му ритнат барбекюто друго не могат да му направят при този тооооооолкова толерантен към консултантските услуги български съд, то дай да подгоним турците. Къде е разликата ли?

Може и да ви изглежда едно и също, но не е. Битката срещу ДПС е съвсем легитимна и нормална политическа борба, а нахъсването и насъскването срещу турците си е чист расизъм и българошовинизъм. Толкова чист, че няма да мине даже у нас (дали си даваме сметка колко всъщност реално са се променили нещата, откакто сме в ЕС?).

А (с ударение) Волен си е отворил устата да говори обичайните глупости, с които омая профашисткия и ултрадесен (и ултраляв също) електорат да го вкара в праламента, а (пак с ударение) са скочили чуждите посланици, преса, НПО-та и кой ли не. Само това му липсва на Борисов, на който и без това в момента му гори главата от проблеми - политически съюзник, от който няма особена полза, но за сметка на това вдига врява и дразни както политическите му врагове, така и Европа. Познайте колко точно минути ще остане съюзник Волен, ако не внимава в картинката...

Затова и Сидеров няма особен ход, освен да се пени за обречени и несъстоятелни каузи, като спиране на новините на турски или НС да гласува, че имало турски геноцид над българите.

Първото наистина дразни много хора, но е толкова псевдонационалистическа и дори антинационалистическа кауза, че чак няма нужда за пореден път да повтаряме толкова години дъвканите аргументи против. Но може да опитаме поне за малко.

Само си помислете

- с какво това ще направи живота ви по-добър и кой точно ще спечели от махането на тези новини - българите? Как - като накарат турскоезичното население да се чувства застрашено, респективно да гласува още повече за ДПС? Или като го оставят изцяло в ръцете на турски медии, без възможност до него да достига българската позиция?

Национализмът не е в това да твърдиш тъпо и упорито „ама те да научат български" (как - като им спреш официалната българска медия на майчиния им език? Която е всичко на всичко няколко минути на ден?), а да приемеш реалността прагматично и да се погрижиш например българите да не се чувстват като чужденци в някои райони на собствената си родина, където масово се говори (само) на турски дори в магазините и на други обществени места.

Например като откриеш цял кабелен или сателитен ТВ канал, който да обучава българските граждани, чиито майчин език е турският, на български език. Майчини езици, различни от официалния, има навсякъде по света. И никой не е решил проблема по друг начин, чрез забрани.

Интегрирайки все повече от тези хора в българското общество, можеш наистина вече да изискваш от тях да спазват закона. А и те ще получат значително повече шансове за по-добър живот и работа, ако знаят добре български. Да се смята, че самите турци не го съзнават и нарочно желаят лошо бъдеще на децата си, ограничавайки ги само в майчиния им език, е меко казано, неинтелигентно.

Просто е - национализъм е да обичаш България, не да мразиш турците. В крайна сметка от интеграцията печелят всички - и българи, и турци, а губи само един - ДПС. Но просто в българската политическа мъгла нито Сидеров е националист, за какъвто се представя, нито ДПС са мултиетническа партия, за каквато се обявяват.

И не цитирайте прибързано Саркози и Меркел. В Западна Европа си имат проблеми с интеграцията на арабски фундаменталисти. И интеграцията на циганите в цяла Европа също може да е много трудна, макар и не невъзможна.

Но интеграцията на българските турци е значително по-лесна. Тя тече успешно вече над един век. И докато не бяха обявени за политически некоректни преди десетина години, данните на статистиката показваха, че българските турци са едни съвестни и лоялни граждани на тази държава. Те са национален капитал, не национални врагове. И именно насилственият опит през 80-те (известен със срамното име „възродителен процес") да се ускори този естествен ход доведе до избухването на тази бомба, която трови българското общество вече четвърт век и която роди партия като ДПС.

Колкото до геноцида над българите

- въпроса дали го е имало или не, трябва да решат историците, а не политиците. Ако питате вторите, едните ще ви кажат, че никога не го е имало, как, засрамете се, днес сме приятели и съюзници с Турция, а „Атака" ще твърди, че едва ли не са ни изклали до крак, с изключение на няколко оцелели чисти арийци, те и потомци на прабългарите. Срам и за едните, и за другите, понеже те се ръководят не от истината, а от личните си и политически интереси.

И самото поставяне на този въпрос в парламента е напълно излишно, не защото седящите там не са историци, а политици, а защото същите тези депутати не посмяха да гласуват преди година (за пореден път) признаване на турския геноцид над арменците... представете си как биха гласували за такъв над българите.

Вдигането на толкова много шум за нищо - или поне без никакви разумни причини да постигне нещо - от страна на „Атака" има само една цел - да обслужи сплотяването на омърлушения й и стопяващ се електорат преди изборите. Лошото е че като страничен ефект той нажежава общественото напрежение и противопоставя едни български граждани на други български граждани (като не е задължително едните да са непременно българи, а другите турци), при това в безсмислени дебати и то в момент, в който над страната тегнат страшни и съвсем реални икономически и политически предизвикателства.

Другото лошо е, че медиите сякаш не вземат насериозно Сидеров. Най-популярният му никнейм по фейлетоните, форумите и комичните ТВ шоута е Болен Сидеров. С което вероятно иронично го пращат

на 4-ти километър

А Волен Сидеров може и да е самоизмислил се националист, но съвсем не е глупав. Освен че според въможностите си прилага успешно върху електората тактиката „разделяй и владей", той е талантлив оратор.

И най-важното, копира добре похватите на тоталитарзма, бил той фашизъм или комунизъм. Изберете си една ярка и романтична идея, не задължително реалистична (комунизъм, национално възраждане, национализъм), омайте хората с красиви думи, накарайте ги да вярват в нея и да работят за нея безкористно (защото цивилизованите хора по душа са идеалисти, все тая дали вярват в бог, комунизъм, абсолютен монарх или фюрер) и после стъпете върху тях, за да се качите на върха.

Ако днес това последното е невъзможно, смучете от тях като паразит каквото можете. Паразитите около комунизма смукаха от хората десетилетия наред. ДПС също добре се справя. Въобще, ако не вярвате много в демокрцията и политическите партии, може да се каже, че всичките действат по този модел.

Има обаче една съществена разлика. Някои партии и идеи водят страната напред, други не. Но след тоталитарните партии и идеи - фашизъм и комунизъм - обикновено се броят и трупове... Често - в милиони.

Мутиралият комунизъм в лицето на 20 години нереформираната БСП няма вече този потенциал - времето на тази идея мина (или предстои в далечното бъдеще, ако предпочитате). Затова дръжте под око Сидеров - под маската на националист се крие всъщност друго лице.

Може би е време да се замисляме повече и по-сериозно върху нещата, които се случват около нас и да търсим по-настойчиво какво се случва под повърхността. Поне не би ни навредило.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените