Който е карал старата Opel Insignia, вероятно може да си представи какво е да кара новата. За онези, които не са се качвали във флагмана на немския бранд, ще използвам няколко ключови думи, които характеризират Insignia. Елегантност. Динамика. Лукс. Простор. Комфорт. Гъзария.
Новата Insignia е поредният успешен опит на Opel за лансиране на чудесен бизнес-клас автомобил.
Първото впечатление, което създава тази кола, се фокусира около разкошния дизайн, от който премиум марките могат само да се учат: агресивна муцуна, елегантни, плавни линии, блестяща предна решетка с хромирани лайстни, 18-цолови алуминиеви джанти и леко злобно излъчване, каквото подхожда на автомобилите, които „разбират от шофиране и не се срамуват да го показват".
Новият модел е по-широк от предшественика си, има значително по-голяма видимост за шофьора, а освен това е по-лек с 200кг: поредното доказателство, че „Grand Sport" не е просто бутафорно натруфване на името на модела.
Влизайки в купето, Insignia веднага ще ви спечели с големина и комфорта на купето си, но бързо ще разберете, че тя има доста повече от това. Спортен срязан волан, обърнати към водача контролни прибори и леко твърди седалки с настройка на торсовата ширина - всичко това придава смисъл на названието Insignia Grand Sport.
Дестинацията, до която избрах да заведем Insignia, е традиционна, но вечна що се отнася до туризъм и тестдрайвове. Пътят към Банско е достатъчно дълъг, за да може водачът да направи връзка с автомобила, магистралата дава възможност за тестване на пътното поведение, а завоите на Кресненското дефиле показват дали колата е удачна за превозване на пътници, или някой ще повръща.
Веднъж стъпили на пътя, 260-те конски сили, в комбинация с 4х4 задвижването, двулитровото турбо и регулируемото поведение на окачването, неусетно превръщат Insignia от представителен бизнес автомобил в спортна машина със завидна динамика. От 90 до 120км/ч ускорението е стабилно, а от 140 нагоре - напомнящо движението на самолет. 4Х4 системата позволява директно ускорение, по време на което смяната на предавките не се усеща „почти въобще". Тя е нова и е с т.нар. torque vectoring, който разпределя мощността между четирите колела чрез подаване на тяга към това, на което е необходимо.
Новата Insignia е първата кола, която карам, която прожектира километража на стъклото. Подобна екстра имат и по-новите модели на MINI, но докато там скоростта се вижда на дисплей, при Insignia тя се прожектира директно върху предното стъкло.
Онези, които си обичат комфорта и онези, които изпитват влечение към спортното каране ще бъдат доволни. Insignia преплита двете неща до съвършенство, не без помощта на 8-степенната автоматична скоростна кутия със спортен режим.
Относно удобството, Opel са известни с качеството на седалките. Пардон, фотьойлите. Седалка е онова, на което сядаме в трамвая. Това на Insignia са фотьойли. Те са ергономични и сертифицирани от немското „дружество за здрави гърбове". Предлагат функции, достойни за спа център: настройка на страничните опори, масаж, вентилация, отопление, памет. Единственото, което ни липсва, е възможността за демонтиране и настаняване в собствения хол.
Когато стигаме до хотела, в който ще преспим, пробваме автоматичното успоредно паркиране, което събира очите на поседналите на слънце банскалии наоколо. Докато колата сама върти волана си и ловко се намества между два други автомобила, си мислим колко ускорено диша бъдещето във врата ни. Да, шофьорите стават малко по-малко шофьори заради напредъка на технологиите в новите коли, но отдаването на носталгията по жигулите, където водачът си беше водач, бързо се изпарява на фона на облекчението да си цъкаш на телефона, докато колата ти се паркира.
Вечерта правим нефелен опит да вечеряме в Банско към 21ч., при което се сблъскваме с прочутото гостоприемство на банскалии, които ни гонят от три поредни кръчми. Накрая от Мацуревата механа ни спасяват от остра хипогликемия.
На другия ден водим Insignia на едно много специално място: градския басейн в Добринище. Поради високата населеност на паркинга успяваме да установим, че системата за засичане на пешеходци хваща хората, но изпуска кравите, а велосипедистите ги засича като друг автомобил.
В Добринище изсмукваме каквото можем и от саунд системата Bose, в резултат на което „Tu caffe" на N.O.H.A. кънти безозбразно от колата със софийска регистрация. Лошо.
Като стана дума за саунд системата, трябва да упоменем, че инженерите от Opel са изпипали детайлите до степен обсесивно-компулсивно разстройство: инфоразвлекателната система IntelliLink е на супер високо ниво. Може да си заредите смартфона безжично, а тук отново е и системата Opel OnStar, която не успяхме да тестваме, когато карахме Zafira. Този път обаче помолихме асистентите на OnStar, ситуирани в Лондон, но говорещи подозрително добър български, да ни насочат към село Ковачевица. До две минути ни изпратиха маршрута по навигацията. Идеята, че когато шофираш сам, никога не си точно сам и винаги има глас на жив човек буквално на една ръка разстояние, е много успокояваща.
Новото поколение LED матрични светлини IntelliLux е по-прецизно дори от това, което видяхме в Astra, а обхватът на дългите светлини стига до 400 метра. Представяте ли си? Това е все едно да застанете на плажа и да видите какво има на хоризонта. А за да не заслепявате насрещните коли, но и да не губите осветеността на пътя, имате на разположение 32 отделни LED модула.
Средният разход, който успяхме да постигнем с едно не твърде щадящо шофиране, е 11.3. Not too bad.
В заключение ще кажа очевидното: новата Insignia e отличен автомобил. Срещу една достъпна цена, по-отговаряща на автомобилната ширпотреба, отколкото на високия клас, получавате премиум продукт. С потенциал от продукт да се превърне в приятел.
