На 6 декември празнуваме Никулден. На тази дата православната църква почита свети Николай Мирликийски Чудотворец - покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода.
Никола Мираликийски е архиепископ на град Мира в Ликия. Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани.
За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.
Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите, като с Божията помощ ги спасявал от корабокрушения. Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб, запушвайки дупка в кораба с шаран. Според друга възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта. Той също така обръщал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал.
Той е починал е на 6 декември 342 г. и светите му мощи се пазели там до 1087 година През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, Италия, където почиват и до днес във величествената базилика, издигната в негова чест.
Св. Николай Мирликийски е един от най-почитаните светци в България. Неговото житие дава основание в една молитва св. Николай да бъде наречен: защитник на вярата и верните, хранител на гладните, веселие на плачещите, одеяние на голите, покровител на плаващите по море, умиротворител на враждуващите, освободител на пленниците и невинно осъдените, ръководител на постниците и монасите, пазител на целомъдрието.
В народните поверия именно Свети Никола носи първия сняг - падащ от дългата му бяла брада, а най-често бялата снежна зима пристига именно след 6 декември.
По традиция на празника се събира цялото семейство на трапезата, а тя не се вдига през целия ден. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава”, казва народната приказка.
Задължително на Никулден на масата присъства шарана. На Никулден се приготвя риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Голата риба навява асоциации с бедност и тегоби. Люспите се почистват, така, че да не падат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото според поверията, който я настъпи, ще се разболее или ще му се случи нещо лошо. Костите на рибата се събират и изгарят, закопават се в земята или се пускат в реката или морето.
Традиционните ястия, които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб, като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите.
Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул, жито. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Хлябът се разчупва от стопанина, вдигнат високо над масата и трапезата не се прибира през целия ден.
Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки.
Днес празнуват хората, носещи имената Николай, Никол, Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница, и др.
От 1992 г. Никулден се чества и като Ден на град Бургас.
