Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Празнуваме Димитровден

Според народните поверия от този празник започва зимата Снимка: Wikimedia Commons, Fragkos Katelanos
Според народните поверия от този празник започва зимата

Българската православна църква почита днес паметта на Свети Великомъченик Димитрий Мироточец - Димитровден.

Свети Димитър е роден през 3 век в гр. Солун като син на градоначалника, като впоследствие той сам заема поста. Начело на града той позволява открито да се изповядва и да се слави християнската вяра.

Това му решение разгневява император Галерий, който го хвърля в затвора, където е и убит от войниците на императора.

Заради тази му мъченическа смърт православието го провъзгласява за светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.

Свети Димитър е тясно свързан и с българската история. След като през август 1185 г. Солун е завзет от норманите, а църквата, в която се съхраняват мощите на светеца, е опожарена и разграбена, българските боляри Асен и Петър, които повеждат въстанието срещу Византия за възстановяването на България, се възползват от случая и осветяват църквата "Св. Димитър", твърдейки, че чудотоврната икона на светеца се е оказала в града.

С това те изразили претенция, че Свети Димитър вече не защитава ромеите, а е прехвърлил благосклонността си към българите и им дава своята благословия да извършат въстанието си срещу василевса.

"С такива (божествени) предсказания целият народ беше спечелен за делото и всички вдигнаха меч. И понеже техният бунт беше от самото начало успешен, още повече българите повярваха, че Господ е одобрил свободата им", пише хронистът Никита Хониат.

Междувременно според народните поверия Димитровден бележи и началото на зимата. Смята се, че в полунощ срещу празника небето се отваря, за да дойде и първият сняг.

Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки.

Поверията разказват още, че приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги се зарекъл, че ако Димитър види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски - за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата.

На 26 октомври завършва и традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с работниците си. Затова и празникът на Свети Димитър се нарича още Разпус.

На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, т. нар. Миши дни.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците. На Димитровден се приготвят различни ястия от птици и зеленчуци. Приготвя се курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния - от петел, ако именникът е мъж и от кокошка, ако е жена. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, и тиква.

Днес празнуват всички, носещи името Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димо, Димчо, Димка, Димaнa и техните сродни.

Най-четените