Щом викаш срещу Борислав Михайлов, си и против тима на България. Това в едно изречение обедини цялото изказване на директора на националните отбори Георги Иванов след европейската квалификация срещу Сърбия в Разград.
Легендата на Левски се нахвърли върху фенове, журналисти и опозиция, явно силно жегнат от виковете "Оставка", които огласяха "Хювефарма Арена" през по-голямата част от двубоя.
"Но имаше и хора, които не искаха България да победи, което е разочароващо - емоционален след срещата бе Гонзо. - Все пак ние сме българи. Не е добре това, което се случва. Все пак това са футболисти на България. И някакви хора, не бих казал олигофрени, но хора, дошли с някакво намерение целенасочено да плюят против президента и против отбора - за мене такова поведение граничи с тотална глупост."
За съжаление и Иванов вече живее с идеята, че футболният съюз и националният тим стоят на една везна и няма как, негодувайки срещу едното, да подкрепяш другото.
Но времето в Бояна не прощава на никого. Всеки рано или късно се заразява от мисълта, че всичко хубаво във футбола у нас тръгва от полите на Витоша. То си е и някак логично - работодателя трябва да се защитава, няма как сам да си риташ канчето. Затова започваш да пееш в хора.
Иванов вече е излъчен за основен солист, измествайки от тази роля вицепрезидента Йордан Лечков. На него се пада честта да застава на амбразурата, когато има удари и на свой ред да удря опозицията.
Но случката в Разград превиши всички норми на добрия тон.
Освен казаното по-горе Иванов си позволи да окачестви като "платени" феновете, издигнали транспарант в подкрепа на Димитър Бербатов.
Изпускането на нервите от Гонзо и слагането под общ знаменател на всички, дръзнали да викнат против ръководството на футболния съюз, светват поредната червена лампичка.
Предишната бе във връзка с това кои играчи имат място в националния отбор и кои не. В цивилизования свят, накъдето се е насочила България, за да няма подобен род словесни издънки, се назначават медийни консултанти.
Това са хора, които съветват какво да говориш и какво е по-добре да премълчиш, правят цели стратегии за изграждане на публичен имидж.
За съжаление с последните си изяви Гонзо безпощадно разрушава своя.
Бавно и систематично. Загуби уважението на хора, които само преди няколко години го боготворяха във Варна (става дума за феновете на Черно море, които бяха и атакувани от полицията на мача в Разград, б.а.). И съвсем скоро ще бъде претопен в съзнанието на футболната общественост като неизменна част от статуквото.
Апропо, младият български отбор получи подкрепа и аплодисменти от публиката. При това напълно заслужено предвид усилията, битката и себераздаването.
И със сигурност момчетата са си дали сметка, че виковете "Оставка" не са били насочени нито към тях, нито към треньора им. А към лицето на една система, която не търпи опозиция. Система, която обича да се пее само в нейния хор.
Жалко, че от 2005 година насам песните са едни и същи. Песни за хотели, чартъри и екипировка.
