Светът на спорта се развълнува от историята, която се разиграва тези дни в Бразилия около младия талант Неймар. Но има и други истории по други светове.
Миналата седмица една отърва боя на косъм. Кати Прайс сервира на мъжа си, че ще роди дете и ще го подари на гей двойка. "Ти луда ли си, ма?! Това ще стане само през трупа ми", изригна онзи. Явно има смисъл борецът Алекс Рийд да намине към София. Защото, ако можехме, ние и детето в утробата на майката бихме спазарили за някое и друго евро.
Тези от ЦСКА се тупат в гърдите, че продавали добре. На кого и за колко? Мартин Петров отиде в Сервет на 19 години с 19 мача в първенството. Платиха 750 000 евро. Три години по-късно го пратиха във Волфсбург за 3,250 млн. евро.
20-годишния Стилиян го разкарваха като панаирджийска мечка само и само някой да го хареса. Хареса го Селтик.
Във волейбола се хвалят, че ги изнасят още като бебета. Същото и в баскетбола. И какъв е резултатът? За да има кой да играе баскетбол, си внасяме американци. И в клубовете, и в националния.
За тях ние сме транзитна спирка с много телесни и алкохолни промоции. Остава ни да се радваме на това, че превърнахме спорта в приемна майка, чиито деца засилваме за жълти стотинки.
Домовчийски вкара гол на ЦСКА (Москва) - шампиона в Купата на УЕФА, а от Левски успяха да го пратят в Херта. Под наем, за 150 000 евро. Продадоха го чак след 6 месеца за 1 млн. евро.
По същото време Динамо (Загреб) заведе Модрич в Тотнъм за 21 млн. евро. Година по-рано Чорлука отиде от Динамо в Ман Сити за 13 млн. евро, а през 2008 замина за Тотнъм за 13,8 млн.
Зоран Тошич отиде от Партизан в Манчестър Юн за 7 млн. Стеван Йоветич от Партизан към Фиорентина за 8 млн. И ние един бизнес въртим...
В Бразилия, където качеството и стандартът на живота се доближават до Англия колкото циганска баница до руло "Стефани", мобилизираха всичко, за да опазят от ранно прегаряне талант №1 в световния футбол - Неймар.
Пеле, новият селекционер Мано Менезес, дори президентът Лула, фен на Коринтианс, го посъветваха засега да остане в Сантос. Той ги послуша и отхвърли офертата на Челси за 268 000 евро на месец (и 35 млн. евро за клуба). Заплатата му в Сантос бе 70 000 евро.
Къде са 268 000 евро, къде са 70 000 евро, а?
Но Неймар взе вярното решение, защото има примера на Кака, Робиньо, Пато. Като млади те избраха парите и днес ходят намръщени и мечтаят да се върнат в Бразилия.
За чий му е да иде на Острова на 18 години? Та да се контузи на 20 и я си върне формата, я не. Ще взема голямата заплата 2 сезона и после ще си провали живота.
Неймар и съветниците му знаят, че ще напусне Сантос. Да, има риск да се контузи и в Бразилия. Но след година-две ще е много по-силен и опитен. И съдията няма да му вдига жълт картон за симулация, когато го резнат пред пеналта. А най-важното е, че той е длъжен да остави след себе си повече футбол в Бразилия. Защото е бразилец.
"Окончателното решение винаги е на футболиста. Говорих дълго с моя баща и с другите от семейството и реших да остана. Най-важното е да съм щастлив. С пари не можеш да си купиш всичко", обясни Неймар постъпката си.
Какво е богатството? Колите, къщите, шампанското, курвите? Или родителите, любовта на тифозите, радостта от футбола.
Животът има смисъл, когато го пълниш не с пари и предмети, а с емоции. Жестовете на Неймар и на Кака, който през 2009 г. отказа 15 млн. евро годишно от Сити, нямат стойност, нямат цена. Те са странни, но и величествени.
Вярно е, че бразилците изнасят повече футболисти, отколкото банани. Само че не се държат с хората като с банани. Грижат се за интересите им и изчакват най-удобния момент.
След две години Неймар ще струва двойно. А дотогава ще е вкарал куп голове, ще е радвал феновете в Бразилия. Може да донесе и някой трофей на националния отбор. Защото, ако отиде в Челси, няма да го пускат за мачовете на националния и ще лъжат, че е контузен.
Ясно е, че не сме като бразилците. Хайде поне да не се хвалим с простотиите си.
