Едва ли България приютява твърде много граждани на Антигуа и Барбуда, Сейшелите и Мавриций, но всички споменати офшорни юрисдикции си имат почетни консули у нас.
Тези екзотични дестинации са и пресечната точка между част от светския и бизнес елита на България - от покойния Мишо Бирата през ректора на УниБИТ Стоян Денчев до бившия предводител на демократичната опозиция Пламен Юруков, от адвоката на Гълъбин Боевски до Великия майстор на една от масонските ложи в България. Връзката между въпросните лица е, че се ползват със статут на почетни консули на най-невъобразими държави в България.
На пръв поглед, почетното консулство изглежда като ексцентрично хоби за хора без свободно време. Само че титлата "почетен консул" не е просто безплатен вход за светски прояви. Тя се присъжда в комплект с привилегии, част от които, разбираме, българското правителство е решило да ореже след "оплаквания на министри", чието съдържание е интересно да се разбере. .
Почетният консул се ползва от данъчни облаги, митнически изключения, неприкосновеност на пощата и архива, охрана на консулското имущество, право на необлагаеми възнаграждения от представляваната държава, възможност за непосредствен контакт с властите, определен съдебен имунитет, закрила на членовете на семейството и т.н.
За разлика от дипломатите от кариерата, почетните консули имат право да продължат да се занимават със собствения си бизнес.
Сега, ако преведем облагите на всекидневен език, ще разберем и защо тази работа е толкова сладка. Почти всички от консулите си записват "консулата" на домашния адрес или на този на офиса си, купуват си коли за собствено ползване, без да плащат ДДС, а някои от големите производители им предоставят и преференциални цени, които стигат до 50% отстъпка.
Колите вървят в комплект с червени дипломатически номера, с които, разбира се, след това официално и неофициално често се злоупотребява - като почнем с паркирането и свършим с превишената скорост и употребата на алкохол.
Съответно - и съпрузите, и децата на почетния консул се ползват от неговите привилегии.
А ако някой им направи забележка, вадят служебна карта от МВнР, препис от Виенските конвенции и реплика "Ти знаеш ли кой съм аз, бе".
Не е много трудно да се досетиш за нивото и честотата на резила, което е принудило три поредни ръководства на МВнР да търсят начини за озаптяване на менажерията.
