Войната в Левски взе най-скъпата си жертва.
Предизвестеното напускане на Станимир Стоилов е болезнен край на големите надежди, зародили се след неговото дългоочаквано завръщане на треньорския пост.
Двата лагера, които се обособиха при "сините" в последните няколко месеца, нямаше как да продължат да съжителстват и противно на желанието на феновете, изпълнителният директор Ивайло Ивков ще бъде освободен, а треньорът най-после изказа открито позицията си и хвърли кърпата точно преди дербито с ЦСКА.
От другата страна остават мажоритарният собственик Наско Сираков и генералният спонсор Palms Bet - които продължават да са начело на Левски, но преобладаващата част от фенската маса вече е срещу тях.
Оставката на Стоилов беше възможно най-лошият сценарий за Левски във футболно, финансово, ценностно и емоционално отношение.
Няма друга толкова обединяваща фигура на "Герена", няма друг човек, който да е подкрепян от всякакви враждуващи лагери. Няма треньор, който така да въплъщава ценностите на Левски с репутацията си и начина си на работа. И който реално да развива играчите си и да ги прави по-добри от преди.
Видно е колко важен е Стоилов и от реакцията на конкурентите, които нескрито ликуват след случилото се.
Защо се стигна дотук, каква е вината на самия Стоилов и каква на Сираков, спонсорите, Националния клуб на привържениците, Ивков и останалите - това остават недоизяснени въпроси.
Но пълно безобразие и срам за всички ръководни фактори на "Герена" е да позволят най-обичаният треньор да си тръгне заради управленски неуредици. Дори Мъри да не е прав за някои неща, всички в Левски трябваше да работят и да направят нужното той да бъде задържан начело на отбора.
Защото той е човекът, който представлява "синята" идея и заради когото толкова много публика се върна на "Герена" в последната година и половина. Редица футболисти пристигнаха в Левски специално заради Мъри, а без него Купата на България щеше да остане мираж и още щяхме да броим годините без нов трофей във витрината.
Феновете оценяват, че Стоилов научи отбора да играе тактически грамотен футбол и да доминира дори в мачовете срещу ЦСКА и Лудогорец. Заради няколкото знакови победи над "червените", иронията към него от "Армията" звучи още по-нелепо.
Дори когато резултатите се влошиха, Левски продължаваше да се стреми да играе комбинативно, да контролира топката, да надиграва противника и да атакува смело. И докато на други стадиони е важен само крайният резултат, дори при немощен и скучен за гледане футбол, на "Герена" все още са останали и достатъчно футболни естети.
По всички тези причини, Стоилов е безценен и незаменим за Левски.
Мотивите му да си тръгне може да останаха неясни за едни и спорни за други.
Някои казаха, че на треньора не му е работа да се меси на собственика и спонсора, както и да определя кой да е директор - никой нормален бизнес не функционирал така.
Но Левски не е просто бизнес като всеки друг, а Мъри не е просто треньор. Той отговаря за целия спортно-технически процес и гледа по-мащабно на своята мисия на "Герена". Така и трябва да бъде.
Когато любимият му клуб се бори за оцеляването си, Стоилов не би могъл просто да си прибира заплатата и да се абстрахира от всичко извън тренировките и мачовете. Защото знае, че основната му задача е да осъществи докрай своята визия за развитие.
Никой друг не постави публично част от темите, които Стоилов изтъкна при напускането си. Никой не оспори контролиращата роля на спонсора, не се противопостави така категорично на трупането на задължения към букмейкъра.
Сянката на Васил Божков с милионните дългове към него все още тегне над стадион "Георги Аспарухов", както и опасността да се повторят стари грешки.
Затова премахването на доминацията на Palms Bet в Управителния съвет беше поставено като едно от условията на треньора да остане. Второто условие на Мъри - оставането на Иво Ивков, е в тон с желанието на феновете, но не и на собственика и на спонсора.
Толкова много се изговори за случилото се между Сираков и Ивков, за разногласията помежду им, за провалените зимни трансфери, а все още остава усещането за куп недоизказани неща. Кой лъже в Левски, за какво лъже, каква част от истината се спестява?
Всяка от страните изложи своята версия, но неяснотите остават и вероятно всеки носи някаква вина, защото не успя да постигне разбирателство с отсрещния лагер.
Така войната навлезе в нова фаза. Вече цели групи от привърженици обиждат най-голямата жива легенда на клуба Наско Сираков и го призовават да върне акциите си, а той продължава да се инати и да прочиства от обкръжението си всеки, който не е съгласен с него.
Докато трае размяната на нападки, изграденото до момента в Левски се руши пред очите ни. И най-големите губещи са редовите фенове. Които с нищо не са виновни, но трябва да преглътнат поредния горчив хап, да изтърпят пореден неясно колко дълъг период на мизерно съществуване и да продължат да даряват за любимия клуб незнайно докога.
Те нямат друг избор, освен да слушат безкрайните изявления на всички силни фигури на "Герена" и да се мъчат да разберат къде се обърка всичко.
Шефовете обичат да говорят, че интересите на Левски са на първо място и че съдбата на отбора е над всичко останало. За съжаление, в момента това са думи без покритие.
Защото в интерес на ПФК Левски е само едно: пълно обединение на собственик, ръководство, спонсори, фенове, директори, треньори и играчи.
Твърде много от тях обаче дърпат чергата към себе си и зад лицемерието им прозират дребни лични подбуди. Резултатът е, че за редовия привърженик Левски отново ще е причина предимно за страдания.
Следва назначаване на нов треньор, който е предварително обречен - защото няма шанс да бъде по-обичан и по-успешен и ще бъде просто поредната жертва на разразилата се война.
Сигурно рано или късно Стоилов ще се върне. Но колко още време ще бъде пропиляно дотогава? Колко още мъка ще изтърпят хората, които ги е грижа за любимия отбор?
Колко още Левски просто ще оцелява и ще крета, вместо да лети, както се пее в една от любимите песни на агитката?
"Сините" нямаха право да пропиляват целия прогрес от последната година и половина с Мъри начело, но сега на "Герена" отново настъпва мрак.
И за него са виновни хората, които така и не успяха да намерят общ език, макар че за тях Левски уж бил над всичко.
