Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Хаджи Мурат": Ехото на руските военни своеволия

"Хаджи Мурат": Ехото на руските военни своеволия Снимка: изд. "Кръг"

Този обзор за последната новела на Лев Толстой "Хаджи Мурат" щеше да звучи различно, ако не беше датата 24 февруари 2022 г. и руската инвазия в Украйна.

Без нея класическият роман механично щеше да се сведе до хроника на руско-чеченските отношения или до метакоментар за несправедливо изтълкуваните исторически противоречия. Дори до обобщение за фигурата на Лев Толстой, поставена на световната литературна карта.

Но след нахлуването на Русия в Украйна тези ъгли остават назад.

Понеже, докато минавате по страниците на новото издание на "Хаджи Мурат" на български (изд. "Кръг", 2022 г.), няма как да не звъни камбаната, че към днешна дата ставаме свидетели на поредната доза от старите империалистически тактики на Русия, родили се много преди да се родят търканията на Владимир Путин с "колективния Запад".

Трудно е да се удържат автоматичните паралели с руския солдат преди и сега. Неизбежно е да не се стигне до всеизвестната генерализация, че когато руснаците са на война се държат като варвари.

За да не се стига до всестранни разсъждения спрямо Русия и нейните военни конфликти обаче, е хубаво да тръгнем от перспективата на романа.

"Хаджи Мурат" на Лев Толстой описва руско-чеченския сблъсък от средата на XIX век, пречупен от кръгозора на реалната историческа фигура Хаджи Мурат - кавказки воин, който се бие под командването на чеченския пълководец Шамил, преди да се присъедини към руснаците.

Един спор става крайъгълният камък, който настройва двамата чеченци един срещу друг, принуждавайки Мурат да премине в лагера на руснаците.

Но от другата страна не го чакат с чест и почести, въпреки че по това време Шамил е сред най-големите врагове на Русия и че вътрешната информация на Хаджи Мурат ще е от полза на стратегиите им за атака.

Руснаците са скептични - доколко могат да се доверят на чужд човек и под чужд, разбирайте, човек, който е противоположен на техния естествен хабитат.

Мурат е объркващ с облеклото си, с отдадената си религиозност и социалните си навици, изключващи алкохола като начин на забавление. За руските герои това поведение е енигма и потенциален мотив, заради който да го подозират в двойна игра.

Твърде аскетичен е и благочестив, за да бъде разбран правилно от руската разпуснатост.

Снимка: изд. "Кръг"

Този контраст се отразява най-силно в съставените от Толстой портрети на Хаджи Мурат и руския император Николай I. И двамата са лидери във време на война, и двамата са символ за сподвижниците си, но подхождат различно с тази власт.

Докато Мурат действа практично и хладнокръвно, дори в ситуациите на насилие, Николай I е суетен женкар, чийто охолен живот напълно го е откъснал от поданиците му.

Удавен от ласкателствата на хората около себе си, разточителните вечеринки за държавна сметка и нестихваща енергия от клюки сред придворните, руският император така и не се осъзнава като водач на армия . Той функционира като деспот, който се стреми да граби колкото се може повече, за да осигури на първо място собствения си комфорт. А за другите - каквото остане.

Николай I не може да проумее последствията от решенията си. Откъснат е от реалността до такава степен, че не вижда парадоксите в собствените си заповеди и вместо да признае грешките и липсата си на ориентация, изопачава действителността, така че да приляга на думите и действията му.

Подчинените му са достатъчно обиграни, за да му съдействат. Могат да замаскират тактическите грешки като геройски подвиг и да представят нелепата смърт на един войник като самоотвержена жертва в името на отечеството.

Фактите са глина в ръцете им, чиято крайна форма се моделира не от истината, а от егото. Това е забелязано още от Толстой и представено като исторически факт в последната му новела.

Хаджи Мурат - смел, изобретателен и достоен, се противопоставя на помпозността, похотливостта и невежеството на император Николай. Чеченецът се чувства отговорен в съхраняването на човечността сред последователите си, докато царят отбелязва с вечеря клането на цивилни в чеченско село.

Моралната поука от противовеса на двата военни подхода е оставен на читателите. Самият Толстой не коментира случилото се, а само го документира с присъщия си радикален реализъм.

"Хаджи Мурат", сходно с "Война и мир" и "Ана Каренина", е писан като мимикрия на живия живот. Няма оценки за героите, няма библейски изводи за доброто и злото, няма парализиращи предупреждения за бъдещето, ако определено нещо не се промени.

Авторовият глас е претопен от събитията и персонажите и функционира като камера, която ви пренася от една към друга сцена. Първо сте в скривалището на Хаджи Мурат, а след това - в романтичния мироглед на един руски мужик с проблем с хазарта

Не е лесно да се посочи точната схема, по която Толстой изгражда своя разказ, защото за разлика от повечето белетристи, той не използва конкретни структурни модели или последователни връзки. При него те остават скрити, но не и несъществуващи.

Толстой хвърля читателите си от между различни епизоди и ги оставя сами да подредят откъсите, така че да получат смислена и пълна картина. Това е резултат от неговото писателско майсторство - да изобразява живота в неговата пълнота, заради което е възхваляван от литературните познавачи вече няколко столетия.

След финала на "Хаджи Мурат" може да одобрявате това, което са направили руснаците в Чечня през XIX век, а може и историята да ви изпълни с ужас. Но едно не може оспорите на Толстой - написал е смразяващо конкретно произведение, което хвърля мост към настоящето. Особено след военните събития. 

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените