За стандартите на Китай Чунцин е среден по големина град със своите 31 млн. жители.
Населеното място обаче е известно още като "Планинския град" и е сред най-високите китайски населени места, което създава и известни предизвикателства при изграждането на инфраструктура. Придвижването между отделните квартали на Чунцин става най-вече с еднорелсово метро, чието изграждане е изисквало завидна доза изобретателност.
Най-голямата забележителност обаче си остава онази част от метролинията, която минава директно през жилищен блок.
Станцията се нарича Лизиба и още след създаването си се превръща в туристическа атракция. Човекът, който успява да измисли станцията, се казва Йе Тяни и е преподавател в местния университет по гражданско инженерство.
Когато започва да работи по Лизиба, Йе мисли само и единствено за удобството на пътниците, които ежедневно ще използват метрото.
Той поема проекта през 1998 г., а по същото време земята, на която станцията трябва да се намира, е закупена от частна компания. Няма никакъв начин спирката да бъде преместена дори и с 20-30 метра, защото от едната страна е натоварена градска магистрала и река, а от другата е изключително стръмен склон.
На инженера и екипа му им трябват две години, в които да стигнат до финалното си предложение как ще изглежда станцията, която е ключова за развитието на втората линия на градската железница.
В крайна сметка Йе и строителите успяват да достигнат до компромис и така спирката се оказва в сърцето на жилищната сграда.
Докато финализира проекта си, инженерът се среща два или три пъти всяка седмица с общинската управа и със строителната фирма, за да е сигурен, че всичко около Лизиба ще функционира гладко. И властите, и частната компания до последно се колебаят доколко е разумно да реализират подобна нестандартна идея.
В края на 2000 г. започват първите изпитания на релсовото трасе и спирката и през 2006 г. тя е официално открита. Йе е особено горд със станцията, защото в нея са вложени възможно най-модерните за времето си технологии за намаляване на шума и вибрациите.
На влаковете е позволено да се движат само през деня и са длъжни да минават през жилищната сграда с минимална скорост. На живущите под и над Лизиба пък им е осигурен достъп до спирката, без да напускат сградата, което е особено удобно в дни с лошо време - често явление в Чунцин.
Тъй като необичайната метростанция се намира в центъра на града, тя бързо започва да привлича погледите и да се превръща от инфраструктура в забележителност.
В района са и някои от най-добрите ресторанти и кафенета на Чунцин. На няколко крачки е красивият парк Елинг и река Джиалинг. След като се снимат с влака, който минава през блока, туристите могат да отидат на разходка или да опитат местни специалитети като люти оризови спагети, люта яхния и варена риба.
Самата метростанция е с идеална видимост от тротоарите пред сградата. Под Лизиба има шест етажа с магазини, кантори и офиси, като самата спирка заема два етажа - от шестия до осмия. Дължината на станцията е общо 132 метра и над нея има още 11 етажа с жилищни помещения.
Мнозина смятат, че първо е построен блокът, а впоследствие през него е била прокарана метролинията, само че това не е вярно - сградата и спирката се строят в синхрон една с друга.
Живущите в блока изглежда не се оплакват, че през жилищната им сграда преминава влак.
Пред Mashable жена, която живее 9 години над Лизиба, казва, че не чува никакъв шум от влака и той въобще не я притеснява. По думите на Йе шумът при навлизане на мотрисата в станцията е 79 децибела - само 10 децибела над стандартен разговор между двама души.
През пролетта пък около релсите цъфтят люлякови и сливови дървета, които правят цялата гледка особено екзотична.
