Когато Шави прие да поеме Барселона през ноември 2021-ва, той надълго и нашироко говори за силната си връзка с клуба. Заяви, че е "куле" до мозъка на костите си и отлично знае какво искат феновете.
Спомена за вечното наследство, оставено от Йохан Кройф и Пеп Гуардиола, и подчерта, че отборът трябва да се завърне към ДНК-то си. С други думи - да печели с красива игра.
Това беше симфония за ушите на феновете, които бяха принудени да изтърпят доста несгоди по времето на предишния наставник Роналд Куман. Запалянковците знаеха, че няма да гледат "тики-така" от времето на Гуардиола, но все пак очакваха зрелищно представяне от своите.
Но истината е, че Шави изведе Барса до титлата без да покрие стандартите за красив футбол. Ако трябва да направим обобщение, то е, че е каталунците са един добър отбор, но нищо повече. Резултатите са налице, но ДНК-то продължава да липсва.
За съжаление на феновете любимците им повече приличат на тим на Жозе Моуриньо, отколкото на такъв на Пеп. И въпреки че Шави изпълни целта да се спечели първа титла в Ла Лига от три години насам, проектът му изобщо не изглежда толкова вълнуващ, колкото се очакваше.
На Барса му липсва футболната експлозия и въображението.
Тимът е добре подреден, солиден и прагматичен. Изграден е върху силния си гръбнак и непробиваемата защита, което не е типично за традициите на "Камп Ноу". А назначението на Шави беше посрещнато с оптимизъм най-вече заради това, че трябваше да разгърне атакуващата мощ на играчите си - нещо, което засега не се случва.
Няма сила, която да може да изтръгне спомена от сърцата на феновете за най-добрите години под ръководството на Гуардиола и стандартите, които наложи Лионел Меси за представянето в атака. Това е бреме, което всеки треньор на Барселона трябва да носи. Сега се стовари върху Шави.
На Барселона липсва креативното присъствие в средата на терена и често халфовете са лишени от идеи, когато са изправени срещу компактно прибрани съперници, което често се случва в Ла Лига.
Фланговете също не работят оптимално.
Балде често се включва по лявото крило, но все още не е установил добра връзка нито с Левандовски, нито с който и да е централен полузащитник. Отдясно пък Кунде просто не е в състояние да предложи много атакуващи опции. Той все още си е централен защитник по душа.
Резултатите от всичко това са нискорезултатни победи. Факт е, че Барселона спечели 14 мача в Ла Лига с един гол разлика досега през този сезон. Каталунците имат средно по по-малко от две попадения на мач и са допуснали 0.38 гола средно на двубой. Накратко - Барса е чудовище в защита и много далеч от това, което би следвало да представлява в нападение. Дори Атлетико на Чоло е с почти толкова, колкото отбелязаните от каталунците попадения в испанския елит.
Самият Шави едва ли е доволен от това, което вижда от своите и през лятото ще се търсят решения.
Завръщането на Меси е реална опция, въпреки че има много финансови условности. Може това да е искрата, от която "блаугранас" се нуждаят, за да заблестят отново. Но не всичко е толкова просто, както установи френският Пари Сен Жермен. Лео вече не е този играч, който беше и не може да се очаква да има влиянието на терена, което имаше преди трансфера край Айфела.
Със или без Меси - лятото ще е съдбоносно за каталунците.
Реал Мадрид крои планове за Килиан Мбапе и Джуд Белингам в комплект, което може да го направи недостижим.
Така че на "Камп Ноу" внимателно трябва да обмислят трансферната си политика.
Защото Барса спечели титлата, но отборът е доста скучен и безидеен в атака. И ако не се завърне към ДНК-то си час по-скоро, може да не е на върха за дълго.
