Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как стигнахме до Горица?!

Знаете ли, че за последните 10 години имаме повече служебни премиери, отколкото редовни. И това е по-голям проблем от промените в Конституцията. Снимка: БГНЕС
Знаете ли, че за последните 10 години имаме повече служебни премиери, отколкото редовни. И това е по-голям проблем от промените в Конституцията.

Искате ли един любопитен факт - за последните 10 години в България е имало повече служебни премиери, отколкото редовни - 5 на 3 (или 4, ако броим двата отделни мандата на Бойко Борисов).

Трима от тези петима служебни министър-председатели са управлявали само от 2021 г. насам - Стефан Янев, Гълъб Донев и Димитър Главчев.

Скоро към техните редици ще се присъедини още едно име - това на Горица Грънчарова-Кожарева, която се очаква до 19 август да представи състав на служебно правителство.

То трябва да организира предстоящия предсрочен парламентарен вот и да държи юздите в страната.

Всичко това свидетелства за една много тъжна и хаотична политическа обстановка - криза, която избуя след летните протести през 2020 г., но чиито корени водят много по-дълбоко и много по-назад във времето.

Ако питаме обаче част от политиците в момента, те ще кажат с категоричен тон, че причина за сегашната и най-прясна форма на хаос са конституционните промени, които 49-ото Народно събрание успя да прокара.

Въпросните промени сложиха хомот около възможностите на президента да избира свободно служебен премиер, като го ограничиха до десетина висши държавни мъже и жени - председателя на Народното събрание, управителя и подуправителите на БНБ, председателя и зам.-председателите на Сметната палата, омбудсмана и неговия заместник.

С приемането на промените и краха на кабинета "Денков - Габриел" се стигна до ситуация, в която едни хора са цанени, без да го искат, да управляват държавата.

Полетяха няколко оставки, изказаха се няколко категорични отказа и в крайна сметка шефът на Сметната палата - бившият депутат от ГЕРБ Димитър Главчев, склони да сформира служебен кабинет.

Да, но и 50-ото Народно събрание се оказа неумело в опита си да създаде управляващо мнозинство и правителство. Затова пак се стигна до домовата книга, а недоволството от управлението на Главчев (и най-вече от вътрешния министър Калин Стоянов) доведе до нова ротация.

Главчев оттегли желанието си да е премиер за втори мини мандат, споменатата вече негова заместничка в Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева обяви готовност да поеме щафетата и сега тя е на лов за министри.

Слабост в сегашната ситуация е, че госпожа Грънчарова-Кожарева дори не би трябвало да е зам.-шеф на сметната палата, тъй като мандатът ѝ на поста е изтекъл. 

Така няма как човек да не се замисли как, по дяволите, стигнахме до това за премиер да имаме администраторка с изтекъл мандат, която иначе е тотално непозната на широката общественост? 

Но тъй като положението е сложно, всички си траем и се надяваме тя да не прави големи бели като премиер.

Критиците на конституционните промени посочват, че ограничението пред президента създава реална опасност от конституционна криза - ами ако никой не кандиса да е премиер, какво правим?!

Самият Румен Радев, който още от самото начало е гласовит критик на промените в Конституцията, изтъква също така, че ако "домовата книга" с опциите му за служебен премиер се запази, в бъдеще партиите ще се борят със зъби и нокти за "контрола" над тези постове.

Ще се надпреварват да назначават на тях свои хора, за да може при нужда да имат подходящ кандидат за премиер, който да организира новите избори "безпристрастно".

Истината е, че тези критики са разумни, нищо че идват от човек, който има свой интерес по темата.

Промените в Конституцията, засягащи създаването на служебно правителство, действително изглеждат като да са писани с една-единствена цел - ограничаването на властта на Румен Радев и неговия навик да назначава откровено спорни министри.

Предвид това как се справиха кабинетите на Стефан Янев и Гълъб Донев в ключови сфери като външна политика и енергетика, е напълно разбираемо откъде идва желанието Радев да бъде спрян да назначава министри по свой вкус.

Но ако законите се прецизират спрямо конкретна личност, това отваря вратата за грешки.

Дали обаче говорим наистина за грешки? Защото в една нормална система, в която има ясни принципи за избирането на регулатори и висши позиции, не би трябвало да има притеснения спрямо хората по тези постове.

А при едно успокояване на ситуацията и проява на малко здрав разум, винаги би трябвало да има достатъчно смислени и подготвени хора в домовата книга за заемане на премиерския пост.

Това важи за политическа система, в която нещата се случват според закона и по правилата.

А не в бурните днешни времена, когато масата от политиците не просто няма визия за бъдещето на България, но и не може да се предвиди какво ще се случи в следващите няколко месеца.

Именно тук е проблемът - положението е пълен батак и не изглежда като да има хора с волята да работят за излизане от кризата независимо от цената.

На партиите категорично по-ценни са им електоратите, а политическите свади и игрите на "прецакай другарче" са вече толкова обичайни, че трудно може да се измъкнем от тях.

Крайно време е този цирк да приключи. Идеални сценарии, при които някой играч категорично може да се наложи, не са възможни. И трябват компромиси.

На тази страна повече от всичко друго в момента ѝ е нужна предвидимост, преди да се пристъпи пред каквото и да е друго. Иначе няма да избягаме от капана да работим на парче, да мислим в кратки срокове и да живеем от днес за утре.

Поне за мен малко неща са по-самоубийствени за една държава от точно такова отношение към властта.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените